Решение № 671 от 07.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Бургас, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20222100102234 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Р. П. Я. с ЕГН ********** от ***, против ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат 121817309. Предявен е иск за заплащане на сумата от 150 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователното обвинение в извършване на тежко престъпление по ДП № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура, прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на СП – София, н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 23.12.2022г. до окончателното й изплащане.

Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :

В периода 2015 – 2016г. ищцата работи в Агенция „Митници“ на длъжност „***“ в митнически пункт „Лесово“. На 02.11.2016г. в МП „Лесово“ била проведена полицейска операция по посоченото досъдебно производство, като ищцата била задържана за срок от 24 часа в РПУ - Елхово. През време на задържането била подложена на грубо и арогантно поведение от органите на МВР, провокации и заплахи, както и на психически атаки да признае неща, които не била извършила. С постановление от 03.11.2016г. на прокурор при Спецализираната прокуратура била задържана за срок от 72 часа, поради което била транспортирана до следствения арест в Ямбол и оттам до следствения арест в гр. София. Поради транспортирането и придвижването с 1 белезници ищцата изпитала неудобство и унижение.

Бил извършен обиск в жилището на ищцата, при който цялото семейство било подложено на стрес, били счупени саксии и причинен безпорядък. Ищцата била подложена и на лични обиски - на 02.11.2016 г. в РПУ - Елхово и на 04.11.2016 г. в ареста в гр. София.

Непосредствено след 72-часовото задържане ищцата била отведена под конвой с белезници и вързана в група с други задържани в Специализирания съд в София, където й била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и отново била отведена в следствения арест.

Условията в ареста в гр. София били унизителни и тежки, които усложнили заболяванията на ищцата. Тя се чувствала измъчена, унизена и стресирана.

Поради влошеното й здравословно състояние мярката за неотклонение „задържане под стража“ впоследствие била заменена с „домашен арест“.

Била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, във вр. ал.2 от НК. С постановление на Специализираната прокуратура от 11.11.2016 г. на основание чл.68, ал.1 от НПК й била наложена забрана да напуска пределите на страната. С определение от 26.01.2017г. на Специализирания наказателен съд по дело № 78/ 2017 г., влязло в сила на 01.02.2017 г., мярката й за неотклонение от „домашен арест“ била променена на „парична гаранция“.

С обвинителен акт от 21.03.2018г. ищцата била обвинена, че в периода 03.09.2015 г. - 2.11.2016 г. в село Лесово, област Ямбол, в качеството си на длъжностно лице - старши митнически инспектор при митнически пункт „Лесово“, към Териториално митническо бюро - Бургас при Агенция „Митници“ е участвала в организирана престъпна група с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301-302 от НК, като групата е била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т. 2 във връзка с ал.2 от НК. По този обвинителен акт в СНС било образувано нохд № 894/ 2018 г. В разпоредително заседание на основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК съдът върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. В същото заседание била отменена наложената на ищцата забрана да напускам пределите на Република България.

На 20.07.2018 г. Специализираната прокуратура внесла в СНС нов обвинителен акт, по който било образувано нохд № 2374/ 2018 г. В разпоредително заседание съдът определил седмодневен срок, в който СП да отстрани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. След внесен трети поред акт делото продължи по същество, като били проведени множество съдебни заседания, свързани с многобройни пътувания на ищцата от Бургас до София и обратно. С влязлата в сила присъда по делото ищцата и останалите подсъдими по делото били оправдани.

Ищцата сочи, че още с повдигането на обвинението й било внушавано, че е извършила изключително тежко престъпление и че я чакат дълги години 2 затвор. Обиските, арестите, постоянното присъствие и проверки в дома ми от органите на МВР я поставили в унизително положение, предизвиквайки стрес у нея и цялото й семейство. Заболяванията на ищцата и на съпруга й се задълбочили, което наложило дългове за закупуване на скъпоструващи лекарства. След многобройни публикации във всички средства за масово осведомяване много хора започнали да отбягват с ищцата, а тя живеела с усещането, че всички я гледат като престъпник, поради което изпитвала чувство за срам и унижение, на изключително неудобство при контактуване с околните и крайно отрицателни душевни преживявания. Отношенията й в семейството променили. Била упреквана за всичко, което се случвало около нея. Отношенията в семейството често се изостряли. Ищцата станала затворена, мълчалива, избухлива. Продължилото три години и осем месеца наказателно производство предизвикало у ищцата перманентен страх и нервно напрежение. Загубила спокойствието и съня си, изпитвала чувство на обреченост.

С решение на ТЕЛК от 18.06.2015 г. ищцата била инвалидизирана с със заболяване „следемболия и тромбоза на лява бронхиална, радиална и улинарна артерии“. В хода на наказателната репресия получила психическо разстройство, като на 13.03.2017 г. била диагностицирана с диагноза „тежък депресивен епизод“, потвърдена с епикриза от 04.04.2017 г., за което й било назначено медикаментозно лечение.

Ищцата преживяла безкрайни безсънни нощи, през които премисляла действията си, нямала желание да се среща с хора, изпитвала все по-силно главоболие и виене на свят, зачестили нервните й кризи. До наказателното производство ищцата имала репутация на добър професионалист и доказал се митнически служител, ползвала се с уважение и доверие сред семейството си, близките, приятелите и колегите си, имала авторитет в обществото.

