Присъда № 23 от 21.09.2022, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23/21.09.2022 год. по НОХД № 233 от 2021 год.

Подсъдимият

В.А.Б.,

******************************, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП-Силистра, ТОТутракан, за това, че на 14.04.2021 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул.

„Силистра“, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен номер ***, след употреба на наркотици – метамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред, уреден в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на моторни превозни средства, чрез Съдебно – химическа експертиза № Е – 099/06.07.2021 г. на Лаборатория по химико-токсилогочини изследвания при МБАЛ „ВМА“ – Варна – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

По искане на защитата на подсъдимия и самия подсъдим, наказателното производство се проведе по правилата на глава двадесет и седем от НПК.След като подсъдимия призна пред съда изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти и съдът установи,че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,с определение на основание чл.372 ал. 4 от НПК, съдът обяви,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП-Силистра, ТО-Тутракан, пледира признаването на подсъдимия за виновен и налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК да се редуцира с 1/3, глоба в размер 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от година и шест месеца. Пледира се, на основание чл. 68, ал.1 от НК, привеждане в изпълнение на наложено с Присъда № 49/12.11.2019 г. по НОХД № 162/2019 г. по описа на РС – Кубрат наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца при прилагане на чл. 55, ал.1, т.1 във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК. Алтернативно се пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в минимално предвидения размер от една година, което да се редуцира на основание чл. 58а, ал.1 от НК с 1/3 за срок от 8 месеца.

Пледира се, при условията на чл. 55, ал.3 от НК, да не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба, а наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство да е в размер на лишаването от това право по административен ред до влизане на присъдата в сила.

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.А.Б., роден на 14.10.1985 г. в гр. Тутракан, живущ в гр.

1

Тутракан, обл. Силистра, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан.

На 14.04.2021 г. свидетелите В.П. и Т.С. – полицейски служители в РУ – Тутракан, били изпълнявали служебните си задължения за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на следващия ден. Около 19:20 ч. на 14.04.20212 г. се движили със служебен автомобил по ул. „Силистра“ в гр. Тутракан, когато забелязали, че пред тях се движил товарен автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен номер ***. Свидетелите П. и С. били запознати, че товарният автомобил се управлява от подсъдимия В.Б., който им бил служебно известен като системен нарушител на ЗДвП. Поради тази причина решили да му извършват проверка.За целта му указали да спре посредством светлинен и звуков сигнал.

Подсъдимият се подчинил и спрял в близост до бл. „Истър“ по ул.

„Силистра“. МПС наистина било управлявано от подсъдимият Б.. По време на извършване на проверката полицейските служители забелязали, че погледът на подсъдимия бил особен – очите му били блестящи и воднисти.

По повод това била извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта на водача, която се оказала отрицателна. Последвала такава и за установяване наличие на наркотични вещества в организма на Б..

Полицейските служители извършили проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози в организма на подсъдимия посредством „Дрегер Дръгтест“ с фабричен номер ARJF-0010. Уредът отчел положителен резултат по отношение на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин. Проверката била обективирана в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. № УРИ 362р-4790/15.04.2021 г., съставен от П.. Последният съставил АУАН серия GA № 295876/14.04.2021 г. за извършено от Б. нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Издаден бил и Талон за изследване № 0024296, в който подсъдимият не приел показанията на извършения тест и пожелал да даде биологичен материал за химико-токсикологично изследване. Поради това подсъдимият бил отведен до ФЦСМП – Тутракан, където дал биологичен материал, обективирано в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

В проведеното досъдебно производство била назначена и изготвена Съдебно-химическа експертиза № Е-099/06.07.2021 г., възложена на експерт при ВМА – Варна, заключението от която било, че в предоставените за изследване биологични проби – кръв и урина, взети на 14.04.2021 г. в 20:50 ч. от В.Б., се открива наличие на амфетамин и метамфетамин.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от приетите на основание чл. 373, ал.3 НПК за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, предмет на направеното от подсъдимия самопризнание, и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите В.П. и Т.С.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества № УРИ 362р4790/15.04.2021 г.; АУАН серия GA №295876/14.04.2021 г.; ЗППАМ № 210362-000056/15.04.2021 г.; Талон за изследване № 0024296/14.04.2021 г.;

2

Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/14.04.2021 г.; Извлечение от Дрегер Дръгтест 5000 фабричен номер ARJF-0010; Съдебно-химическа експертиза № Е-099/06.07.2021 г., изготвена от експерт при ВМА – Варна.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдебното производство се е развило по правилата на Глава „двадесет и седма“ от НПК, по-специално – по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

Подсъдимият В.Б. е наказателно отговорно лице и като такъв е надлежен субект на престъпния състав по чл. 343б, ал.3 от НК.

