Решение № 780 от 22.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Пазарджик, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200925 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. СЛ., ЕГН ********** от гр.Пловдив, против НП № 20-1006-003121 от 26.10.2020 год. на н ачалник група в сектор „ПП” към ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.185 във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.

/двадесет лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

С жалбата не се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по съществото на спора.

За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпва бланкетно писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска НП да се потвърди. Прави 1 възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от жалбоподателя и на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.05.2020г., в 15:48 часа, в гр.Пазарджик, по ул.“Кочо Честименски“, пред № 7 е управлявал л.а.

„Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ***, собственост на Р. Н. У., като загубил непрекъснатия контрол над управляваното МПС, което се отклонило надясно и се блъснало в паркирания л.а. „Мазда 6“ с рег. № ***, собственост на Д. И. Д..

Настъпило ПТП с материални щети и по двата автомобила. След това не изпълнил задължението си като участник в ПТП да спре, за да установи какви се последиците от произшествието, а продължил движението си.

Всичко това било констатирано от актосъставителя С.Л.– пол. инсп-р в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, след като лицето И. Д. Д. – син на собственика на ударения л.а., подал писмен сигнал в сектора за настъпилото ПТП. Преди това обаче св.И. Д. се снабдил с видеозапис от охранителна камера, разположена в обект в близост до мястото на настъпилото ПТП.

Видеозаписът му бил предоставен от собственика на въпросният обект и св.Д. го съхранил в мобилния си телефон. На видеозаписа се виждало ясно как в 15:48 часа л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № *** се движи по ул.“Кочо Честименски“, пред № 7, където пътят прави десен завой под прав ъгъл.

Предприема завиване надясно, но при излизане от завоя се отклонява надясно и навлиза с дясната си странична част в крайпътната територия, където е паркиран л.а. „Мазда 6“ с рег. № ***. С дясната си странична предна част, около колелото и предната врата, Ситроенът удря и зажулва в задната дясна част, около колелото и задната броня, Маздата, в резултат на което тя се заклаща и се отчупва парче от бронята. Веднага след това Ситроенът продължава движението си и се отдалечава от мястото на инцидента.

След като св.Л. изгледал въпросният видеозапис той направил справка за собственост на Ситроена, като констатирал, че негов собственик било лицето 2

Р. Н. У., ЕГН ********** от гр.Пловдив. От същия била изискана информация и съответно той подал декларация по чл.188 от ЗДП /л.17 от делото/, в която посочил, че притежавания от него л.а. към инкриминираната дата се ползвал от жалбоподателя С.. От последния бил снети писмени обяснения /л.16 от делото/, в които посочил, че на 24.05.2020г. след обяд е бил с автомобила в гр.Пазарджик и не го е преотстъпвал на никого.

Предвид констатираните от полицейския служител обстоятелства по настъпилото ПТП било прието, че поведението на жалбоподателя осъществявало състав на административни нарушения, както следва:

1. по чл.20 ал.1 от ЗДП, т.к. водачът не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал;

2. по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, т.к. водачът, като участник в ПТП, не изпълнил задължението си да спре, за да установи какви се последиците от произшествието.

С оглед на това била изготвена покана за жалбоподателя С., с която бил поканен да се яви на 17.09.20г. в С-р „ПП“-Пазарджик за съставяне на АУАН.

Няма данни въпросната покана /л.19 от делото/ да му е била връчена.

За констатираните нарушения св. Л. съставил АУАН бл. № 559530 от 18.09.2020г. в отсъствие на нарушителя. След това този акт бил изпратен за предявяване и връчване на нарушителя по делегация в С-р „ПП“-Пловдив. На 06.10.2020г. актът бил предявен и подписан от жалбоподателя, като му бил предоставен и екземпляр от него.

Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 08.06.2021 година, а жалбата против него била подадена директно в ПзРС по куриер на 14.06.21г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите С.Л. и И. Д., също и от писмените доказателства, приети по делото, както и от вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск, съдържащ видеозапис от охранителна камера на обстоятелствата по настъпилото ПТП.

