Акт от 11.03.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 91

11.03.2021г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар: М.

Койнова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №715 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал.3-6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба от С. П. С., действаща като ЕТ „РИВЪР ХАУС – С.С.“, гр. С., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУОДВ) №26/312/02743/3/01/04/01, изх.№01-6500/8506 от 19.06.2020г., издаден от Изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпореди и с целта на закона. Сочи се, фактическите основания за издаване на акта били констатации от извършена в периода 24-27 юни 2019г. проверка на място, съгласно които едноличният търговец не изпълнил заложените в бизнес плана финансови нива за две пълни финансови години - 2016г. и 2018г., като било установено изпълнение над 20% и под 50 % от заложените в бизнес плана приходи, изчислено средноаритметично, както следва: за 2016г. - 24.08 %; за 2017г. - 60.92 %; за 2018г. - 31.75 %. Счита се, че не е налице основание за налагане на сочената в административния акт частична финансова корекция поради неизпълнение на задължение, предпоставящо установяване на публично задължение, тъй като тази корекция не отговаряла на изискването да има за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, нито на целите на мярката по чл.2 от Наредба № 29/11.08.2008г.

Твърди се, че всички финансирани дейности били изпълнени. Пряката инвестиция, за която била отпусната субсидията, била изпълнена съгласно одобрения проект и в сроковете по договора, а постигането на определени финансови резултати не било част от съдържанието на самата инвестиция. Те били съпътстващи условия, които не били подпомогнати финансово. Не били финансирани пряко приходи от дейност, за да се извършвала корекция с финансирането за тези дейности.

Бъдещите приходи не били предмет на финансиране, не подлежали на оценка и контрол, тъй като нямали измерими параметри за разлика от активите, които били финансирани като обективни и подлежащи на контрол обекти. Изтъква се, че постигнатите по-ниски от прогнозираните в бизнес плана приходи от дейността не били предвидени като нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, нито били предвидени в договора за отпускане на финансова помощ. Сочи се, че в определението за нередност по чл.2, т.36 от Регламент №1303/2013г., не било включено условие за постигане на определени финансови показатели. Приема се, че приходът е икономическа прогнозна стойност на функционирането на вече работеща инвестиция, а не и самата инвестиция, поради което не можел да послужи за извършването на неправомерен разход, респ. да има за последица нанасянето на вреда на европейските фондове. Цитира се § 1, т.6 от ДР на Наредба № 29/08.11.2008г. - „икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, като се твърди, че в противоречие с тази легална дефиниция при обосноваване на изводи за наличие или липса на икономическа жизнеспособност, административният орган неправилно третирал като идентични мониторинговия период от 5 години и заложения в бизнес плана 10 годишен период, които бил краен срок за изпълнение, и отрекъл възможност да бъдат отстранени констатирани нередности по приемлив начин, което било относимо към критерия „продължителност на неизпълнението“, съгласно чл. 46, ал.2 от Наредба № 29/11.08.2009г. Този извод бил в противоречие с принципа за истинност по чл.7 от АПК. Въз основа на избирателно подбрани частични резултати от 5-годишен мониторингов период било направено предположение за неизпълнение на 10-годишен бизнес план. Твърдението за издаване на оспорвания акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона се обосновава с довода, че административният орган извършил първа и единствена проверка в края на четвъртата година на мониторинговия период за втората и четвъртата година от него, игнорирал третата година и прогнозирал неизпълнение на 10-годишен период на бизнес плана. От разпоредбата на чл.46, ал.2, изр. последно от Наредба № 29 от 11.08.2008г. било видно, че при преценката за продължителност на неизпълнението на нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя, административният орган следвало да съобрази два алтернативни признака: времето, през което траят последиците „или“ възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Смята се, че нормата предвижда предоставяне на възможност за отстраняване на неизпълнение, поради това се счита, че в правомощията на административния орган било да преценява колко проверки следвало да извърши, за да гарантира възможност за упражняване на нормативно регламентирано право на ползвателя да отстрани своевременно констатирани от РА негови нарушения, тоест да гарантира постигане целите на мярката.

