Решение № 5 от 26.03.2025, Военно-апелативен съд
- Съд
- Военно-апелативен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 80/2024
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 26.03.2025
- Състав
- бриг. генерал РУМЕН ЛЮБЕНОВ ПЕТКОВ, полк. ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ, подп. ВАСИЛ МАРИНОВ ПЕТКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 77 · Закон за дипломатическата служба
- чл. 13 ал. 1 · Закон за специалните разузнавателни средства
- чл. 15 ал. 1 · Закон за специалните разузнавателни средства
- чл. 2 · Закон за специалните разузнавателни средства
- чл. 2, ал. 2 · Закон за специалните разузнавателни средства
- чл. 32 · Конституция на Република България
- чл. 32 ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339а · Наказателен кодекс
- чл. 339а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.110, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 70, т. 5 · Правилник за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация
РЕШЕНИЕ
№5 гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ.
ПЕТКОВ
Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА в присъствието на прокурора К. Т. К. като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № ..0246000600080 по описа за 2024 година образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура против присъда № 10/02.10.2024 година по нохд № 135/2023 година на Военен съд – София.
С обжалваната присъда състав на Военен съд – София е признал подсъдимия о. р. подполковник П. И. Т. - „Г.ю.“ в Н. р. с. ЗА НЕВИНЕН в това, че в периода 24..10.2... год. - 27..10.2... год. в гр. София, в сградата на С. п. на адрес бул. „Витоша“ № .., ... етаж, стая № ... на служба „С. д.“ в С. в. с., в условията на продължавано престъпление, с две деяния, извършени на 24..10.2... г. и на 27..10.2... г., в качеството му на „Г.ю.“ в Н. р. с., в съучастие, като извършител, с капитан Н. К. К. - „Ю.“ в Кабинета на д.а на Н. р. с., в качеството на помагач, без надлежно разрешение, което се изисква по закон - без дадено писмено разрешение по реда на чл. 15, ал.1 от З. с. р. с. от председателя на С. в. с. или от оправомощен от него заместник – председател, и в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, използвал с. т. с. - поставен на ръката му р. .... „.....“ със сериен № ............С“ и абревиатура „А.–..“ с вградени .............. .......... ............. с изписана на циферблата марка „............“, предназначено за негласно събиране на информация, като с него заснел ....... .......... ........... НОХД № 00160/2013 г. по описа на Софийския военен съд, разглеждано при закрити врати, и с него заснел без нейно знание и съгласие гражданско лице Т. М. П., изпълняваща 1 длъжността „з. с. С. д. на С. в. с.“ в стая № .., ... етаж на С. п. в гр. София, бул.
„Витоша“ № .., и ГО ОПРАВДАЛ изцяло по обвинението по чл. 339а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Със същата присъда първостепенният съд е признал о. р. капитан Н. К.
К. - „Ю.“ в кабинета на д.а на Н. р. с. ЗА НЕВИННА в това, че в периода 24..10.2... год. - 27..10.2... год. в гр. София, в сградата на С. п. на адрес бул.
„Витоша“ № .., ... етаж, стая № ... на служба „С. д.“ в С. в. с., в условията на продължавано престъпление, с две деяния, извършени на 24..10.2... г. и на 27..10.2... г., в съучастие, като помагач, с подполковник П. И. Т. - Г.ю. в Н. р. с., в качеството му на извършител, умишлено улеснила извършителя П. И. Т. да извърши престъпление - без надлежно разрешение, което се изисква по закон без дадено писмено разрешение по реда на чл. 15, ал. 1 от З. с. р. с. от председателя на С. в. с. или от оправомощен от него заместник- председател, и в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, да използва с. т. с. - поставен на ръката му р. .... „.....“ със сериен № ............С“ и абревиатура „А.–..“ с вградени .............. .......... ............. с изписана на циферблата марка „............“, закупен на 21..10.2... г. с фискален бон № 36458760, предназначено за негласно събиране на информация, като с него да заснеме ....... .......... ........... НОХД № 00160/2013 г. по описа на Софийския военен съд, разглеждано при закрити врати, и да заснеме без нейно знание и съгласие гражданско лице Т. М. П., изпълняваща длъжността „з. с. С. д. на С. в. с.“ в стая № .., ... етаж на С. п. в гр. София, бул. „Витоша“ № .., и Я ОПРАВДАЛ изцяло по обвинението по чл. 339а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
В протеста и в допълнителен протест се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първостепенната присъда.