3

Съдът кредитира изцяло приетите по делото доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.

Относно вещественото доказателство е удачно да се вметне, че в найновата си съдебна практика ВКС налага разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите, а това с пълна сила важи и за аудио и видеозаписите, да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението /в случая от адм. нарушение – бел. моя/, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал. 1 НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.

В Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1367/2015 г., III н. о. пък е казано, че случайно създадените фотоси, снимки и записи чрез видеокамери не са доказателствени средства по смисъла на чл. 125 и чл. 127 от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на визираните разпоредби. Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на очертаните в чл.109 ал.1 от НПК характеристики на веществени доказателства, поради съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация, могат да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат за разкриване обективната истина в процеса.

В Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 71/2015 г., II н. о. е пасочено, че: „Записите от охранителните камери по естеството си представляват предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и като такива подлежат на събиране и проверка като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК. В случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е бил предаден 4 изследваният диск, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват от съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на деянието“.

Настоящият съдебен състав не намери за необходимо да подлага на експертно изследване вещественото доказателство, т.к. автентичността на съдържащия се в него видеозапис не бе оспорена по никакъв начин и от никоя от страните.

При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е частично основателна.

Първото, което следва да се каже е това, че при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на НП. Вярно е, че актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на нарушителя, т.е. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в тази хипотеза не е незаконосъобразно по мнение на този съдебен състав. Вярно е също, че до жалбоподателят е била изготвена покана за явяване с цел съставяне и връчване на акт за административно нарушение, за която обаче няма данни да е била надлежно връчена. При това положение може да се приеме, че жалбоподателят изобщо не е бил канен за съставяне и връчване на АУАН. Това разбира се е процесуално нарушение, но не и от категорията на съществените. Установена е трайна съдебна практика, според която дори нарушителя въобще да не е канен за съставянето на АУАН, то това пак не би съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП, щом в крайна сметка съставеният в отсъствие акт е бил връчен на нарушителя и му е осигурена възможността да организира защитата си в производството понататък. Настоящият случай е именно такъв, защото след съставянето на акта същият е бил връчен на 06.10.2020г. лично на жалбоподателя. В този смисъл има константна съдебна практика, като само за пример биха могли да се цитират Решение № 592/2016 по канд № 700/16г. на АдС-Пазарджик, както и решения на същия съд по канд № 743/20г., канд № 742/20г. и канд № 722/21г., с което между другото е отменено решението на въззивната инстанция по АНД № 138/21г, постановено от друг състав на ПзРС при предходно разглеждане на делото, който пък е отменил настоящото НП, приемайки, че е налице СПН, изразяващо се в съставянето на АУАН без преди това нарушителят да е бил 5 канен за това действие.

Тук веднага следва да се каже, че от всички събрани по делото доказателства категорично се установи, че именно жалбоподателят на инкриминираните дата, час и място е управлявал лекия автомобил Сетроен, с който е ударил по описания по-горе начин паркирания лек автомобил Мазда.

След установяването на този главен факт съдът направи следните фактически и правни изводи:

І. Относно нарушението по пункт І от НП - чл.185 във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДП.

Настоящия съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство, при вменяване на нарушението по този пункт, е допуснато съществено процесуално нарушение, което накърняват правото на защита на санкционираното лице, до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Отделно от това не беше доказан по безспорен и категоричен начин, от страна на АНО, фактът на извършеното нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП.

Процесуалното нарушение се изразява в това, че в НП липсва подробно и коректно описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото административно нарушение по чл.20 ал.1 от НК. При това положение жалбоподателят е лишен от възможност да научи коректно, а следва само да гадае относно конкретните факти, очертаващи от обективна и субективна страна състава на това нарушение, както и да го оборва.

В обстоятелствената част на НП, при описване на това нарушение е изписано текстово, че преди ПТП водачът не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, в резултат на което се отклонил в дясно и блъснал паркираният л.а. Мазда.