Решение № 53 от 20.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Кюстендил, 12.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500374 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл.258 ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 262902/31.05.2022 г. от главен юрисконсулт Д.М., в качеството й на процесуален представител на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 1, насочена против Решение № 260069 от 11.05.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 295/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на К. Б. С. сумите, както следва: 1626,61 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 470,10 лева, за календарната 2018 г. в размер на 577,49 лева и за календарната 2019 г. в размер на 579.02 лева, ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба /10.02.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в общ размер на 225.92 лева, както и сумата от 500 лева, представляваща сторените от ищеца разноски по водене на делото за платеното адвокатско възнаграждение на процесуалният му представител. Осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати по сметка на Районен съд 1

Кюстендил сумата от 298.06 лева, от която съобразно уважената част от исковата претенция държавна такса в размер на 115,06 лева, формирана като сбора на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно:

65,06 лв. по иска за главницата и 50 лв. по този за мораторната лихва, и 183 лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в обжалваното решение КнРС не бил обсъдил всички възражения и доводи, изложени в писмения отговор и писмените бележки по делото.

Приема за противоречащ на материалния закон извода на КнРС, че няма правна логика държавните и други служители в системата на МВР да се третират по-неблагоприятно от работниците и служителите извън тази система. Подчертава, че спрямо статута на ищеца, който е държавен служител – полицейски орган в Гранична полиция към МВР, е приложима специалната правна уредба на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативи актове, в частност Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., респ. спорният въпрос дали на ищеца следва да се заплати извънреден труд чрез преизчисляване като положеният от него нощен труд се умножи с коефициент, следвало да се разреши съобразно тези нормативни актове.

Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че уредбата за полагането на нощен труд от работещите в МВР – ГДГП е изчерпателно регламентирана в ЗМВР, с оглед на което е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ.

Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че спрямо процесното правоотношение е приложима субсидиарно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ, доколкото специалния подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., не уреждала хипотези на превръщане на отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време чрез умножаване на първите със съответен коефициент. Изтъква, че нормата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ не е приложима за заплащане на възнаграждения на държавни служители по ЗМВР, като самата наредба в цялост се прилагала за уреждане на трудови правоотношения, каквото не е процесното. Подчертава, че предвидената в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР специална закрила по КТ за държавните служители, полагащи труд от 22,00 до 6,00 часа, е за права, които не са свързани със заплащане на нощния труд.

Възразява срещу доводите на районния съд, който за да приеме, че НСОРЗ е приложима към казуса, се е позовал на наличието на празнота в правото. Акцентира, че в случая не е налице такава празнота в правната уредба, а е налице уредба в специален закон, с която не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработени нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от НСОРЗ, каквото право същата наредба давала на работещите по трудови правоотношения, уредени в КТ. Твърди, че лишаването на държавните служители от правото на тази трансформация се компенсирало с други предвидени в ЗМВР права и привилегии. по продължителен платен годишен отпуск, по - висок размер на обезщетенията при пенсиониране и др.В подкрепа на това становище се сочи решение от 24.02.2022 г. на ЕС по дело С-262/20, в което е разгледана възможността продължителността на работното време на нощния труд на работещите в публичния сектор, като полицаи и пожарникари да е по - кратка от предвидената за тях нормална продължителност, на труда през деня, изискващо преценка за наличие на други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане на обезщетение или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.

2

Подчертава, че дори да са приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 2 вр. ал.

1 от НСОРЗ, в случая липсвали предпоставките за прилагането им към процесното правоотношение на ищеца, тъй като нощната продължителност на неговото работно време не била по-малка от тази на дневното (в чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено нощните смени на служителите да са от 22 ч. до 6 ч., в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се определят дневно и нощно работно време с еднаква 8 часова продължителност) и неговият труд не се отчитал въз основа на заработено по трудови норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ. За сравнение изтъква, че правната уредба по КТ допускала продължителност на нощния труд 7 часа, което и обусловило приемане на уредбата в НСОРЗ, за да бъде приравнен той като продължителност на дневния труд от 8 часа. Сочи съдебна практика, обективирана в съдебни решения по сходни казуси, която не била взета предвид и коментирана от решаващия състав.