Установено било по делото, че техническото средство, с което е извършено заснемането може да бъде предназначено за негласно събиране на информация. Двамата подсъдими не са имали надлежно разрешение по закон да използват процесното с. т. с.. Такова разрешение за използване притежавали само конкретно определени служители в Държавна агенция „т. о.“, специализираната дирекция „т. о.“ при ДАНС, Държавна агенция „Р.“ и разузнавателни служби при МО. От друга страна с. т. с., наречени в закона „с. р. с.“ се прилагали след изпълнението на конкретни законови процедури.
Подсъдимият Т. лично използвал с. т. с., включвайки го в режим на запис за ........... ...... ........ нохд № 160/2013 година, а подсъдимата К. го улеснила като му дала достъп до делото. В допълнителния протест на прокуратурата се сочи, че не е налице съмнение относно идентичността на закупеното от свидетелите Б. и Р. техническо средство. Установена била целта на закупуването и използването на това техническо средство. Възразява се срещу приетото от съда фактическо положение, дали подсъдимият е знаел с каква памет – външна или вътрешна е техническото средство. Основният съд е приел, че това техническо средство е отваряно, понеже било със сменяема батерия. Този извод на съда се оспорва в протеста, понеже въз основа на него не били 2 кредитирани показанията на свидетеля Б., които са с пряко отношение към предмета на доказване. В допълнителния протест се сочи още, че изразеното от основния съд съмнение относно идентичността на инкриминираното техническо средство - р. ч. с м. „....“ и сериен № ............С“, което е описано в обвинителния акт и приложеното такова като веществено доказателство по делото е неоснователно. По делото безпротиворечиво била установена целта на закупуването на инкриминирания ...., както и неговите индивидуализиращи белези. За да възпрепятства външно въздействие и манипулация на ....а, водещият разследването бил оставил същия на отговорно пазене в Държавната агенция „Р.“ – структурата, в чието владение ....ът е бил и преди сезиране на прокуратурата. В протеста се оспорва и изводът на първостепенния съд относно обстоятелството какъв вид е била паметта на инкриминирания .... – дали е била вградена или външна – с карта. Оспорва се изводът на съда относно достоверността на показанията на свидетеля Б., който заявил, че не може да каже, дали ....ът е бил с вградена памет или с външна такава. Съдът бил приел, че щом този свидетел е установил, че в ....а има поставена батерия значи не е могъл да не види, дали паметта му е вградена или външна.
Иска се отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по предявеното им обвинение.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа протеста. Изтъква, че съдът не е приел като годни веществени доказателства външен хардиск с № ...........5, както и р. .... „.....“ със сериен № ............С и абревиатура „А.–..“, с вградени .............. .......... ............. с изписана на циферблата марка „............“ и хардиск WD с № ............1. Съдът приел, че военният следовател при съставянето на протокола за доброволно предаване е пренебрегнал и правилата за събирането им, като в противоречие на чл.110, ал.1 от НПК - предметите не са внимателно огледани и подробно описани, което според прокурора не е вярно. Видно от протокола за доброволно предаване от 08.07.2020 г. всички вещи били подробно огледани и описани по всички установени белези и признаци. Описана била и кутията, в която са предадени веществените доказателства, като картонена опаковка с изображение на .... и Т. характеристики. Описано било също, че в кутията имало инструкция за ползване на английски и китайски език, и две ламинирани картончета с отпечатани двулицево кратки указания за ползване на български език. Посочено било още в протокола, че предаващият С. е заявил, че харддискът по т.1 не е регистриран в регистратурата на Д.. и е използван от П. Т., служител на Д.., а ....ът по т.2 е придобит през 2014 г. в изпълнение на устна заповед на д.а на НРС. Прокурорът счита, че при съставянето на протокола са изпълнени изискванията на чл. 110 ал. 1 от НПК и предадените вещи неправилно не са приобщени от първоинстанционния съд като годни веществени доказателства.
