Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 553 от 16.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 378/2023
Вид
Определение № 553
Подписан
16.08.2023
В сила
16.08.2023
Състав
Татяна Христова Костадинова, Мина Цветанова Павлова, Веселина Димитрова Джонева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. Кюстендил, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500378 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 7781/01.08.2023 г., подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81в , чрез процесуалния му представител юрк. Борис Тихолов, срещу определение № 828/11.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1330/2023 г., по описа на КнРС, I състав, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от настоящия жалбоподател искова молба и приложенията към нея и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон.

Жалбоподателят излага твърдение, че като приложение към исковата молба е представил пълномощно, видно от което пълномощникът му юрк. Тихолов разполага с представителна власт да предявява искове, да оттегля претенции и да се отказва от искове, поради което неправилно съдът бил приел, че процесуалният представител на ищеца не разполага с необходимата представителна власт за предявяване на установителни, респ. осъдителни искове за дължими суми. Поддържа, че представянето на електронен адрес за връчване е негово право, а не задължение, поради което е достатъчно в исковата молба да е посочен физически адрес за връчване. Въпреки това допълва, че с депозирането на молба с вх. № 6905/07.07.2023 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) е изпълнил указанията, дадени му от първоинстанционния съд с определение № 7458/21.06.2023 г., като е посочил, че желае връчването на книжа по делото да бъде осъществявано чрез ССЕВ.

Поддържа, че с депозирането на горепосочената молба е изпълнил в цялост указанията 1 дадени му от съда, поради което счита за неправилно и незаконосъобразно прекратяването на съдебното производство. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е предявил пред КнРС иск против Д. В. Б. с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от ответника за сумата от общо 368 лева, представляваща сбор от следните суми: 1/ 188,21 лв. – главница, произтичаща от Договор за предоставяне на паричен заем № 4225740/27.08.2021 г. ; 2/ 100,05 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция; 3/ 11,74 лв. - възнаградителна лихва върху главницата по Договор за предоставяне на паричен заем № 4225740/27.08.2021 г., за периода от 03.09.2021 г. до 17.12.2021 г.; 4/ 8 лв. - законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем № 4225740/27.08.2021 г., за периода от 03.09.2021 г. до 05.04.2022 г.; 5/ 60 лв. - неплатена дължима такса, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита и изчислени по приложената тарифа и описани в чл. 9, ал. 1 във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, ведно с лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането.

С определение № 745/21.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1330/2023 г. по описа на КнРС, районният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани нередовности по исковата молба, а именно: 1/ да внесе остатъка в размер на 175 лв. от дължимата държавна такса за разглеждане на делото; 2/ да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 50, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ГПК, както и номер на телефон, факс или телекс, ако има такива; 3/ да посочи на какво основание претендира суми, платени от трето лице, включително сумата от 100 лв., за която е посочил, че се дължи като възнаграждение по договор за поръчителство с „Файненшънъл България“ ЕООД; 4/ да формулира петитум, съответен на диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение № 34/17.01.2023 г. (като в определението е възпроизведен дословно диспозитивът на заповедта за изпълнение); 5/ да представи пълномощно, видно от което юрк. Тихолов разполага с представителна власт да предявява искове от негово име или да потвърди изрично извършените до момента процесуални действия.

С молба с вх. № 6905/07.07.2023 г., ищецът е направил отказ от иска за признаване за установено, че има вземане от ответника за сумата от 100,05 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция. Със същата молба ищецът е изразил желанието си книжата по делото да му бъдат връчвани чрез ССЕВ и е представил вносна бележка за допълнително внесена дължима държавна такса в размер на 60 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение № 828/11.07.2021 г. съдът е прекратил производството по делото и върнал исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, 2 приемайки, че указанията, дадени с определение № 371/24.03.2023 г., не са били изпълнени.

В точност съдът е приел, че не е бил посочен електронен адрес за връчване при условията на чл. 50, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ГПК и не е бил формулиран петитум, съответен на диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение № 34/17.01.2023 г.