Изпитвала изключително неудобство и срам да обяснява какво се е случило.

Не можела да гледа близките си и познатите си в очите.

За период от година и седем месеца била лишена от възможността да се придвижвам свободно, да посещавам близки и роднини зад граница и да започне работа в друга страна, за да компенсира сериозните финансови загуби, които претърпяла в резултат на воденото срещу мен наказателно производство.

Със заповед № 3365/ 12.04.2017г. на директора на Агенция „Митници“ на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С решение № 9242/ 06.07.2018 г., постановено по адм. дело № 14006/ 2017 г. на Върховния административен съд, това наказание било отменено. След възстановяването на работа ищцата била поставена в дискриминационно положение спрямо колегите си и неприязън от ръководството. Със заповеди № 2187/ 07.01.2019г. и № 3509/ 10.07.2020 г. трудовото й правоотношение отново било прекратено, като с решения на Върховния административен съд заповедите на директора на Агенция „Митници“ била отменени.

3

Ищцата счита, че няма паричен еквивалент, който да обезвъзмезди причинените й морални вреди, но приема за справедливо обезщетение сумата от 150 000 лева.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че част от претендираните от ищцата вреди се твърди да са настъпили от действия/ бездействия на трети лица – органите на МВР, затворническата администрация, директора на Агенция „Митници“, за които не може да отговаря прокуратурата. Твърди, че липсват доказателства за широкото медийно отразяване на полицейската акция и на воденото наказателно производство, както и на такива за реална възможност ищцата да започне работа в чужбина, която да е осуетена поради наложената забрана да напуска страната. Оспорва търсената отговорност за претърпените от съпруга на ищцата вреди, като сочи, че по реда на ЗОДОВ се обезщетяват само вредите на засегнатото лице. Оспорва и размера на претенцията, който счита за завишен и несъобразен с критерия за справедливост и с икономическия стандарт в страната.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Не са спорни по делото следните факти, въведени от ищеца и неоспорени от ответника :

От 01.01.2015г. ищцата Р. П. Я. работи в Агенция „Митници“, като заема длъжност „***“ в митнически пункт „Лесово“. В рамките на образувано досъдебно производство № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура /прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на Специализираната прокуратура/ на 02.11.2016г. на местоработата на ищцата в МП „Лесово“ е проведена полицейска операция, при която ищцата е задържана за срок от 24 часа в РПУ – Елхово въз основа на заповед за задържане на лице № 1266-163/ 02.11.2016г. С постановление от 03.11.2016г. на прокурор при Специализираната Прокуратура /СпП/ е задържана за срок от 72 часа и е транспортирана до следствения арест в гр.Ямбол и впоследствие до следствения арест в гр. София. Междувременно е извършено претърсване в семейното жилище на ищцата в гр. Бургас, а на ищцата са извършени два лични обиска – в РПУ – Елхово и в следствения арест в гр.

София. След изтичането на 72-часовото задържане с акт на Специализирания наказателен съд – София /СпНС/ на ищцата е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с мярка „домашен арест“. Ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т. 2, вр. ал.2 от НК. С постановление на Специализираната прокуратура от 11.11.2016г. на основание чл.68, ал.1 от НПК на ищцата е наложена мярка за процесуална принуда „забрана да 4 напуска пределите на страната. С определение на СпНС от 26.01.2017г. мярката за неотклонение на ищцата „домашен арест“ е променена на „парична гаранция“

С обвинителен акт от 21.03.2018г. ищцата е обвинена, че в периода 30.09.2015г. - 02.11.2016г. в село Лесово, област Ямбол, в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор при митнически пункт „Лесово“ към Териториално митническо бюро Бургас при Агенция „Митници“ участвала в организирана престъпна група с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.301-302 от НК /подкуп/, като групата била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица. С акт на съда от 14.06.2018г. по образуваното н.о.х.д. № 894/ 2018г. по описа на СпНС на основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и е отменена наложената на ищцата забрана да напуска страната. На 20.07.2018г. е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на СпНС, приключило с оправдателна присъда № 24/ 03.07.2020г. на първата инстанция, влязла в сила на 21.07.2020г. Поради оттегляне на доказателственото искане на ищцата за прилагане на наказателното дело не са установени други факти от това производство – напр. продължителността на наложените мерки за неотклонение, броя на проведените съдебно заседание.

Предвид признанието на факта в писмения отговор на ответника съдът приема, че ищцата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“ не по-малко от периода 03.11.2016г. – 26.01.2017г. – 2 месеца и 24 дни.

Не е спорно също, че със заповед № 3365/ 12.04.2017г. на директора на Агенция „Митници“ на ищцата Р. Я. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е мотивирана с повдигнатото на ищцата обвинение по воденото наказателно производство, намерило широк обществен отзвук в различни средства за масово осведомяване в цялата страна. Това наказание е отменено с влязло в сила решение № 9242/ 06.07.2018г. по адм.д. № 14006/ 2017г. по описа на Върховния административен съд. Видно от текста на заповед № 3365/ 12.04.2017г. на директора на Агенция „Митници“ информацията относно воденото наказателно производство срещу ищцата е била предоставена на работодателя на ищцата от Специализираната прокуратура с писма от 22.11.2016г. и 07.12.2016г.