Решение № 146 от 20.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20233000600332 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.48 ЗЕЕЗА.

С решение №145/29.09.2023г. по ЧНД №313/2023г. Силистренският окръжен съд е допуснал изпълнението на Европейска заповед за арест ЕЗА № 346-2019 SIEP/ 03.12.2020г., издадена от Прокуратура при съда в гр. Пезаро, Италия по отношение на Ф. К. / CURT FLORIN/ румънски гражданин, роден на 16.04.1988г. в гр. Кълъраш, Република Румъния за предаването му на съответните власти за изтърпяване на остатък от наложено наказание по присъда №694/2007г, постановена от съда в гр. Неапол, Италия - в размер на 1 година, 3 месеца и 24 дни/след приспадане на времето на предварителното задържане/.

Със същото решение съдът е отказал изпълнение на ЕЗА № 346-2019 SIEP/ 03.12.2020г., издадена от Прокуратура при съда в гр. Пезаро, Италия по отношение на Ф. К. за предаването му на съответните власти за изтърпяване на остатък от наложени наказания по присъда №3743/2014г, издадена от Съда в Салерно Италия и присъда № 329/2019г, издадена от Съда в гр. Анкона, Италия.

Срещу постановеното решение е постъпила жалба от защитника на Ф. К., в която се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт. Отправя се към настоящата инстанция искане за неговата отмяна и постановяване на отказ за изпълнението на 1 европейската заповед за арест, с която се иска предаването на Ф. К..

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Изтъква се като довод незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде отказано изпълнението на Европейската заповед за арест.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата е частично неоснователна.

В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност - налице ли са условията за предаване на румънския гражданин Ф. К. по чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА, и дали съществуват основания за отказ по чл.39 и 40 от същия закон.

По отношение изискванията на чл.36 и 37 от Закона

- с присъда № 694/2007, постановена от съда в Неапол, на 28.11.2007 г, влязла в сила на 13.05.2008 г. с наказание от 2 години, 2 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 600 евро е било намалено на 1 година, 10 месеца и 500 евро. След приспадане на предварителното задържане остатъкът за изтърпяване на наложеното наказание е в размер на 1 година, 3 месеца и 24 дни лишаване от свобода. Тази Европейска заповед е издадена за лице, румънски гражданин, което е извършило на територията на италианската държава престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години, съгл. чл. 110 и чл. 648 от Наказателния кодекс на Италия.

Лицето е присъствало лично на процеса, с участието на защитник.

В ЕЗА е описано престъплението, което осъденият К. Ф. е извършил, а именно, че в Кайвано, обл. Неапол, на 10.07.2006г., в съучастие/сговор с други лица, с цел извличане на печалба е закупил и получил автомобил Фиат Пунто с рег. № АА 446 VY, за който им е било известно, че е предмет на кражба.

Така описани действията на исканото лице съставляват престъпление и по българското законодателство - вещно укривателство по смисъла на чл.215 от Наказателния кодекс на Република България, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години, , т.е. тежко престъпление по смисъла на чл. 93,т.7 от НК на Р. България. В този смисъл възражението на защитата, че в ЕЗА липсва отметка, съгл. разпоредбата на чл. 36, ал.3 от ЗЕЕЗА се явява неоснователно. Първоинстанционният съд е направил проверка за двойна наказуемост на престъплението и е констатирал, че се касае за престъпление „получаване на откраднати стоки“ /съгласно италианското законодателство/, което се квалифицира като 2 вещно укривателство по чл. 215 от НК съгласно българското законодателство, т.е. тежко престъпление по смисъла на чл. 93,т.7 от НК на Република България.

Първоинстанционният съд е отказал изпълнение на ЕЗА № 346-2019 SIEP/ 03.12.2020г., издадена от Прокуратура при съда в гр. Пезаро, Италия по отношение на Ф. К., за предаването му на съответните власти за изтърпяване на остатък от наложени наказания по Присъда №3743/2014г, издадена от Съда в Салерно, Италия и Присъда № 329/2019г, издадена от Съда в гр. Анкона, Италия. Мотивирал се е с това, че ЕЗА са представени от ОП Силистра като допълнителни материали, получени от Италия при проведената кореспонденция с издаващия орган. Преценил е липсата на оригнал по едната ЕЗА и липсата на превод по другата, което води до невъзможност за тяхното изпълнение.

Въззивната инстанция счита , че окръжния съд не е следвало въобще да обсъжда тези две ЕЗА, тъй като той въобще не е бил сезиран с тях. Поради тази причина решението в тази му част следва да бъде отменено, производството съответно прекратено.

С оглед изложеното очевидно е, че условията на чл.36 от ЗЕЕЗА са налице. Спазени са и формата и съдържанието на изпратената Европейската заповед за арест, изискуеми от разпоредбите на чл.8 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), и на чл.37 Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

Основания за отказ - такива не съществуват.Видно от доказателствата по делото не са налице нито абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА /или което и да било от тях/ , нито факултативните по чл.40, ал.1 от ЗЕЕЗА. Тук следва да се обърне внимание, че извършеното от Ф. К. престъпление не попадат под юрисдикцията на българските съдебни органи, а самият той не е български гражданин - по тези причини част от предвидените основания за отказ не са относими към настоящия казус, а останалите пък не са налични.

Липсват и предвидените от текста на чл.52 от ЗЕЕЗА хипотези за отлагане изпълнението или за условно изпълнение на заповедта.

В заключение следва да се посочи, че румънският гражданин Ф. К. се предава на молещата държава - Република Италия само за изпълнение на Присъда 694/2007г, постановена от съда в гр. Неапол, Италия - в размер на 1 година, 3 месеца и 24 дни/след приспадане на времето на предварителното задържане/, за която е издадена Европейска заповед за арест ЕЗА № 346-2019 SIEP/ 03.12.2020г. от Прокуратура при съда в гр. Пезаро.

Останалите две ЕЗА и кумулираното общо наказание на Ф. К. не са предмет на настоящото решение и румънският гражданин не се предава за тяхното изпълнение.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че липсват каквито и да било пречки от правно естество за предаване на Ф. К. на молещата държава - Република Италия, за 3 изтърпяване на наложеното му наказание от 1 година, 3 месеца и 24 дни/след приспадане на времето на предварителното задържане/. Което пък означава, че атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде и потвърден. Включително и в частта му по отношение взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ доколкото и въззивният съд счита, че лицето следва да бъде предадено, то очевидно не се налага изменение на тази мярка.

Поради това и на основание чл.48 ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №145/29.09.2023г. по ЧНД №313/2023г. на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА, в която е отказано изпълнение на ЕЗА № 346-2019 SIEP/ 03.12.2020г., издадена от Прокуратура при съда в гр. Пезаро, Италия по отношение на Ф. К.

/CURT FLORIN/ румънски гражданин, роден на 16.04.1988г. в гр. Кълъраш, Р.Румъния, за предаването му на съответните власти за изтърпяване на остатък от наложени наказания по Присъда №3743/2014г, издадена от Съда в Салерно, Италия и Присъда № 329/2019г, издадена от Съда в гр. Анкона, Италия и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на Ф. К., до привеждане на присъдата в изпълнение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4