Допълнително, във връзка с изявлението за отказ от една от заявените искови претенции, първоинстанционният съд е посочил, че не е приложено пълномощно, видно от което представителят на ищеца да разполага с необходимата за извършване на това процесуално действие представителна власт. Приел е, че не е изпълнено и указанието за представяне на пълномощно, видно от което юрк. Тихолов разполага с представителна власт да предявява искове от името на „АПС Бета България“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, от правна КОС приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество въззивният съд я приема за неоснователна като съображенията в тази насока са следните:

На първо място следва да се посочи, че към искова молба с вх. № 6260/20.06.2023 г. е приложено пълномощно, видно от което юрк. Борис Тихолов е упълномощен да подава искови молби от името на „АПС Бета България“ ЕООД (т. 3 от пълномощното) и да се разпорежда с предмета на делата, в това число да се отказва от искове (т. 2 от пълномощното). При служебно извършена проверка относно начина на представителство на ищцовото дружество се установи, че упълномощаването е валидно, доколкото е извършено заедно от двама от управителите на дружеството. В този смисъл извършените от юрк.

Тихолов действия обвързват „АПС Бета България“ ЕООД като извършени в рамките на предоставената му представителна власт.

Видно от разпоредбата на чл. 128 ГПК към исковата молба следва да се приложи документ за внесена държавна такса, като неизпълнението на това изискване води до нередовност на исковата молба (чл. 129, ал. 2 ГПК). Първоинстанционният съд в производството по предявени положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, т. е. след проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение с предмет исковите суми, на самостоятелно основание определя дължимата такса за разглеждане за предявените искове и дава указание за нейното внасяне, като единствено съобразява размера на вече платената държавна такса в заповедното производство. В изпълнение на служебното си задължение да следи за редовността на исковата молба, след като правилно е констатирал, че са налице нередовности изразяващи се конкретно в невнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса съобразно посоченото в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, първоинстанционният съд е указал на ищеца да внесе остатъка от 175 лв. от общо дължимата държавна такса в размер на 250 лв. С молба с вх. № 6905/07.07.2023 г., ищецът е 3 представил вносна бележка за допълнително внесена държавна такса в размер на 60 лв., като не е представил документ за внасянето на горницата над посочената сума до пълния размер на дължимата държавна такса, поради което настоящият състав приема, че с посоченото действие ищецът не е изпълнил в цялост даденото му от първоинстанционния съд указание.

По отношение изпълнението на даденото от първоинстанционния съд указание за привеждане на петитума на исковата молба в съответствие с диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение № 34/17.01.2023 г., настоящият съдебен състав намира следното:

Правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 422 ГПК има само кредитор, който желае да се установи съществуването на вече оспореното в проведено заповедно производство вземане, като целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Предявеният иск е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което е необходимо материалноправната характеристика на вземането да е идентична с тази заявена в заповедното производство. Във формулирания от ищеца петитум е посочено, че претендираните главница, възнаградителна лихва върху главницата и законна лихва върху същата произтичат от договор за предоставяне на паричен заем № 4225740/27.08.2021 г., а в диспозитива на процесната заповед за изпълнение на парично задължение е посочено, че вземанията произтичат от договор паричен заем № 4244758, сключен на 27.08.2021 г. Очевидно е налице разминаване в основанието, на което се претендират материалните права предмет на издадената заповед за изпълнение и тези, съществуването на които ищецът желае да бъде установено по гр. д. № 1330/2023 г., по описа на КРС, I състав. Въпреки дадените указания от страна на първоинстанционния съд, съпроводени с дословно възпроизвеждане на диспозитива на заповедта за изпълнение, ищецът не е положил усилия за изправяне на така констатираната нередовност на исковата молба и указанията са останали неизпълнени.

С оглед на гореизложеното и доколкото за ищеца е съществувало задължение да изпълни в цялост дадените му от първоинстанционния съд указания, за да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 128 ГПК, настоящата инстанция не намира за необходимо да коментира изпълнението на останалите дадени от съда указания.

За да е законосъобразно връщането на исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовността , съобразно дадените указания, е необходимо едновременно да са налице следните предпоставки: да са налице нередовности на исковата молба; съдът да е дал на ищеца правилни и ясни указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат отстранени. Наред с това, същият следва надлежно да е уведомен за дадените указания, които следва да изпълни в указания срок и да му се разяснят последиците при неизпълнение.

Всичко това е изпълнено от районния съд във връзка с вмененото му задължение да обезпечи законосъобразното протичане на образуваното пред него производство, което може да бъде постигнато само при една редовна искова молба.

4

При това положение ищецът основателно е санкциониран за процесуално бездействие и следва да понесе неблагоприятните последици, нормирани в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което исковата молба е върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е прекратено се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 7781/01.08.2023 г., подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *****, срещу определение № 828/11.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1330/2023 г., по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е върната искова молба с вх. № 6260/20.06.2023 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: