Определение № 83 от 16.08.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. София , 12.08.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка Н. Нинова

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20211800600416 по описа за 2021 година Производството е по чл.243, ал. 7, вр. ал.4 и 5 НПК.

СОС , в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение под № 79 от 05. 07. 2021г. на РС- С. по ЧНД № 305/2020г., с което е потвърдено постановление на РП- С. от 21.04.2020г. по пр.пр. № 1189/2016г. на РП- С., ДП № 6/2017г. по описа на ОСл О при СОП, по силата на което е прекратено наказателното производство образувано и водено против неизвестен извършител, за това, че на 3.09.2016г., около 6:45ч., в района на 23+600 км. на жп линия, с междугарие- гара В. – гара Х., при управление на подвижен железопътен състав – товарна композиция № 50501, с посока на движение – от г. В. към г. Х., е нарушил правилата за движение и допуснал по непредпазливост причиняване на значителни имуществени вреди – престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342,ал.1, пр.1 НК.

Жалбоподателят възразява против декларативно заявеното, от решаващия съд, че постановлението на РП е законосъобразно и правилно.

Застъпва становище, че самото определение е съставено в грубо нарушение на процесуалния закон, при цялостна липса на мотиви, при отказ за изследване, проверка и оценка на доказателствата, тотална липса на фактически изводи, касаещи релевантните факти, което е създало неяснота и невъзможност за проверка на крайния извод на съда за законосъобразност на 1 съставеното постановление за прекратяване. Счита, че е налице непълнота на доказателства, необоснованост, нарушаване на процесуалните правила за изграждане на фактически изводи и формиране на вътрешно убеждение при преценката на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на това становище излага подробни и детайлни съображения по доказателствата, оборващи преди всичко обосноваността на изводите на изготвената пет-членна съдебно- техническа експертиза, от вещи лица- инженери- специалисти по железопътния транспорт, като им противопоставя свои собствени изводи в съответствие с доказателствата, поставя въпроси и предлага насоки протичане на разследването в определени насоки и преодоляване на допуснатата непълнота на доказателствата при които е приключило същото.

В съответствие с изложените оплаквания и доводи жалбоподателят отправя молба да отмяна на атакуваното определение на РС С., както и на Постановлението на РП и за продължаване на разследването за изясняване на релевантните за обвинението факти.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение на РС – С., на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:

При цялостната проверка на Определението на РС –С., настоящата инстанция констатира съществено- в особено драстична степен, нарушение на процесуалните правила и принципи в наказателния процес по чл. 13, 14, 107, ал.3 и 5 и чл.34 НПК- относно изискването за мотивираност на съдебните актове /въпреки големия обем съдържание, представено като мотиви/. Вместо убедителни съображения, основани на оценка и анализ на доказателствата, фактически и правни изводи РС С. е възпроизвел фактическите изводи, съдържащи се в постановлението на РП С., чието пък съдържание в голямата си част възпроизвежда обстоятелствената част на комплексната СТЕ, изготвена по делото- т. VІ. Липсва дори яснота относно основанието и причината за прекратяване, дали съдът е приел, че се касае за недоказаност на обвинението или за липса на престъпление.

По този начин от страна на РС функцията на контрол, като първа инстанция на актовете по чл.243 НПК на прокуратурата, с които слага край на 2 наказателното производство е била напълно изоставена.

В тази връзка следва да се обърне внимание на предходната инстанция относно необходимостта от ясна и точно изразена воля при постановяване на актовете, които подлежат на контрол, а така също и на изискването на процесуалния закон, произтичащо от цитираните по-горе разпоредби, за мотивиране на актовете на съда, а особено онези, с които се слага край на наказателното производство.

Настоящата инстанция счита, че характера и спецификата на настоящото производство като контролно по отношение на актовете на прокуратурата не предпоставя по никакъв начин неговото неглижиране и подценяване, нито пък дава възможност за изоставяне на задължението на съда да анализира и прецени доказателствата и да изгради и аргументира в съответствие с тях собствени фактически изводи – и правни в пълно съответствие с фактическите.Суверинитетът на прокуратурата като обвинителна власт не изключва правомощията на съда за ревизия и контрол на актовете и, щом тази процедура е разписана в закона.

По силата на КРБ и закона прокурорът, като господар на досъдебната фаза е притежава суверенна власт по отношение на обвинителната функция да определя правната квалификация, дали са събрани достатъчно доказателства да обосноват инкриминирано деяние и лицето, към което да насочи отговорността. Щом обаче е проведено разследване и образувано досъдебно производство, тази функция не се осъществява произволно, а след задължителна преценка на годността, надеждността и достатъчността на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на разследването и то- на всички доказателства. С още по-голяма сила това важи за актовете на РС, с които същият осъществява контрол върху правилността на актове на Прокуратурата, с които се слага край на наказателното производство, т.к. функцията по правораздаване пък е иманентна на съдилищата и съдът е единствения суверен при осъществяването и. В тази връзка интелектуалната и доказателствено-правна дейност на Прокуратурата по съставяне и мотивиране на Постановление по чл.243 НПК и на контролиращата го първа инстанция - РС следва да съответства на същите 3 критерии, заложени от законодателя за качество на мотиви към актовете на съда-присъди и решения.Волята на решаващия орган следва да бъде изразена убедително и ясно и да изхожда от всестранен анализ на съвкупността от доказателства, оценката им и преценката за достоверност при взаимното им съпоставяне, като се прилагат правилата на формалната логика.Доказателствата, следва да се възприемат и тълкуват според действителното им съдържание и смисъл и да не им се придава смисъл, какъвто нямат, да се отчитат равните права на страните – извършител и пострадал от престъплението в съответствие с чл.11 НПК.