Престъплението е формално – за съставомерност се изисква осъществяване единствено на изпълнителното деяние без настъпване на престъпен вредоносен резултат. Изпълнителното деяние се заключава в управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Товарен автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен номер *** представлява МПС съгласно легалната дефиниция, дадена в ДР на ЗДвП.

Управлението му на 14.04.2021 г. в гр. Тутракан, по ул. „Силистра“ от страна на подсъдимия е безспорно установено във фазата на досъдебното производство. Амфетаминът и метамфетаминът представляват наркотични вещества по смисъла на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, като са включени в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Употребата им преди управлението на процесното МПС се доказва също по категоричен начин както от самопризнанията на подсъдимия, така и от заключението по назначената съдебно-химическа експертиза. Въз основа на изложеното и вземайки предвид самопризнанието на подсъдимия, съдът счита, че престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК, в което е обвинен, е изпълнено от обективна страна.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, желаел е настъпването на обществено опасните последици и е направил всичко възможно, за да настъпят те. Субективната страна се извежда от установените по категоричен начин обективни факти, подкрепени от самопризнанието на дееца.

Воден от горното, съдът призна подсъдимия В.А.Б. за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.343б ал.3 от НК за това, че на 14.04.2021 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Силистра“, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен номер ***, след употреба на наркотици – метамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред, уреден в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на моторни превозни средства, чрез Съдебно 3

– химическа експертиза № Е – 099/06.07.2021 г. на Лаборатория по химикотоксилогочини изследвания при МБАЛ „ВМА“ – Варна – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Съдът индивидуализира поотделно всяко едно от кумулативно предвидените от законодателя наказания, вземайки предвид разпоредбите на чл. 58а, чл. 55 и чл. 54 от НК и с оглед постигане целите, предвидени в чл. 36, ал.1 от НК. Съдът прие за смекчаващи вината на подсъдимия следните обстоятелства. На първо място, това е ниската обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и съпътстващите го обстоятелства. Полицейската проверка на 14.04.2021 г. е била инициирана не повод нарушение на правилата по ЗДвП (напр. допускане на ПТП/ превишаване допустимата скорост за движение и пр./, а поради това, че подсъдимият е бил „познат“ на полицейските служители като системен нарушител на тези правила. Не са настъпили и каквито и да са съпътстващи деянието несъставомерни вредни последици. На следващо място – доброто процесуално поведение на подсъдимия в наказателно производство като цяло – оказаното съдействие на полицейските органи при извършване на проверката; оказаното съдействие на органите на досъдебното производство с оглед безспорното установяване на обективната истина и критичното отношение към извършеното. Следва да се отчете семейното и имуществено положение на подсъдимия, изведено от попълнените в ДП Автобиография и Декларация за материално положение и имотно състояние и от събраните в съдебна фаза доказателства: показанията на свидетеля Младен М.ов /близък на подсъдимия/; з.к. на Удостоверение за раждане на Е. В.А. /дете на подсъдимия/; Експертно решение № 2900/19.11.2014 г. на П.Х. Б. /майка на подсъдимия/; Нефрологична консултация на П.Х. Б. от 31.10.2014 г.;

Амбулаторен лист № 001410/03.11.2014 г. на П.Х. Б.; Амбулаторен лист № 001356/05.11.2014 г. на П.Х. Б. и Медицинско направление, издадено на П.Х.

Б. на 05.11.2014 г. От изброените е видно, че подсъдимият, въпреки липсата на трудово възнаграждение, полага грижи и осигурява материално широк кръг от лица – невръстното си дете; майка си, която е във влошено здравословно състояние; жената, с която живее на съпружески начала и нейният баща. Самопризнанията на подсъдимия, белязали целия ход на наказателното производство /с изключение на тези по чл. 371, т.2 от НПК, иницииращи процедурата по Глава „двадесет и седма“ от НПК/, също следва да се вземат предвид като смекчаващи отговорността му.

Фактът, че по отношение на Б. са налице осъждания, следва да се третира като отегчаващо вината му обстоятелство. При индивидуализирането на настоящото му наказание обаче съдебният състав не взема предвид Споразумение № 24/24.06.2021 г. по НОХД № 134/2021 г. по описа на РС – Тутракан, тъй като този съдебен акт е влязъл в сила след извършване на процесното деяние. Съдът счита, че при определянето на наказанието не следва да се вземе предвид и осъждането с Присъда № 49/12.11.2019 г., в сила от 28.11.2019 г., по НОХД 162/2019 г. по описа на РС – Кубрат, тъй като то обуславя настъпването на други тежки наказателно-правни последици за 4 подсъдимия, произтичащи от прилагането на разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК и привеждане в изпълнение на отложеното наказание. След „изключването“ на цитираните съдебни актове при индивидуализацията на наказанието, като „осъждания“ в смисъла на отегчаващи вината обстоятелства съдът третира споразумение № 40/12.06.2020 г. по НОХД № 109/2020 г. по описа на РС – Исперих, с което му е наложено наказание пробация за извършено престъпление по чл. 209, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.