Счита се още, че оспореният акт е издаден след проведен мониторинг, който не бил съобразен с целта на Наредба № 29 от 11.08.2008г. Същата била насочена към гарантиране развитието на селските райони в областта на микропредприятия за неземеделски дейности, на предприемачеството и интегрирания туризъм. Тези цели можело да бъдат постигнати при правомерното разходване на средства от бюджета на ЕС, поради което били предвидени и разпоредби за налагане на финансови корекции, но при спазване на целта на нормативния акт и мярката за подпомагане, което можело да се постигне само при своевременно упражнени контролни правомощия и предоставяне възможност на бенефециента да отстрани по приемлив начин допуснати от него нарушения. Поради така изложеното актът бил издаден в нарушение на общото задължение на административния орган да упражнява правомощията си добросъвестно и по разумен начин, съобразно чл.6, ал.1 АПК, включително, когато действал в условията на оперативна самостоятелност.

На следващо място се твърди, че алгоритъмът за преценка постигането на финансовите показатели е в противоречие с алгоритъма, предвиден в Наредба № 29 от 11.08.2008г. за оценката на ефективността и рентабилността на една инвестиция за определен срок, основан на съотношения на множество финансово-икономически показатели за определен срок. Сочи се, че при определяне процентното съотношение по изпълнение на бизнес плана в оспорения акт било ползвано аритметично сравнение между реализираните приходи от нощувки и заложените в бизнес плана. Използваната от административния орган формула на изчисление обаче била различна от предвидените в Наредба № 29 от 11.08.2008г. формули за определяне на финансово-икономически показатели, един от които бил нетният паричен поток по бизнес плана, който включвал печалба, разходи, а също и сумата по отпуснатото финансиране по ПРСР 2007-2013. Чрез тези финансово-икономически показатели се оценявала ефективността и рентабилността на една инвестиция за срока на съответния бизнес план - в случая 10 годишен, като в наредбата не било предвидено изчисляване на показателите за различен, включително по-кратък период, от предвидения в самия бизнес план.

Твърди се също, че разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., на която се позовал административният орган, била неотносима към настоящото производство по налагане на финансова корекция. От съдържанието и систематичното ѝ място - Раздел IV „Изисквания към проектите“, било видно, че неспазването ѝ имало за правна последица непредоставяне на финансова помощ за съответния проект, поради недопустимост на разходите. Налице било противоречие между визираните в акта фактически и правни основания относно допустимостта на разходите и изискването за икономическа жизнеспособност.

Допустимостта на разходите била свързана с тяхното верифициране. Недопустимите разходи не се основали на наличие на нередност, нито установяването им представлявало елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Несъответствието между посочените в акта фактически и правни основания водело на извод за неправилно смесване от ръководителя на Управляващия орган на недопустимостта на разходите, обуславяща отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи.

Отчита се, че размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане бил обоснован с т.30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 – 2013г., които били издадени от ДФ „Земеделие“. Тези правила обаче не съставлявали годно правно основание за установяване на публично държавно вземане, по аргумент от чл.14 и чл.15 от ЗНА. Размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане бил определен в нарушение на чл.46, ал.2 от Наредба № 29/08.11.2008г., който изисквал съобразяване с последиците на неизпълнението за дейността като цяло, времето през което траели последиците и възможността за отстраняването им по приемлив начин, от каквато възможност бенефециентът в случая бил лишен, поради извършване на проверката в края на мониторинговия период.

При условията на евентуалност се твърди, че размерът на подлежащите на възстановяване суми не бил съобразен с правилата, доколкото административният орган избирателно подбрал две непоследователни години, в които неизпълнението било в границите между 20 и 50 на сто, игнорирайки, че в годината между тях били постигнати над 60 % заложените в бизнес плана приходи. От една страна, това обосновавало извод, че бенефециентът предприел действия по отстраняване на допуснатата нередност, поради което изобщо не следвало да се определят суми за възстановяване. От друга, дори да се приемело наличие на основание за финансова корекция, касаело се за две отделни нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, с времетраене от една година, всяко от които предпоставяло финансова корекция в размер на 5 на сто, т.е. финансовата корекция от 10 на сто била неправилно определена.

По изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт. В писмена молба, подадена от пълномощници на жалбоподателя се изтъкват допълнителни доводи за основателност на жалбата. Прави и искане за присъждане на разноски по делото.

Ответникът в производството – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в подадени чрез пълномощник писмена молба и писмена защита, излага доводи за законосъобразност на оспорения акт, съответно неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

На 15.10.2014г. между ЕТ „РИВЪР ХАУС – С.С.“ – „ползвател“, и Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ е сключен Договор №26/312/02743 (л.106 и сл.). Съгласно същият, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №26/312/02743 от 27.05.2013г., с първоначално одобрена помощ в размер на 391 160 лева. Според т.4.4, б. „б“ от договора, фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на помощта когато ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“. Задължение на ползвателя по т.4.12 от договора е да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а по т.4. 18