Решение № 302 от 20.03.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2468/2023
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "В" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116 · Наказателен кодекс
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 142 · Наказателен кодекс
- чл. 159а · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 20 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 302 гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000502468 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4291 от 28.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 7889/2022 год. по описа на Софийски градски съд, I-2 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на В. К. С. сумата от 7 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършени престъпления по ДП 47/2009 год. на ГДДП на МВР, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2019 год. до окончателното плащане, като и сумата от 7 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършени престъпления по ДП 304/2013 год. на ГДНП на МВР, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2018 год. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери от по 100 000 лева за двете незаконни обвинения.
Решението е обжалвано от ищеца В. К. С. в отхвърлителните части. Правят се оплаквания, че в обжалваната част досежно неимуществените вреди решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, което е занижено и не е в състояние да обезщети в цялост преживените от ищцата вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете до пълните размери. Претендира разноските по делото.
1
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с практиката. Оспорват се изводите на съда досежно периода на присъдената законна лихва върху главниците, като са изложени съображения за погасяването им по давност. Моли за отмяна решението в осъдителните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд са две обективно съединени иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, по съединени две искови производства.
Ищецът В. К. С. излага в исковите си молби по двете дела, че с постановления от 02.06.2010 г. и от 06.11.2013 г. е бил привлечен като обвиняем, като по първото постановление е бил обвинен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, връзка с ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 връзка с чл. 93, т. 20 от НК, а по второто постановление - за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2, връзка с ал. 2. от НК. Твърди, че по първото обвинение първоначално е бил задържан за 72 часа, а след това от 05.06.2010 г. до 04.11.2010 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, която е била изменена в парична гаранция от 5 000 лева. По второто обвинение първоначално той е бил задържан за 48 часа, а след това от 09.11.2013 г. до 01.08.2014 г. той е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, която е била изменена на подписка. Поддържа, че по второто обвинение, след като били проведени 30 съдебни заседания, с присъда от 16.05.2016 г. е бил признат за невиновен, като присъдата е влязла в сила на 12.02.2018 г. По първото обвинение, след като били проведени 39 съдебни заседания, на 05.06.2018 г. бил признат за невиновен с присъда, която е влязла в сила на 12.04.2019 г. Твърди се, че водените срещу него наказателни производства са му се отразили негативно, като и по двете обвинения той е бил задържан чрез упражняване на сила, което са наблюдавали негови роднини и съседи.
Отделно от това случаите са били отразявани в медиите. Поддържа, че наказателните производства водени срещу него са променили отношението на близките и познатите му.
Изпитвал страх и безизходица, изпаднал е в депресия, а поради задържането му под стража не е успял да отглежда сина си. Претендира сумите от по 100 000 лева за всяко от двете незаконни обвинения, представляващи причинени му неимуществени вреди, заедно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателтното изплащане.
Ответника Прокуратурата на Република България е оспорил исковете, като твърди, че е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
Отделно от това ищеца не е претърпял твърдените вреди в посочените интензитети, както и че продължителността на наказателното производство е била кратка. Оспорва и дължимостта на законата лихва от влизане в сила на оправдателната присъда за 2 извършеното престъпление по ДП 304/2013 год. по описа на ГДНП, като счита, че към момента на подаване на исковата молба в съда този иск е погасен по давност. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли исковете.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:
Не се спори, че на 02.06.2010 г. В. К. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, връзка с ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК по досъдебно производство 47/2009 г. на ГД „ДП“ на МВР, като в същия ден той е бил задържан за 72 часа, а на 05.06.2010 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение задържане под стража, която е изменена от съда на 04.11.2010 г. в парична гаранция от 5 000 лева. Впоследствие срещу него бил внесен обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 310/2015 г. на СпНС за участие в организирана престъпна група с користна цел и за извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Междувременно, на 06.11.2013 г. ищеца отново е бил задържан за 48 часа по ново обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 1, 2, 3, т. 2, връзка с ал. 2 от НК и в същия ден е бил привлечен за обвиняем по това обвинение, а на 09.11.2013 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража продължила до 01.08.2014 г., когато съдът е изменил мярката му за неотклонение на подписка. На 04.07.2014 г. от страна на ответника е внесен обвинителен акт в съда, по който е било образувано НОХД № 828/2014 г. на СпНС за участие в организирана престъпна група с користна цел и, за да извършва престъпления по чл. 115 и чл. 142 от НК, като на 12.02.2018 г. е влязла в сила присъда, с която С. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. На 12.04.2019 г. е влязла в сила присъда, с която С. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по НОХД № 310/2015 г. на СпНС. Малко след това, на 14.08.2019 г. е влязло в сила определение на СпНС, с което той е одобрил споразумение между Прокуратура и В. С. по НОХД № 2923/2019 г., по силата на което С. се е признал за виновен, че от началото на 2018 г. до 27.06.2018 г. е участвал в организирана престъпна група от общо 17 човека, създадена с користна цел и да извършва престъпления по чл. 354а, чл. 159а, чл. 116, чл. 128 и чл. 129 от НК, като му е наложено наказание от три години лишаване от свобода.
Пред първоинстанционният съд са разпитани четирима свидетели. От показанията на С. С. и Т. С., първата сестра, а вторана съпруга на ищеца, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че ищецът е бил задържан през ноща, в ***, където живеят майка му и баща му и пред сина му. Установяват, че преди задържането си бил различен, имал много приятели, бил общителен, излизал по заведения, но това се промени след това. След излизането си от ареста бил депресиран, приятелите му започнали да странят от него, престанал да излиза и казвал, че за него живота е приключил. Въпреки, че впоследствие бил оправдан, хората били негативно настроени срямо него.
От паказанията на свидетелите Б. В. и К. В. пък се установява, че познават ищеца като много добър човек. Знаят за водените срещу него дела, който много го променили. След излизането му от ареста бил притеснен и не искал да се вижда с никой. Затворил се в себе си 3 и го било страх.
Установява се също така от събраните доказателдства, а това и не се спори от страните, че спрямо ищеца е налице влязла в сила присъда, с която е бил признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като му е било определено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението му е било отложено за три години. Отделно от на 17.02.2010 г. е влязло в сила определение, с което е било одобрено споразумение между него и ответника с което се е признал за виновен за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, като е наложено наказание – пробация.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ.
Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на престъпления за което са били образувани две досъдебни производства - ДП № 47/2009 год. на ГДДП на МВР и ДП № 304/2013 год. на ГДНП на МВР, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия. С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатите срещу ищецът обвинения и постановените оправдателни присъди от съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането. При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и 4 страдания.
В настоящият случай се установи, че в резултат на водените срещу ищеца две наказателни производства по повдигнатите обвинения, предмет на настоящия иск, същият безспорно като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство. Установи се по делото, че ищеца е бил задържан пред семейството си. От друга страна обаче съдът не кредитира показанията на свидетелите от които се установява, че вследствие на незаконните обвинения ищеца се е притеснил, стресирал, затворил в себе си и е започнал да страни от приятелите си, а те пък съответно, близките му и съгражданите му са започнали да го избягват. Това е така, тъй като е безспорно по делото, че преди процесните обвинения С. два пъти е бил признаван за виновен в извършване на престъпления от общ характер. Нещо повече - със споразумение той се е признал за виновен за участие в организирана престъпна група от 17 човека за разпространение на наркотици, трафик на хора, убийства и нанасяне на тежки телесни повреди в период, в който все още не са били приключили наказателните производства.
Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/174ff3a7-79d1-4286-859e-8773e5a903b6