Решение № 6078 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6078 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100503903 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – А. М. Д., с ЕГН **********, срещу решение №204200 от 30.08.2017г., постановено по гр.дело №42018/2010г. по описа на СРС, II Г.О., 73-ти състав, в частта, в която е осъден А. М. Д., с ЕГН **********, да заплати на „Ю.” АД, с ЕИК *******, на основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 47.64 лв., представляваща задължение за връщане на получен кредит по силата на договор от 23.08.2005г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.08.2010г. до изплащане на сумата; на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 20.00 лв., представляваща възнаграждение по договор от 23.08.2005г. за включване към системата „OpenDoor”, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.08.2010г. до изплащане на сумата; както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 22.23 лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени съобразно уважената част от предявените искове. Във въззивна жалба е наведено твърдение за неправилност на решението в обжалваните части с единствен довод, че е нарушен материалния закон във връзка с приложение на нормите, уреждащи погасителната давност. Твърди се, че претендираните от ищеца суми, за които са уважени предявените искове, са изцяло погасени по давност. В тази връзка се поддържа, че предявените искове в уважените части са неоснователни като погасени по давност и следва да бъде отхвърлени. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените 1 искове. Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - „Ю.” АД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.Д., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Инвокирани са доводи за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при правилното прилагане и тълкуване на материалния закон. Поддържа се, че от представеното по делото заявление и общи условия към него, подписани от ответника, се установява наличието на валидно облигационно правоотношение, като ответникът се е възползвал от представеното му с договора право и е закупил стоки, чрез идентификационна карта, като претендираната исковата сума включва както стойността на закупените стоки, така и възнаграждение за включване към и използване на системата „OpenDoor”. Сочи се още, че фактът на извършените от ответника покупки по начина, регламентиран от договора, се установява от представените месечни извлечения, изготвени от „Ю.” АД, срещу които от ответника няма подадени писмени възражения и оспорвания в рамките на определения от Общите условия срок, предвид на което следва да се приеме, че същият е признал задълженията, произтичащи от извършените покупки – по съдържание и размер, посочени в месечните извлечения. Твърди се още, че с подписването от страна на ответника на Общите условия /ОУ/ същият е приел, че издадените месечни извлечения, както и извлеченията от търговските книги и информационната система на дружеството представляват валидно доказателство за задълженията му, възникнали от ползването на Системата. Поддържа се още, че претендираните вземания не са периодични, тъй като зависят от закупуването на стоки от клиента, като за всяка покупка се дължи различна сума и съответно възниква отделно и различно по същността си задължение за плащане, което изключва периодичния характер на задълженията. В тази връзка се твърди, че досежно претендираните вземания, за които първоинстанционният съд е уважил исковите претенции, е приложила общата петгодишна давност, която в случая не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда, с оглед на което постановеното решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Предявени са от „Ю.” АД, с ЕИК *******, срещу А. М. Д., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.

С оглед постъпилата въззивна жалба предмета на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение само в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявенитеосъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, е влязло в сила като необжалваемо.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия 2 съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случая от събраните по делото доказателства се установяват следните релевантни за спора факти и обстоятелства: Със заявление от 16.08.2005г. А. М. Д., с ЕГН **********, е приел да се включи в Системата за продажби „OpenDoor” при предварително известени Общи условия на Системата за продажби „OpenDoor”. В изпълнение на договора, ответникът е получил персонална идентификационна карта №*******, която има лимит за покупки до 300 лв.. При „Ю.” АД е създаден самостоятелен профил на името на ответника, от който се получава месечно извлечение за размера на дължимите и заплатените суми от клиента, включващо информация за всяка покупка на стоки и/или услуги, дължима цена, такси и други задължения както за текущия месец, така и за предходните задължения. По искане на клиента, месечно извлечение с обобщената информация се предоставя на 10-то число, а погасяването на задълженията е до 20-то число на съответния календарен месец.

Поради неизпълнение на задълженията, договорът между страните е прекратен на 18.06.2010г.. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, е видно, че счетоводството на дружеството е водено редовно и са отразени всички покупки на клиента, както и са начислени за периода от 24.08.2005г. до 06.09.2005г. за извършени от ответника покупки от магазини по системата за продажби „OpenDoor” задължения по 10 бр.фактури на обща стойност от 276.10 лв.. Експертът – счетоводител е посочил, че ответникът за периода от 23.08.2005г. до 18.06.2010г. /дата на прекратяване на договорните отношения/ е извършил плащания общо на стойност от 228.46 лв..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от „Ю.” АД, с ЕИК *******, срещу А. М. Д., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. За да постанови съдебното решение в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички изискуеми предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника, който е извършил покупки от магазини по системата за 3 продажби „OpenDoor” на обща стойност от 276.10 лв., за която са били издадени от дружеството-ищец 10 бр.фактури, от която сума е погасил само 228.46 лв., поради което е прието, че предявеният иск е основателен за сумата от 47.64 лв., до който размер е уважен. Прието е още, че ответникът дължи заплащане на възнаграждение за включване към системата за продажби „OpenDoor” в размер на сумата от 20.00 лв., поради което е прието, че предявеният иск е основателен за сумата от 20.00 лв., до който размер е уважен. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на СРС за частична основателност на предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична основателност на предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

В конкретната хипотеза от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че между страните е съществувала валидна облигационна договорна връзка, като съгласно клаузите на сключения договор ищецът е поел задължението ответникът да бъде включен в системата за изплащане или на отсрочено плащане на стоки и услуги, наречена “OpenDoor” срещу насрещно задължение на последния за заплащане на извършените чрез системата покупки, както такси за ползване на системата. Видно е още от приетите доказателства - прието от съда като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си за включване на ответника в системата, чрез предоставяне на индивидуална идентификационна карта. Въззивният съд счита, че с оглед предмета на сключения между страните договор се касае за договор за продажба на стоки и/или услуги, т.е. налага се извода за валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, чиито права и задължения са ясно регламентирани в ОУ.

Доводът във въззивната жалба за неправилно приложение на материалния закон по отношение нормите на погасителната давност е неоснователно. В случая не може да бъде споделен доводът на въззивника, че относно претендираните от ищеца вземания е приложима кратката три годишна погасителна давност, тъй като се касае за периодични задължения. Понятието „периодични плащания” следва да се възприема, когато през периода на действие на едно валидно правоотношение, вземанията на едната страна са изискуеми на определена дата всеки месец, т.е. има повтарящи се еднородни задължения, по смисъла на чл.111, б.”в” ГПК. В конкретния случай претендираните вземания от ищеца са за парични суми, които са предоставени на ответника за закупуване на стоки, но по негова преценка. Следователно, сумите са дължими само доколкото са разходвани от клиента чрез системата за продажби „OpenDoor”, обслужвана от ищеца, съобразно месечното му извлечение, включващо информация за всяка покупка на стоки и/или услуги. В този смисъл, при липсата на покупки на стоки и/или услуги от ищеца за съответния месец, няма насрещно 4 задължение на клиента, поради което вземането не е периодично. Следователно относно претендираните от ищеца вземания е приложима общата петгодишна давност.