Съдът не взел предвид показанията на свидетеля Б., който заявил, че лично е обучил Т. и К., да работят с ....а. От показанията на св. Р. било видно, че е бил уведомен, че с ръчния .... ще бъдат заснемани и изнасяни документи 3 по делото по което подсъдимите били процесуални представители. От комплексната видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза било видно, че на преносимия диск - памет представен за изследване подсъдимия Т. е заснет в с. д. на с. в. с.. Като цяло извършването на престъплението от двамата подсъдими било доказано от показанията на свидетелите К. Б., Г. Р., Г.
С., частично от показанията на св. Д. Д., Т. П., М. М. и К. М., всички изготвени по делото експертизи, от приложените по делото писмени доказателства, както и приложените макар и неприети от първоинстанционния съд веществени доказателства. Иска се от прокурора отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимите за виновни и осъждането им за престъплението по чл. 339а ал.1 от НК, а алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Двамата подсъдими и защитника на подсъдимата К. сочат, че протестът е несъстоятелен. Защитникът на подсъдимата К. изтъква, че пред първоинстанционния съд представителят на военната прокуратура не е поддържал обвинението и е пледирал за оправдателна присъда и за двамата подсъдими. Протестът, и допълнението към него не съдържат съществени доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда. Прокуратурата не е успяла да докаже идентичност между вещественото доказателство-.... приложен по делото и инкриминирания с обвинителния акт ..... Поради това първостепенният съд е приел, че няма предмет и средство на престъплението.
Сочи се довод, че обвинението е изначално неясно, което процесуално нарушение е неотстранимо. В тази насока се изтъква, че обвинението срещу двамата подсъдими, че са заснели със с. т. с. явни протоколи, които са без гриф за секретност по ЗЗКИ. Като следваща неяснота се сочи, че е направен опит бланкетната норма на чл. 339а ал. 1 от НК да бъде запълнена с прекалено общата норма на чл. 32 от Конституцията. Бланкетната правна норма според защитата няма как да бъде запълнена и с чл. 13 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗСРС, които определят органите, които могат да искат използването на СРС и реда за разрешаване на тяхното използване. Липсват два от обективните елементи на престъплението по чл. 339а от НК. Ако деянието е несъставомерно, то няма как да бъде доказано. Иска се потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на протестираната присъда и за да се произнесе взе предвид следното:
Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед peг. № ................../10.......5 г.10.02.2005 г. подсъдимият П. Т. бил преназначен на длъжност „Г.ю.“ към КД на НРС, която длъжност той изпълнявал и към 2014 г., с военно звание „подполковник“.
С приемането на Закона за Държавна агенция „Р.“ (ЗД..) , по силата на § 2. от ПЗР от ЗД.., НРС била трансформирана в Държавна агенция „Р.“ (Д..), която е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на НРС, като правоотношенията със заварените на служба 4 военнослужещи се преобразуват в правоотношения на държавен служител на Д.., считано от датата на влизане в сила на закона.
Със Заповед peг. № ....8/15.12.2015 г. на председателя на Д.. подсъдимият П. Т. е назначен на длъжност „д. на д.“ в Д... На подсъдимия било разрешено ползването на дългосрочен неплатен отпуск за периода от 12.09.2018 г. до 24.04.2022 г., като със Заповед peг. № ................./31.07.2019 г. ползването е прекратено. За периода 12.09.2018 г. до 07.02.2022 г. подсъдимият е ползвал неплатен отпуск на основание чл. 77 от Закона за дипломатическата служба за времето от 12.09.2018 г. до 21.12.2018 г.; от 23.10.2018 г. до 31.07.2019 г. и от 01.02.2020 г. до 18.08.2021 г.
Разпечатката съдържа 28 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1754fb94-70dd-4554-b29e-a5833cdfadea