Акт от 25.03.2022, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 192

25.03.2022г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла

И.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№604 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от Закон за устройство на територията и е образувано по жалба от М.Н.В. и В.Н.В. *** против Заповед №660/21.04.2021г., издадена на Кмет на Община Хасково.

В жалбата се твърди, че била постановена при нарушения на процесуалния и материалния закон. Констатациите в Констативен акт №5/27.01.2021г. не били верни. Действително за сградата нямало разрешение за строеж, но тя не била както е определена от административния орган пета категория. В разпоредбите на чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ били регламентирани жилищни сгради и сгради за обществено ползване, но не и селскостопански сгради. Така сградата била шеста категория. Процесната сграда била „Обслужваща сграда за селскостопанска дейност“ и се състояла от две стаи, като едната служебна за инвентар, необходим за отглеждане на животни, а другата – за битови нужди на лицата, отглеждащи животните, а не за жилищни нужди. За тази сграда не се изисквало разрешение за строеж. Сочи се, че сградата се намирала след пътен знак Д 11 /Начало на населено място/, т.е. била в урбанизирана територия. Това било в края на селото, защото предназначението на сградата било за отглеждане на животни и тя попадала в обхвата на чл.1, т.1-3 от ППЗСПЗЗ. Сградата била построена през 1998-1999г., когато Община Хасково не била собственик на имота, т.е. придобивната давност била изтекла в периода от 2008-2009г.. Общината станала собственик през 2015г., а това се установявало от АОЧС №7393/14.05.2015г., посочен в Заповед №660/21.04.2021г. Освен това заповедта била издадена в нарушение на принципа на съразмерност, доколкото се засягали права на оспорващите в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издавал актът. В същата землище имало много други жилищни и нежилищни сгради, построени върху имоти, които общината впоследствие актувала като частна общинска собственост. Вместо да се изготви нов ПУП на селото се предприемали действия в нарушение на принципа на чл.6 от АПК. Довод в тази насока било и че в процесния имот имало друга сграда – стопанска сграда-обор, и двете сгради били една до друга. Срещу другата сграда имало заповед за премахването ѝ и постановено решение на АС Хасково за отмяна на заповедта. Това навеждало на тенденционно отношение към жалбоподателите. Иска се съдът да отмени Заповед №660/21.04.2021г., издадена на Кмет на Община Хасково, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответната страна – Кмет на Община

Хасково, счита оспорването за неоснователно, както и претендира направените по делото разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №29, том I, рег.№1576, д.№29/2019г. М.Н.В., Р.К.В., В.Н.В. и Е.Н.В.са признати за собственици по давност на недвижим имот, представляващ Обслужваща сграда за селскостопанска дейност с идентификатор ***, с площ от 58кв.м., в имот с идентификатор ***, собственост на община Хасково, землището на с.Г., Хасковска област. Няма спор, че съсобствениците са съпрузи.

Видно от сигнал рег.инд.С-7/18.02.2019г., от

10.04.2019г., 23.05.2019г. и 08.05.2020г. до Община Хасково има сезиране от гражданин за незаконно построена сграда в с.Долно Г. от М.Н.В., имот №***.

При извършена проверка от служители на Дирекция АГСИ при Община Хасково е съставен Констативен протокол от 12.03.2019г. относно сграда от 58кв.м., собствена на жалбоподателите, и построена в имот с идентификатор ***, землище с.Г., собствен на Община Хасково.

След кореспонденция между РДНСК Хасково и Община

Хасково /писма от 11.04.2019г. и от 21.06.2019г. – л.82-83 от делото/ е съставен Констативен акт №5 по чл.225а, ал.2 от ЗУТ от 27.01.2021г., в който е посочено, че комисия от служители в Община Хасково, Отдел Контрол по ЗУТ, е извършила проверка на строеж Сграда за селскостопански нужди в имот с идентификатор ***, землище с.Г., собствен на общината съгласно АЧОС №7393/14.05.2015г., като била установена собствеността на сградата и участниците в строителството, които били настоящите жалбоподатели. Не са представени строителни книжа и документи.

Сградата била масивна, изпълнена с ограждащи тухлени стени 25 см., дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, едноетажна и застроена площ 58 кв.м.

Пред проверяващите била представена нотариално заверена декларация рег.№3149/18.04.2019г. – л.74, от В.Н.В. съгласно която сградата била построена през 1998г.-1999г. от декларатора и неговата съпруга Е.В.и от брат му М.В. и съпругата му Р. В.. Строежът бил определен като пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Съставена била окомерна скица, а като установено нарушение било посочено, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж, издадено от Община Хасково, което било нарушаване на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

КА №5/27.01.2021г. е връчен на жалбоподателите на

16.02.2021г./л.34-37/. Съгласно КП от 04.03.2021г. – л.31, срещу КА №5/27.01.2021г. не е постъпило възражение.

