Решение № 362 от 14.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Благоевград, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова при участието на секретаря Лозена Димитрова в присъствието на прокурора Г. В. М. като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №

20211200100466 по описа за 2021 година

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 1. предл. първо и второ от ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв. за иска по чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗОДОВ и сумата от 50 000 лв. за иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, претърпени вследствие на незаконосъобразни и неправилни действия на разследващите органи и прокуратурата по взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и привличането на ищеца към наказателна отговорност и внасяне на обвинението в съда, включително и протестирането на оправдателната присъда на ОС-Благоевград пред Софийски апелативен съд. Претендира се и присъждане на законната лихва, считано от 13.05.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Според изложеното в исковата молба, на 21.01.2016 г., ищецът е бил задържан от органите на МВР и било образувано ДП №7852-ЗМ-21/2016 г., по описа на 02 РУ на МВРБлагоевград, и образувана прокурорска преписка №319/2016 г., по описа на Окръжна прокуратура-Благоевград. С Определение №484/25.01.2016 г., на ОС-Благоевград по ч. н. д.

№50/2016 г., по описа на същия съд, което определение е било потвърдено от Софийски апелативен съд по в. ч. н. д. №83/2016 г., на ищеца в настоящото производство, е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Определение №3019/07.06.2016 г., на ОС-Благоевград, по ч. н. д. №305/2016 г., по описа на същия съд, е определена мярка за неотклонение „домашен арест“, за времето от 13.06.2016 г. до 17.10.2016 г. От 21.01.2016 1 г. се твърди, че срещу ищеца е започнало наказателно производство с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предложение 5 от НК, под формата на ДП №7852-ЗМ-21/2016 г. Досъдебната фаза на производството е приключило с внасяне на обвинителен акт от ОП-Благоевград, въз основа на който е било образувано н. о. х. д. №404/2016 г., по описа на ОС-Благоевград, с постановяване на която Присъда №3773/06.08.2018 г., е бил признат за невинен по повдигнатото обвинение. По повод на направен протест от прокуратурата е било образувано в. н. о. х. д. №931/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд и постановено Решение №442/13.11.2019 г., с което е била потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. На 07.12.2019 г., решението е било влязло в сила.

Твърди се, че още по време на задържането на 21.01.2016 г., Г.Д. е изпаднал в силен стрес, като е съзнавал, че му приписват престъпление, което не бил извършил, като стресът продължил почти 4 години. Режимът на свиждане с майка му е бил ограничен до два пъти месечно, което допълнително е засилило претърпяната морална болка. През времето, докато е бил с взета мярка за неотклонение „домашен арест“, ищецът макар и за кратко да е бил обнадежден, не е могъл да ходи на училище, да излиза извън дома си и да се среща с приятели. Съзнателно е бил с мисли, че животът му вече е провален, като се чувствал и зле от това, че съучениците му започват обучение през последната година, а той е изоставал и е бил възпрепятстван от това да завърши редовно образованието си и навреме със своите връстници. Навежда се още в исковата молба, че през цялото времетраене на производството срещу Д., а именно за периода от 21.01.2016 г. до 07.12.2019 г., е живял в страх и несигурност, бил е отчаян, без да има възможност да прави планове за бъдещето си.

Именно образуваното дело срещу него било повод и за приключване на интимна връзка, която имал до този момент, което допълнително го натоварил психически. Твърди се, че цялото му обкръжение се отдръпнало от него – съученици, приятели, съседи, както и че въз основа на медийните публикации още повече се засилвало напрежението в него. Твърди, че и до днешен ден, когато вижда униформен полицай изпитва страх от повторна репресия. В представените по делото писмени бележки, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.

Б.К, счита че предявените искове са основателни и доказани по основание и размер.

Навежда съждения, че в конкретния случай се установява, че Г.Д. е претърпял неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразните мерки за неотклонение в хода на образуваното наказателно дело срещу него, както и в резултат на неоснователно и незаконосъобразно обвинение по чл. 354а от НК, приключило с оправдателна присъда, която е влязла в сила. Претърпените вреди от неимуществен характер били доказани в хода на настоящото производство, като същите се подкрепяли от събраните гласни доказателства. С оглед на установеното от фактическа страна, ищецът намира, че за времето на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ следва да бъде обезщетен парично в размер на 30 000 лв., за времето на „домашен арест“ сумата от 10 000 лв., както и за незаконното обвинение, за което е бил оправдан, сумата от 50 000 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, 2 подаден чрез прокурор на ОП-Благоевград, в който се оспорват предявените искове. Прави се възражение, че двата предявени иска за претърпени морални вреди от взетите мерки за неотклонение в наказателното производство – „задържане под стража“ и „домашен арест“, са неоснователни, доколкото третият предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обхваща и вредите от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, като същите следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отделно приема, че за да е налице предпоставката за претендиране на вреди от процесните мерки за неотклонение, същите е трябвало да бъдат отменени, а в случая се касае за изменение от съда с определение. В резултат на горните съждения, прокуратурата приема, че отговорността на държавата в процесния случай е единствено за морални вреди от постановената оправдателна присъда срещу ищеца. Твърди се още, че ищецът претендира вреди от 21.01.2016 г., от когато е прието, че е бил с мярка „задържане под стража“, но лицето е било задържано един ден по-късно за срок от 72 часа, считано от 22.01.2016 г., поради което съдът не може да съобразява предварителното задържане за срок от 24 часа, на 21.01.2016 г., понеже отговорността за вреди от него се реализира по административен ред по чл. 1 от ЗОДОВ, а не по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Навежда се също така, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е неоснователен, поради факта, че всички действия от страна на прокуратурата са законосъобразни и не са довели до претендираните от ищеца неимуществени вреди. Счита се още, че не са представени доказателства, от които може да се направи извода, че вредите, чието репариране се иска са пряка последица от дейността на прокуратурата. Не се приема от прокуратурата, че исковата претенция е обоснована по размер, доколкото липсват доказателства за действително претърпените вреди, и още по-малко същите да бъдат единствено в причинно-следствена връзка от незаконното обвинение. Твърди се, че липсва причинна връзка между поведението на прокуратурата и журналистическите публикации.

