Решение № 3543 от 25.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3543 гр. Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110104413 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на З. Я. Т., лично за себе си и за детето О. К. Х., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие по отношение К. К. Х..

В сезиралата съда молба молителката твърди, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на три години, от което имат родено едно дете О. К. Х.. Твърди се, че в началото са се разбирали добре, но след като се родило общото им дете К. променил отношението си към нея. Имал грубо отношение към нея, бутал я, обиждал я, заплашвал я със смърт, както нея, така и близките й, скубал е, ритал я, унижавал я, нееднократно я е гонил от дома им. Поради това тя напуснала общото им жилище, находящо се в гр. ******. За времето, през което са били разделени, от януари 2026г. до март 2026г. поддържали нормални взаимоотношения онлайн и два пъти е ходил да вижда детето, прекарвали време заедно и в края на март месец 2026г. отново заживяли заедно.

Твърди, че на 18.06.2026г. молителката и ответникът, заедно с детето им, били на гости при роднини и се прибрали около 23 часа. Ответникът бил раздразнителен и под влияние на голямо количество алкохол – водка и вино. След като молителката отишла да приспива детето, ответникът влязъл в спалнята и я ритнал по крака. Тя изкрещяла, че ако ритне детето „ще стане страшно“. Той се ядосал, хванал я за косата и я свалил от леглото, ритал я, удрял я с крак в лицето, казал й че няма да излезе жива от дома, заплашвал е нея и семейството й със смъртни заплахи. Тя взела детето и тръгнала, а той я бутнал на земята, докато детето било в ръцете й. Тя избягала и 1 отишла във входа, където започнала да тропа по вратите на съседите. Съседите от етаж 4 я поканили да влезе и извикали полицаи от Второ РПУ Варна. Ответникът бил задържан, а молителката била отведена за разпит. След разпита се прибрала в дома на родителите си.

Поддържайки, че изпитва силен страх от К. К. Х., от това което казва, прави и се заканва, че ще причини на нея, в присъствието на детето О., сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по отношение на нея и детето.

В с.з. по същество молителката лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли за нейното уважаване.

Ответникът К. К. Х. оспорва, че е осъществил сочените в сезиралата съда молба актове на насилие.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с писмена молба от 07.08.2025г., изразява принципната си позиция, че поведението от страна на единия родител, което причинява болка и/или страдание на другия, в присъствието на децата ги поставя автоматично в ролята на жертва на психическо насилие. Този модел на поведение е абсолютно недопустим и не би следвало да бъде толериран в съвременното общество. Насилието, дори като еднократен акт от страна може да остави трайни следи върху психическото здраве на детето. В тази връзка счита, че молбата на З. Т. следва да се уважи, като се отче обстоятелството, че детето е в ниска възраст и трайното лишаване от контакт с бащата може да доведе до известно отчуждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, че са били във фактическо съпружеско съжителство, както и че имат общо дете О. К. Х., като последното се установява и от извършените справки в НБД „Население“ (л. 10-11).

От постъпилото писмо от Районен център 112-Варна и възпроизведеното в о.с.з. на 01.09.2026г. съдържание на аудозаписа, съдържащ се на представеното CD, се установява, че на в 00:13ч. на 19.06.2026г. в РЦ 112-Варна е постъпил сигнал от А. К., като същата е съобщила, че съседите се бият и момичето с детето си отишло в дома на К..

От приетата по делото докладна записка (л. 56) се установява, че по повод постъпилия сигнал, около 00:20ч. мл.инспектори от Второ РУ ОД на МВР – Варна на адрес: гр. ********. На място установило ответника К. Х., който видимо бил употребил алкохол, което заявил и сам. Споделил, че се скарали с приятелката си и майка на детето му. Посочено е, че се установили и подалото сигнала лице А. П., която заявила, че съседката й, заедно с дете на около година и половина е потърсила помощ.

Молителката З. Т. заявила, че приятелят й Х. я ударил няколко пъти с крак и ръка.

2

Посочено е, че К. Х. бил задържан и отведен във Второ РУ. Младшият инспектор изготвил докладната е посочил като възприета от него подутина в областта на лявата скула.

Прието като доказателство по делото е заверено копие от ДП № 726/2026г. по описа на Второ РУ-Варна. Същото е образувано за това, че на 19.06.2026г., около 00:00ч., в дом, намиращ се в гр. *************, в условията на домашно насилие е причинена телесна повреда на З. Я. Т., престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК. В дадените обяснения на 19.06.2026г. (л. 160) К. Х. е заявил, че на 18.06.2026г. имали конфликт. Били на гости на нейни роднини, където употребил алкохол. Преди полунощ се прибрали, като в дома им се скарали със З., тъй като имали неуредени отношения по маловажни неща. Заявил е, че въпреки, че са се скарали, не я е удрял, обиждал, говорил или заплашвал. Категорично е отрекъл да я е удрял с юмруци.

Единствено я избутал еднократно с крак. Направил го защото З. го била ударила в слабините и се канела отново да го направи. Това била причината, поради която я е ритнал леко с крак, по-скоро я избутал. След това З. побягнала от къщата и започнала да чука на съседите.

