Решение № 149 от 28.06.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Плевен , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия Ат. Кунчева при участието на секретаря Велислава В. Трифонова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Въззивно гражданско дело № 20214400500264 по описа за 2021 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260178 от 01.03.2021 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по гр.д. № 4845/2020 г., съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от ИВ. Й. Г. против Т. Д. Г. искове, съответно: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.трето от ЗЗД за заплащане на сумата от 780 лв.; иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 550 лв., дадена от ищеца на ответницата по договор за заем от 18.02.2018 г.; искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 308 лв., представляваща стойност на взети от ответницата на 29.08.2018 г. без съгласието на ищец негови вещи, и за сумата от 450 лв., представляваща стойността на изхвърлени от ответницата на 08.03.2018 г. дрехи на ответника.

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение, подадена от ИВ. Й. Г., както и уточняваща такава, с оглед указанията на администриращия съд. В жалбата са изложени оплаквания, че решението на 1 районния съд е постановено в нарушение на закона и гражданските права на ищеца са останали незащитени. Наведени са също така съображения относно събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства. Жалбоподателят претендира отмяната на атакуваното с въззивната жалба решение и уважаване на предявените искове.

Ответницата по въззивната жалба Т.Д. Т. счита обжалваното решение на районния съд за павилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в периода 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г. ищецът е превел на ответницата сума в общ размер от 780 лв.

С предявения обективно съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът претендира връщане на тази сума на отпаднало основание – тъй като ответницата не е извършила дарение от негово име и за негова сметка на болни деца.

Ответницата е оспорила основателността на тази претенция, като е противопоставила твърдения, че сумите, предоставени й от ищеца, не са били за болни деца, а за да й възстанови преведените в предходен период от нея в негова полза парични средства.

Видно е от приложените писмени доказателства /платежни нареждания и вносни бележки/, че в периода м.юли 2017 г. до м.декемри 2017 г. ответницата е превела в полза на ищеца парични средства в общ размер на сумата от 710 лв. Наред с това на 18.10.2017 г. е изпратила на майката на ищеца сума в размер на 60 лв., а на 24.10.2017 г. е внесла сумата от 5 лв. по сметка на ВАС, която сума представлява държавна такса по административно дело, страна по което е ИВ. Й. Г..

При това положение, не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че сумата от 780 лв. е получена от ответницата на твърдяното от ищеца отпаднало основание, респективно, че същата няма основание да я 2 задържи.

Също така, при правилно разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест, по делото не са събрани доказателства, установяващи наличието на заемно правоотношение между страните с предмет предоставена от ищеца на ответницата сума в размер на 550 лв. От показанията на разпитаната свидетелка, която е майка на ищеца, става ясно, че тя е изпратила на ответницата тази сума, но с цел бъдещ ремонт /остъкляване на терасата/ на семейното жилище, както самата свидетелка е заявила. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД не се подкрепя от доказателствения материал по делото, с оглед на което се явява неоснователен.

По отношение на обективно съединените искове с правно основание чл.

45 от ЗЗД, следва да се има предвид, че ищецът по тези искове следва да установи всички елементи от фактическия състав на правната норма, с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното /чл.

45, ал.2 ЗЗД/. Следователно ищецът с всички доказателствени средства следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях, така че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им, т.е. чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърдения си за релевантните факти.

Такова доказване в процесния случай не е било проведено.

Отделно от гореизложените съображения, въззивният съд споделя всички фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение, и на основание чл. 272 от ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.

Предвид тези съображения, обжалваното решение на Плевенски районен съд подлежи на потвърждаване като валидно, допустимо и правилно.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и с оглед изхода на спора, разноски за настоящота инстанция не следва да бъдат присъжгдани.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Плевенски районен съд от 01.03.2021 г., постановено по гр.д. № 4845/2020 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4