Счита още, че в случая би могло да намери приложени разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, като претендираното увреждане е причинено по изключителна вина на ищеца, като поведението на ищеца било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. От свидетелството за съдимост на лицето е било видно, че същият е признат за виновен по предходно обвинение по чл. 354а от НК, за което е било сключено Споразумение №3482/30.07.2015 г., по н. о. х. д. №292/2015 г., на ОС-Благоевград, като именно този обективен факт е бил част от обстоятелствата, които са пораждали твърдените от ищеца притеснения, че ако бъде признат за виновен, ще трябва да изтърпи ефективно наказанието. Прокуратурата счита, че по този начин, със своето утежнено съдебно минало, ищецът виновно е допринесъл за предполагаемото си увреждане. Навежда се, че по отношение на твърдените размери на претърпените неимуществени вреди, същите са силно завишени. Възразява се срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на образуване на ДП – 21.01.2016 г., като приема, че в настоящия случай, при условие, че бъде призната за основателна исковата претенция за репариране на претърпени неимуществени вреди, то същите се дължат от 07.12.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт, с който окончателно е признат ищецът в настоящото дело за невиновен по повдигнатото му 3 обвинение от ОП-Благоевград. В представени по делото писмени бележки от ответната страна, се изразява отново становище за неоснователност на предявените искови претенции от ищеца и отхвърлянето им от съда.

По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява фактическа обстановка, идентична с изложената в исковата молба с известни разминавания относно характера на мерките за неотклонение и тяхната законосъобразност, а именно:

С постановление от 22.01.2016 г. на прокурор от ОП-Благоевград, по ДП №21/2016 г. по описа на 02 РУ „Полиция“ – гр. Благоевград /наблюдателно производство №319/2016 г., по описа на ОП-Благоевград/, ищецът е задържан в Следствен арест – гр. Благоевград за срок от 72 часа, считано от 19:10 часа на 22.01.2016 г. до 19:10 часа на 25.01.2016 г.

С Постановлениe от 22.01.2016 г. на разследващ полицай при 02 РУ-Благоевград, по ДП №7852 ЗМ-21/2016 г. по описа на 02 РУ-Благоевград, ищецът Г. Ж. Д. е привлечен, като обвиняем за престъпление по 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5 от НК, за това, че на 21.01.2016 г. около 13:30 часа, в гр.Б., в района на ул.П.Д, без да има разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП, съгласно който производството, преработването, съхранението и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензии за дейности, сгради и помещения, издадени от Министъра на здравеопазването, при условия и ред, определен в Наредба на МЗ, е разпространил на трети лица – К.З.С високорисково наркотично веществоконоп /марихуана/, с общо тегло 2.3 грама.

На 25.01.2016 г. ОП-Благоевград е внесла в ОС-Благоевград искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца Г.Д. за престъпление по 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и предл. 5 от НК. По това искане, съдът се е произнесъл с Определение №484/25.01.2016 г. по ч. н. д. №50/2016 г., като е взел по отношение на Д. исканата мярка „задържане под стража“. Определението е обжалвано от обвиняемия с искане да бъде изменена в по-лека, като с определение от 02.02.2016 г. по в. н. ч. х. д.

№83/2016 г., Апелативен съд-София е потвърдил определението на окръжния съд.

По повод на депозирана молба от Д., с искане за изменение на взетата мярка за неотклонение, ОС-Благоевград, с Определение №3019/07.06.2016 г. по ч. н. д. №305/2016 г., е изменил мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“.

С Определение от 17.10.2016 г., по н. о. х. д. №404/2016 г., Окръжен съд-Благоевград е изменил мярката за неотклонение „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 600.00 лв.

С Присъда №3773/06.08.2018 г., по н. о. х. д. №404/2016 г., Окръжен съд-Благоевград е признал Г.Д. за невинен по повдигнатото му обвинение от страна на прокуратурата по чл.

354а, ал. 1, изр. първо, предл. 5 от НК. С Решение №442/13.11.2019 г. по в. н. о. х. д.

№931/2019 г., Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, като същата е влязла в законна сила на 07.12.2019 г.