Решение № 1934 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1934 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330204556 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Д. В. К., против наказателно постановление № 23-1030-003023, издадено на 16.06.2023г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175а ал.1 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Не било извършено нарушението. Оспорва фактическите констатации. Липсвало правно основание за налагане на наказанието. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. И.

1

Т. от АК- П., който поддържа жалбата. Излага подробни съображения. Не се установило извършеното нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 31.05.2023г. в 04.13 часа в гр.

Пловдив, на бул. „Копривщица“, жалбоподателят като водач, управлява лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № ***, чужда собственост, при обстоятелства бул. Копривщица от Коматевски транспортен пътен възел до бул. „Пещерско шосе“, като извършва следното нарушение: участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване, (като извършва състезание с лек автомобил БМВ с рег. № ***), с което виновно е нарушил чл.104б т.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. Г. Х. актосъставител и свид. К. Г. полицейски служител свидетел на АУАН се установява, времето, мястото, начинът и механизмът на извършване на нарушението. Установява се, че при изпълнение на служебните си задължения като полицейски служители на инкриминираната дата и място са установили два автомобила, които се състезавали „ погледнахме и видяхме, че идват и два автомобила, които се състезаваха…..“, „има пешеходна пътека и може да стане голяма беля“, „оттам минават хора, точно на входа има пешехона пътека, добре, че нямаше точно тогава пешеходци“, „двата автомобила се движеха успоредно, като единият беше един метър напред, после малко се изравниха, после пак единият дърпаше. Състезаваха се“ (стр.37 от съдебното производство- свид. Г. Х.). Установява се, че след състезанието извършено от 2 двамата участници са били спрени принудително за полицеска проверка „спряхме ги след състезанието….. през това време ги гонихме, тръгнахме след тях с буркана, сирените включихме“ (стр.37 гръб от съдебното производство- свид. Г. Х.). Установява се, че единият от участниците си е признал пред полицейските служители, че са се състезавали „единият от тях….си призна, че са се състезавали….“ (стр.46 от съдебното производство- свид. К. Г.). В показанията си актосъставителят и свидетелят потвърждават изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържат изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същите описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали непосредствени очевидци. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не без значение е и обстоятелството, че единият от участниците в състезанието лично е признал за извършеното нарушение пред актосъставителя и свидетеля, което представлява извънпроцесуално признание на извършеното нарушение и се ползва с висока доказателствена стойност. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля като достоверни и обективни.

В показанията си свид. И. И.- другият участник в състезанието управлявал автомобил марка БМВ сочи, че при шофиране „над ограничението“ (стр.37 гръб от съдебното производство- свид. И.) на инкриминираната дата и място и при наличие на друг автомобил Мерцедес – този на жалбоподателя, първо жалбоподателят го бил изпреварил, после 3 свидетелят него. Сочи, че не са се състезавали. Съдът приема показанията на свид. И. за частично недостоверни, необективно дадени, неотговарящи на обективно случило се във външната действителност, и не на последно място заинтересован от изхода на делото, предвид служебно известният факт, че и на свидетеля също е съставен АУАН, НП, по което е образувано АНД № 4633/ 2023г. по описа на Районен съд- Пловдив. Нелогично и неотговарящо както на житейската, така и на формалната правна логика, жалбоподателят заедно със свидетеля да са извършвали изпреварване един на друг няколко пъти със скорост над ограничението, а в същото време това само по себе си да не е състезание. Напротив, изпреварването многократно с висока скорост представлява именно състезание. Показанията му в тази част са изцяло опровергани и разколебани от показанията на свид. Г. Х. актосъставител и свид. К. Г. полицейски служител , чиито показания в тази част са изцяло логични и последователни и съдът вече посочи, че ги приема с доверие.

Показанията на свидетеля представляват неуспешен опит да оправдаят жалбоподателя, а и самия себе си, в извършенот административно нарушение и имат за цел единствено разколабаване на тезата на нарушението.

Всъщност, проведената служебно от съда очна ставка по реда на чл.143 ал.1 от НПК на свид. И. и свид. Х., е изиграла рядко срещаният процесуален ефект, а именно да отстрани създадени противоречия в показанията на свидетелите. Свид. Х. ясно и категорично сочи, че автомобилите са се състезавали „състезаваха се“ (стр.38 гръб от съдебното производство- очна ставка- свид. Х.), а свид. И. сочи, „просто изпреварих автомобила“, но както самият той сочи, при шофиране „над ограничението“ (стр.37 гръб от съдебното производство- свид. И.), и при изпреварване един на друг няколко пъти, което на първо място според съда не може да стане нито неволно, нито поради мокра настилка, нито непредпазливо, а с една единствена целсъстезание с другият участник в движението, и то състезание „….с над средната мощност“ (стр.38 гръб от съдебното производство- очна ставкасвид. Х.), „над средната беше“ (стр.38 гръб от съдебното производствоочна ставка- свид. И.), която обстоятелство изцяло кореспондира със значението на състезанието, извършено от двата автомобила.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г.

Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени 4 от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са налагани и други санкции за същото по вид нарушение,а именно за извършване на състезание.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.1 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

5

При преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б, т.1 ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата. За съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на състезанието, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши състезанието, да го изпълни, след което отново да управлява съобразно правилата по ЗДвП.

В този случай деянието е съставомерно по чл. 104б, т.1 ЗДвП, доколкото: е налице момент (независимо от неговата продължителност), в който водачът е участвал в нерегламентирано състезание.

Точно такъв е процесният случай, в който при доказателствения анализ вече се установи, че първоначално жалбоподателят е управлявал автомобила си „Мерцедес“, като при срещата му с другият автомобил БМВ са се състезавали, като многократно единият автомобил е изпреварвал другия, и обратно, със скорост над ограничението, с мощност над средната за автомобила, в близост до пещеходна пътека, с умишлено форсиране на двигателя. Участниците в състезанието са преустановили поведението си единствено заради факта, че са били последвани от полицейските служители и принудително са били спрени с помощта на светлинен и звуков сигнал.

Според съда, многокраното изпреварване един на друг автомобил с мощност над средната представлява именно състезание. Извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики съставляват участие в нерегламентирано състезание.