Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2163 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12220/2021
Вид
Решение № 2163
Подписан
18.05.2023
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2163 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330112220 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК 825372330, с адрес: с. Мокрен, общ.Котел, обл.Сливен, ул. „Георги Гавазов“ № 33, представлявано от управителя Ж. П. Г. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът осъществява дейност по производство, съхранение и търговия със замразени хранителни продукти от животински и растителен произход, както и отдаване под наем на хладилни площи и камери на територията на обл. П., както и, че е потребител на електроенергия, относно притежаван обект, находящ се с.Б. – „****“ с ИТН ****. Твърди се, че обектът е присъединен към електропреносната система посредством електропровод 20 kV, собствен на дружеството. Това се осъществявало чрез собствен на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение, а именно мачтов трафопост – командна кабина и ел.провод 20 kV, разположен в УПИ *****, производствени и обслужващи дейности, кв.* по ПУП на с. Б.. Твърди се, че трафопостът се стопанисва и поддържа от ищеца, който е потребител на електроенергия, присъединен към електропреносната мрежа по силата на договори с ответното дружество. Мачтовият трафопост 20 kV бил изпълнен в съответствие с „Разрешение за строеж“ № ** / ****г. на общ. Р. от ИО метални конструкции АД и въведен в експлоатация / присъединен към електропреносната мрежа с разрешение № ****, издадено от ДНСК – С. и Регионална дирекция строителен контрол – гр.П. от ***г.

1

Твърди се, че ответникът не е собственик на съоръжението, не е участвал в изграждането му, както и че не участва и в стопанисването му. Към настоящия момент ползвал трансформатора за преобразуване от средно в ниско напрежение, достъп и пренос на електроенергия НН по кабелни линии НН на ищеца, през неговия имот, както и до други потребители, с които ищецът имал сключени договори за наем, без да заплаща суми за ползването на трафопоста и кабелните линии НН. Ответното дружество ползвало съоръжението без да заплаща никакви суми, като начислявало такси за пренос и достъп ниско напрежение, които били част от цената по фактурите.

Твърди се, че през периода месец ю. ****г. до ю. ****г. ищецът заплатил на ответното дружество начислените суми по всяка една фактура, в това число и сумата от 464,65 лева с ДДС по фактура № **** от *****г., представляваща сбор от сумите: 314,57 лева с ДДС – такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение – собственост на ищеца, Хладилни съоръжения, намиращи се в общ. Р* ; 90,08 лева с ДДСцена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа за месец ю. ***г. и 16,43 лева с ДДС – начислена лихва за просрочено плащане. Част от начислената сума по фактура № **** от *****г., а именно сумата от 421,08 лева била отчетена и начислена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV в „****“ – с. Б. след мачтов трафопост – командна кабина 20 kV. Счита се, че сумата не следвало да бъде заплащана от ищеца. Същата не следвало да бъде събирана от ответното дружество, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществявало преобразуването били собственост на ищеца. Уредите за измерване на електроенергия за краен потребител били монтирани в трафопост – килия ниско напрежение, също собственост на ищеца. Твърди се, че трафопостът е присъединен към мрежа на ответника „Средно напрежение“ и преобразува електроенергията от средно в ниско напрежение, което означавало, че ответникът не доставял електроенергия ниско напрежение. Счита, че като потребител, който захранва собствения си обект, по мрежа негова собственост, не следвало да заплаща цена на услуга и дейност, която му се предоставяла. Счита, че измерването по този начин и конкретно на това място било незаконосъобразно и водело до начисляване на недължими суми.

Твърди се, че извършеното от ответника измерване на ел.енергия е в противоречие с правилото, че мястото за измерване следва да бъде на страната с по- високо напрежение, в случая на средно напрежение. Измерването на потребената от ищеца електроенергия по процесната фактура за обект с ИТН **** – „*****“ било извършено на ниво ниско напрежение в разпределително устройство 20 kV, собственост на ищеца. Счита се, че за да възникне задължението за заплащане на сумата ответникът трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на средно напрежение, която да включвала необходимите трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводи средно напрежение 20 kV на електропровода, обособявайки отделно поле „мерене“.

Твърди се, че на *****г. ищецът заплатил сумата от 464,56 лева, включваща „такса пренос 2 ниско напрежение“ и такса „достъп средно/ниско напрежение“, както и начислени лихви за просрочено плащане. Счита, че е извършено неоснователно плащане, за да не бъде прекъсвано електроснабдяването и с това производствения цикъл.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди, ответника да заплати на ищеца сумата от 404,65 лева – главница, представляваща получена без правно основание сума по фактура № **** от *****г., представляваща сбор от: 314,57 лева с ДДС – такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение – собственост на ищеца, Хладилни съоръжения, намиращи се в общ. Р.; 90,08 лева с ДДСцена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа за месец ю. *****г. и 16,43 лева с ДДС – начислена лихва за просрочено плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита сумите начислени по фактура № ***** от *****г. за дължими и основателно начислени. Счита, че ищецът не желае да заплаща утвърдената от КЕВР и важащи за всички потребители цена за пренос до електроразпределитената мрежа и цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа, въпреки наличието на облигационна връзка, по силата на която били начислени процесните суми, както и че ищецът като собственик на енергиен обект – мачтов трафопост не желаел да пригоди обекта по начин, по който да осигури възможност за измерване на електрическа енергия на ниво средно напрежение. Твърди се, че услугите били доставяни в обект с ИТН ****, а не този посочен от ищеца, а именно: обект с ИТН *****.