В настоящия случай нарушаването на тези процесуални изисквания и толкова съществено, че се е изразило в липса на мотиви на съдебното определение по делото.

Следва да се отбележи, че настоящата констатация по въззивен контрол по реда на чл.243, ал.7 НПК е втора по ред, след като с определение от 9.07.2020г., постановено по ВЧНД № 243/2020г., въззивен състав на СОС е констатирал идентични процесуални пропуски и осъществен формален контрол от страна на РС С. при контролиране на предходното постановление за прекратяване на наказателното производство от страна на РП.

Задължителните указания, дадени с отменителното определение не са били изпълнени и понастоящем, като отново РС С. е отказал да формира собствени правни изводи да съпостави доказателствата и да провери правилността на контролираното постановление. Що се касае до постановлението за прекратяване на РП С., вместо мотиви същото съдържа техническо копие на изводите на пет-членната съдебно-техническа експертиза, приложена на л.30 и следващи от т.VІ на ДП. Прокуратурата е изоставила своята функция на решаващ орган, като при установяване на релевантните факти се е доверила изцяло и безрезервно на заключението на изготвилите експертизата вещи лица- технически специалисти в областта на железопътния транспорт, без да ги проверява, подлагайки ги на критичен анализ, съпоставяйки ги с останалите доказателства. Безспорно е, с оглед предмета на делото, /който видно от събраните доказателства и изследваните области отдавна е напуснал обхвата на чл.343, ал.1 НК/, че за изясняване на сложната фактическа обстановка, довела до дерайлиране на влакова композиция, решаващо значение биха имали специалните знания в областта на железопътните 4 инфраструктура и съоръжения и железопътния транспорт и че решаването на делото не е възможно без експертна намеса, но законът в чл. 14,ал.2 НПК забранява признаването на предварително определената задължителна сила на някое от доказателствата пред останалите, а според разпоредбата на чл.154,ал.1 НПК заключението на вещото лице не е задължително за органите на съда и досъдебното производство. По чл. 153 НПК е създадена възможност да бъде повторно изготвено заключение по същите въпроси от други вещи лица, щом първоначалните експерти не са успели да дадат отговор на поставените им задачи, и даже тогава, когато отговорът е в недостатъчна степен убедителен и аргументиран- от гледна точка на специалните знания и с.т. във връзката с останалите доказателства, които са изследвани или не при изготвяне на заключението, но които са били събрани в хода на разследването. Експертизата, като способ, няма качеството на доказателствено средство-самостоятелен източник на доказателства, същата не създава, а само изследва и коментира доказателства.Поради което и експертното заключение не би могло да бъде дадено независимо и извън събраните доказателства, а следва да се основава поне на част от доказателствената съвкупност. Във всички случаи следва да се търси мястото на експертното заключение в съвкупността от доказателства, като се съпоставя и анализира с останалите доказателства, събрани по делото, а не- да бъде самостоятелен източник на фактически изводи и експертната дейност по този начин да замества дейността на решаващия орган по преценка на доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение. В тази връзка- по настоящото производство на експертите е била поставена задача да изяснят причините и механизма на настъпване на железопътното произшествие – дерайлиране на част от влакова композиция, от което на жалбоподателя са причинени значителни имуществени вреди – на стойност над 500 000 лева. По повод на отговор на поставените задачи, същите по пътя на изследване в следните области:

Състояние на железопътната инфраструктура- път и съоръжения, по които се е движела влаковата композиция по време на дерайлирането и Техническо състояние на локомотива и на вагоните,

Правилно натоварване на товара във всеки един от вагоните Технически действия на лицата, управляващи локомотива, теглещ 5 подвижния железопътен състав- машинист и помощник-машинист по време на движението на композицията /единствено в приложното поле на сочения като предмет на разследване чл.343, ал.1, б.“а“ НК/ Действия по контрол на отделните спирки и гари по маршрута на композицията от съответните длъжностни лица/, вещите лица в състава на пет-членната експертиза са отговорили, че в нито една от посочените области няма допуснати нарушения, които да са обусловили преобръщане на вагони и дерайлиране на композицията. Този извод представлява правен и логически „нон сенс“, тъй като експертизата не е потърсила и дала отговор на основния въпрос по делото: коя е техническата причина за преобръщане на вагони и за дерайлиране на композицията. От гледна точка на здравия разум е недопустимо да се приеме, че се касае за случайно деяние, което е нормално, обичайно да настъпи без причина при превоз на товари с железопътен транспорт. В настоящия случай отказа на експертизите да потърсят и установят причините от техническа гледна точка, за настъпило железопътно произшествие с такива мащаби, което само по добра случайност не е довело до човешки жертви, поставя под съмнение тяхната компетентност и верността на изводите, изведени в заключението. С оглед константната практика на ВКС – Р№ „Непредпазливостта –съзнавана или несъзнавана е обратната страна на случайното деяние“. Тъй като с оглед техническите изисквания за изправност и на безопасност в железопътния транспорт, железопътния превоз е дейност по превоз на хора и товари, която по правило е безопасна и не крие риск за здравето и живота и имуществото на ползващите я лица и на работещите в нея, в случая, когато възникне инцидент се касае за изключение, което обаче, като такова винаги се дължи на незнание, немарливост и проявена непредпазливост в човешко действие или бездействие при осъществяването на тази дейност. Назначената по ДП комплексна СТЕ от пет вещи лица е следвало да даде отговор на този въпрос в контекста на разписаните правила в закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността, или най- малкото- на техническата причина за настъпване на произшествието.