На същата дата - 19.06.2026г., К. Х. е разпитан от разследващия полицай, пред който е разказал, че на 18.06.2026г. по време на гости на приятели употребил голямо количество алкохол и нямал спомен за случилото се в периода от тръгване от дома на приятелите им до момента, при който се е озовал във Второ РУ-Варна. Изразил е съжаление за случилото се и за това, че е причинил болка на семейството си, на жена му. Заявил е, че се чувства адски глупав заради постъпката.

Разпитана на 19.06.2026г. е и молителката З. Т., която също е разказала, че на 18.06.2026г. са били на гости, като ответникът К. Х. е употребил алкохол. Прибрали се около 23:00ч. Т. приспивала детето, когато Х. легнал при тях на леглото. Запитан дали ще повръща и ще му трябва ли леген, ответникът ритнал молителката, при което тя му се развикала да спре и го предупредила на висок тон, че ако нещо се случи на детето вследствие на неговите удари тогава щяло да стане страшно. В отговор на това ответникът я съборил на земята и започнал да я рита и да й нанася удари, като найсилна болка изпитала от удара в лявата скула и окото. Потърсила помощ от съседите.

Видно от приложеното на л. 4-5 от делото медицинско удостоверение № 572/2026г., че на 19.06.2026г., З. Я. Т. е прегледана в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. Съдебният лекар е установил петнисти червеникави кръвонасядания в двете челни половини; оток и мораво кръвонасядане по клепачите на лявото око, които ангажират и областта на лявата скула и лявата долночелюстна става, движението на която са ограничени и билезнени; петнисти червеникави кръвонасядания по предната повърхност на шията. Посочено е, че така констатираните травматични уврежданя са резултат на действие на твърди, тъпи предмети и биха 3 могли да бъдат получени по съобщените данни – на 18.06.2026г., към 23:00ч., била бита от бащата на детето й с ръце в областта на главата и тялото, съборена и ритана, била стискана за шията, скубана.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е изискал справки за съдимост на страните, като от същите се установява, че К. Х. е осъждан за престъпление по чл. 354а НК. З. Т. не е осъждана. В постъпилата справка от УМБАЛ „Св. Марина"-Варна е посочено, че в информационната система липсват данни страните да са били настанявани за лечение Психиатрична клиника.

Разпитано по делото в качеството му на свидетел е и подалото на телефон 112 сигнал лице – А. К. П.. Последната разказва, че на 19.06.2026г. тя и партньорът й се приготвяли да лягат, когато започнало думкане по вратата и се чувал женски глас „Отворете, отворете“. Отваряйки видели момиче с дете на ръце. Момичето било тревожно. Поискало да го пуснат в дома им, но не казвало защо. В това време се чуло, че вратата на апартамента на момичето се отключа, при което то заявило „Сбили сме се“. Мъжът на свидетелката минал напред, а тях вкарал в апартамента. По момичето нямало нищо, единствено било тревожно. Не пожелало да се обадят на близки и се възпротивило да се обаждат в полицията, тъй като чичо й бил полицай. Детето било видимо спокойно. Въпреки всичко свидетелката се обадила на телефон 112. Дошла полиция, като двама полицаи разговаряли с момичето, което според свидетелката станало приказливо. Заявило на полицаите, че няма нужда от лекарска помощ, всичко било наред, само главата я боляла. Обяснявала, че се страхувала за живота си, момчето да не й открадне личната карта, акта за раждане. Свидетелката заявява, че през същата вечер не е виждала момчето, което останало с мъжа й, като от последния знае, че му станало лошо, стояло на стълбите, след което слязло пред блока.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед предвидената в в чл. 3, т. 2 и 4 от Закона възможност и предвид безспорния между страните факт, че са били във фактическа съпружеско съжителство, от което имат дете.

Също така, основана на твърдения за осъществено на 18.06.2026г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок.

Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Доказано в хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява прсихическо и физическо такова спрямо З. Я. Т., изразяващо се в нанесен ритник, удар в лявата част на лицето и душене, които действия са от естество да се отразят по негативен начин на психиката на молителката. Горното съдът намира за установено от 4 докладната записка на служителите на Второ РУ – Варна, посетили адреса на страните непосредствено след получения сигнал, при което са възприели подутина в областта на лявата скула на молителката. Травматични увреждания в тази област на лицето на Т. са констатирани и при прегледа й на 19.06.2026г., като по делото липсват твърдения, а и доказателства, молителката да е получила същите по друго време и място. При съобразяване на горните доказателства и на дадените обяснения от К. Х. пред полицейския инспектор, в които се съдържа признание за неизгоден за него факт – че е ритнал молителката, за съда не е налице основание да възприеме обратен на горния извод. Нещо повече, дори и да се приеме, че действията на ответника са се ограничили до един ритник и това му поведение е от естество да формира извод на съда, че конфликтът между Т. и Х. на процесната дата е надхвърлил границите на обикновен битов скандал и съставлява акт на домашно насилие.

От събраните доказателства се установи, а и между страните липсва спор, че по време на случилото се на 18-ти срещу 19-ти юни 2026г., детето на страните е било в жилището и в този смисъл съдът намира, че поведението на ответника е станало негово достояние. А последното съгласно нормата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН съставлява акт на психическо насилие.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка, а именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и детето, като наред с това, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН му се забрани да приближава на по-малко от 200м З. Т. за срок от 6 месеца.