Предоставените в процесния период услуги, вписани в издадената фактура, били остойностени съгласно действащо към процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа. Счита сумата в размер на 314,57 лева, представляваща цена за пренос през електроразпределителната мрежа, за основателно начислена и дължима. Твърди се, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника, на ниво ниско напрежение. Твърди, че до ищеца било изпратено писмо с изх.№ **** от ******г., в което детайлно били описани стъпките, които следвало да предприеме като собственик на енергиен обект, за да бъде възможно измерването на ел. енергията да се извършва на средно ниво. Счита процесната сума за дължима, тъй като за съответния период обектът на ищеца бил присъединен на ниво ниско напрежение.

Счита сумата от 90,08 лева, начислена в процесната фактура, представляваща цена за пренос и достъп през / до електропреносната мрежа за основателно начислена и дължима. Твърди, че към процесния период клиентите и производителите, присъединени към електроразпределитената мрежа, дължали утвърдени от ДКЕВР цени. Твърди се, че всички клиенти, присъединени към разпределителната мрежа дължали освен цена за пренос през разпределителната мрежа и цена за достъп и пренос през електропреносната мрежа, тъй като двата вида мрежи били свързани помежду си и функционирали като едно цяло.

Твърди, че електропреносната мрежа се поддържа и управлява от независим преносен оператор съгласно чл.87, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЕ, като на територията на Р.България е 3 издадена една лицензия за пренос на ел.енергия на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, съгласно Лицензия № *****г. Сумите по цена пренос и достъп до електропреносна мрежа се дължала именно на това дружество. Сумите платени от ищеца на ответника, били заплатени от последния на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Иска привличането на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304 като трето лице подпомагаща страна и предявява обратен иск срещу него.

С определение № *** от ***** г. ЗАД „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304 е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника.

В предвидения законов срок не е постъпил отговор по предявения срещу дружеството обратен иск.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца „Електроразпределение Юг“ ЕАД по обратния иск:

Твърди, че „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е притежател на Лицензия ****г. електрическа енергия, издадена от КЕВР, предоставя услугите пренос и достъп през / до електропреносната мрежа по утвърдени от КЕВР цени. Първоначалният ищец „Богалита Трейд“ ЕООД е присъединен към електроразпределителната мрежа и получавал предоставените от мрежовия оператор „Електроразпределение Юг“ ЕАД и независимия преносен оператор „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД услуги в обект с ИТН ****.

Твърди, че електропреносната мрежа се поддържа и управлява от независим преносен оператор съгласно чл.87, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЕ, като на територията на Р.България е издадена една лицензия за пренос на ел.енергия на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, съгласно Лицензия № ****г. Събраните суми от ищеца по обратен иск -„Електроразпределение Юг“ ЕАД, за предоставени в обекта на „Богалита Трейд“ ЕООД услуги - пренос и достъп през / до електропреносната мрежа били заплатени от ищеца по обратния иск на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – преносен оператор, на когото били дължими по силата на закона.

С оглед изложеното моли съда да разгледа иска и да осъди „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, представлявано от А. Н. Ц., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, да заплати сумата от 90.08 лева, начислена във фактура № **** от *****г., ведно със законна лихва от 28.08.2019г. – дата на извършеното неоснователно плащане, до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения главен иск: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника посочените в исковата молба суми, като ответникът следва да установи основанието за заплащането им, както и правото да ги задържи.

Приета е като писмено доказателство фактура № **** от ***** г., в която е общият размер 4 на задължението за електроснабдения обект в с. Б. е в общ размер от 464,56 лв., като тази сума включва и начислени лихви за просрочено плащане, като сумата от 262,14 лв. без ДДС е начислена за пренос през разпределителната мрежа; сумата от 75,07 лв. без ДДС е за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа и сумата от 36,23 лв. без ДДС е за достъп до разпределителната мрежа. С оглед липсата на плащане по така издадената фактура ответникът е изпратил до ищеца предизвестие.

Не се оспорва и от представеното и прието като писмено доказателство извлечение от сметка се установява, че на **** г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 464,56 лв., като в основанието е записано – писмо от ***** г. – преустановяване достъп.