Приема за неправилни изводите на КнРС, че непълнотата в нормативната уредба била преодоляна с приемането на чл. 187, ал. 4 /ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, която възпроизвеждала текста на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за процесния исков период, като районният съд приел, че до влизане в сила на тази разпоредба, приложима е нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Счита, че този извод противоречи на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗМВР, чл. 187, ал. 4 ЗМВР и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

Алтернативно и придържайки се към изложеното в депозирания писмен отговор на исковата молба и писмената защита, твърди, че исковата претенция търсена като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд не следва да се възприема безусловно като извънреден труд.

В съответствие с горните съображения въззивникът счита, че текстовете на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е свързана е с допустима от закона цел и е съизмерима с тази цел. Характерът на изпълняваната работа според жалбоподателя предполага и съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8 - часов нощен труд от тях.

С оглед обстоятелството, че нощната продължителност на работното време на ищеца не е по - малка от дневното, се изключва възможност за прилагане правилото на чл.9, а.2 в. с чл.1 от НСОРЗ.

В решението на КнРС въззивникът открива противоречия, с оглед виждането му, че да се съобрази отработената норма за всеки отчетен период и едва след това да се преценява дали преобразуваните нощни часове формират извънреден труд или тези часове допълват неотработената норма, а при постановяване на решението съдът изцяло се позовал на направено в с.з. изменение на иска, при което преобразуваните нощни часове изцяло са възприети и претендирани като извънреден труд (допълнително устно уточнено от вещото лице в с.з.). Смята че съдът следвало да се позове на заключението по приетата и неоспорена ССЕ и да съобрази обстоятелството, че преобразувания нощен труд не се явява извънреден по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, както и разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл, доколкото положените нощни часове не са извън установеното работно време на ищеца и не са положени по изрично разпореждане на работодателя. Подчертава, че ищецът работи на сменен режим, при сумарно отчитане на работното време, с преизчислени нощни часове като част от това работно време, като в случая следвало да бъдат взети предвид и определените му почивки за установения тримесечен период на отчитане на работното време.

3

В условията на евентуалност поддържа искане за отмяна на решението,в частта относно присъдената сума за дължимо трудово възнаграждение над 1562.28 лв. - допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за календарната 2017г. в размер на 470.10 лв, за календарната 2018 - 577.49 лв, а за календарната 2019 - 514.69 лв. Твърди, че когато ищецът е отработил напълно тримесечната си норма, тогава преобразуваните нощни часове щели да се отчетат като извънреден труд и се дължало допълнително възнаграждение равно на броя часове, надвишаващи нормата за периода, а в противния случай – при по голяма норма за периода, в сравнение с отработените от него часове, преобразуваните нощни часове допълвали неизпълнената норма, респ. не било налице извънреден труд.Сочи се съдебна практика - решения с №, както следва: 901800 от 19.04.2022г. по гр.д.№582/2020г., решение №901755 от 19.04.2020г., 901793 от 19.04.2022г., решение №903670 по гр.д.№438/2020г. , решение №47 от 04.03.2020г. по гр.д.№23/2020г., решение №405/04.11.2019г. постановени от Окръжните съдилища в Русе и Благоевград.

Като несъответни респ. неприложими с оглед на конкретните обстоятелства е определен извода на съда относно приложимост на разпоредбата на чл.187 ЗМВР ( ДВ бр.60 от 07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г.).Доколкото според чл.179, ал.1 ЗМВР държавните служители полагат труд през нощта за времето от 22.00ч. до 6.00ч., т.е 8 часа, а според чл.187, ал.4 ЗМВР, при сумиране на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1, в съответствие с което е и Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. чл.21, ал.3 от която сочи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187 ,ал.4 ЗМВР.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и изменение на решението в частта за присъдените разноски.Алтернативно се прави искане за изменение на решението и постановяване на друго, с което главният иск бъде уважен до размер от 1562.28 лв. за извънреден труд, получен чрез приравняване на нощния труд към дневен съобразно отработените тримесечни норми на ищеца.Като пропуск в решението се сочи, несъобразяване с приета и оспорено по делото счетоводна експертиза, доколкото преобразувания нощен труд не се явява извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, какъвто е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, и разпоредбата на чл.50а, ал.1 от ЗДСЛ като изрично е отбелязано, че положените нощни часове не са извън установеното работно време, при работа на смени, при които работното време се отчита сумирано, а преизчислените нощни часове са част от работното му време.