Със Заповед №660/21.04.2021г., издадена от Кмет на

Община Хасково, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и въз основа на констатациите от КА №5/27.01.2021г. строежът, който е определен като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат. В мотивите на заповедта е посочено и че по отношение на строежа е издаден Мотивиран отказ №35/25.04.2019г. – по искане за издаване на Удостоверение за търпимост. Същият е приложен по делото – л.61, като страните не спорят, че е влязъл в законна сила.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна по искане на страните е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза, заключението, по която, съдът възприема като изготвено компетентно и безпристрастно. Вещото лице при посещение на място установява, че сградата е полумасивна, а не както е определена като масивна в КП №5. Конкретизацията на основанието да бъде определен строежът като пета категория било в процесната заповед – чл.137, т.5, б.А от ЗУТ, но предвид определянето на сградата като такава за селскостопански нужди, посочената правна квалификация се явявала необоснована. Като сграда със селскостопанско предназначение същата била допустима съгласно чл.44, ал.1 , а като категория строежът се отнасял към шеста категория съгласно чл.137, т.6 от ЗУТ. Процесният случай, според вещото лице, попадал в полето на приложимост на чл.147, ал.1, т.1 във вр. с чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, а за обектите по чл.44, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисквало разрешение за строеж. Сградата нямала характеристики на жилищна сграда или такава със смесено предназначение, нито била вилна сграда или сграда и съоръжение с обслужващо предназначение – РЗП до 1000 кв.м. или капацитет до 100 места. Предназначението на сградата било за складиране на селскостопански инвентар и временно съхраняване на посадъчен материал, на селскостопанска продукция; в нея нямало помещение за обитаване и санитарни помещения, присъщи на сградите по чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ. Относно годината на построяване вещото лице сочи, че сградата била стояла на това място повече от 20 години.

Строежът отговарял на строителните правила и норми, действащи към настоящия момент при принципната възможност за застрояване в земеделски земи в съответствие с Наредба №19/2019г., както изисквала разпоредбата на пар.127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012г. така имало условия да се издаде удостоверение за търпимост – сградата била построена до 31.03.2001г. и била допустима по действащите разпоредби. Кадастралният и регулационен план на с.Г. бил приет/одобрен със Заповед №703/1960г. , като на самото место вещото лице установява, че до процесната сграда има и други сгради, които не били отразени в официалните планови документи.

По искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Х.С., който дава показания, че къщата била построена през 1998г., а той бил съсед и помагал при построяването. В обора там преди гледали животни, а в къщата нямало нищо, използвали я за да слагат там инструменти и за ярма за животните. Като гледали животните преди, вътре сядали да почиват и вечер си отивали. Сградата на свидетеля била построена на общинска земя, живеел в нея, но нямал документи.

М. и В. спрели да живеят там, защото запалили обора им, а така нямало как да гледат животни и вече не използвали сградата.

С писмо с рег.индекс С-23#6/20.05.2021г. оспорената заповед е изпратена до адресати, като е получена от жалбоподателите на 27.05.2021г.

Жалбата е подадена на 31.05.2021г. - чрез Община

Хасково.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването и от лица, имащи правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмет на Община Хасково, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. Въз основа на събраните доказателства, съдът приема, че процесната сграда е строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, за което между страните няма спор. Действително разпореденият за премахване строеж е от шеста категория, в каквато насока са изложените от вещото лице доводи, и представлява селскостопанска постройка като допълващо застрояване, а не както е посочено в заповедта, че е от пета категория съгласно чл.137, т.5, б.А от ЗУТ, но това обстоятелство определя единствено компетентността на административния орган. В случая независимо от неправилното определяне на постройката като такава от пета категория , а не шеста, то компетентен се явява Кмета на Община Хасково.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Местоположението на строежа е определено чрез посочването на кадастралния номер на сградата, определен при нанасянето ѝ като нов обект в КККР, както е безспорно установена и нейната площ – 58 кв.м. В мотивите на заповедта строежът е описан при посочване параметрите на строителството, както и че същото е изпълнено без издадено разрешение за строеж. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт №5//27.01.2021г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. Изрично се посочва установения момент на извършване на строителство съобразно представена от жалбоподателите декларация – 1998-1999г., както и в заповедта се разглежда търпимостта на строежа съгласно Мотивиран отказ №35/25.04.2019г. за издаване на Удостоверение за търпимост от Главен архитект на Община Хасково, тъй като не били налице предпоставките, предвидени в пар.16 на ПР на ЗУТ и тези по пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което и е прието, че процесният строеж следва да бъде премахнат.

Оспорената заповед е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК.