Решение № 88 от 17.06.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Свиленград, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200305 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/

№********************** година на и.д. Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Г. Ю. К. с ЕГН ********** с адрес, гр. ********* ,обл.****** ,ул.****** за нарушение на чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1892,40 лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -Хард диск „ Seagate Video 3.5HDD 1000GB ” -38 броя– със обща стойност 1892,40лева .

Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство без да сочи конкретни такива.Оспорва вмененото му нарушение,,като твърди,че изложените обстоятелства не отговаряли на действителното фактическо положение. Оспорва компетентността на АНО. Твърди,че нарушението не било констатирано по предвидения от закона ред,като били допуснати съществени нарушения на

ЗМ и на ЗАНН при издаването на

НП.Квалификацията била непълна,невярна и неточна, което нарушавало правото му на защита. Твърди,че откритите хард дискове били втора употреба,за което щял да ангажира доказателства в съдебно заседание.Поради 1 изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с адв. Караджонова-Писарова,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски,за което се представя и списък.

В съдебната фаза ангажира писменни доказателства.

Административнонаказващият орган /АНО/ - и.д. Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.

Претендира присъждане на юр.възнаграждение.Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Страна Районна прокуратура – ******, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

На ******г. в ******часа на МП „Капитан Андреево“ на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси „ пристигнал лек автомобил марка ****** ,модел ****** с рег. № ******,който пътувал от България за Турция и бил управляван от жалбоподателя, който пътувал сам.

По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявала служебните си задължения митническия инспектор св.П. М. Г. и св.Н. А. К.М..

Преди предприемане на митническа проверка, митническите служители приканили лицето да обяви и да декларира носените от него стоки – в търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което жалбоподателят отрекъл да носи подобни стоки и не декларирал нищо .

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка от свидетеля П. М. Г. на багажа и автомобила, управляван от жалбоподателя , при която открил в предните два калника на автомобила , укрити и недекларирани - Хард диск „ Seagate Video 3.5HDD 1000GB ” -38 броя, които след откриването им жалбоподателят признал че са негови.

Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с № 23BG********* от дата ****** година.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което вписал , че процесните хард дискове бил закупил 2 от България и ги поставил в калника на автомобила,като същите били втора употреба-отрециклирани.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя и свидетелят Н. А. К.-М. е съставен и предявен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG****** /****** година,който акт бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 23015277 от дата ****** година.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.

Със становище от Комисия по Заповед №*********година на Директора на ТД Митница Бургас , е определена на основание параграф 1,т.38 от ДР на Закона за митниците, стойността на стоката , предмет на нарушението ,както следва; Хард диск „ Seagate Video 3.5HDD 1000GB ” –за 1брой в размер на 49,80лева или общо за 38 броя в размер на 1892,40лева.

Така пресметната стойност на предмета на нарушението се оспорва от жалбоподателя, като възражения в тази насока са въведени от негова страна,едва в съдебно заседание,за което се ангажира Фактура №******г.издадена от Бостурк Електроникс,за закупуване на HDD 3.5 INCS SATA 1TB -40броя по единична цена 8 щатски долара или общо в размер на 320щатски долара, с посочен гаранционен срок на продукта 30дни от датата на фактурирането.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл.233, ал.1 от ЗМ.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направил опит да превози стоки, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1892,40 лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Обжалваното НП е редовно връчено на бабата на жалбоподателя на ****** година. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП от бабата на жалбоподателя .

Налично е писмо от което се установява,че липсва плащане от страна на жалбоподателя процент от наложеното му наказание по издаденото НП.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ********* 3 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник– директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.

Налична е и Заповед №*********г. на Директора на Агенция „Митници”, видно от която Красимир Николов Фучеджиев е преместен на длъжността на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от 12.02.2024г. до 11.08.2024г.вкл.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.

Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – П. М. Г. и Н.

А. К.-М., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават излизането на жалбоподателя от страната ни към Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество хард дискове укрити от същия в предните калници на лекият автомобил ,който е превозвал в управляваното от него МПС, а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени стоки от страна на жалбоподателя, относими са показанията на П. М. Г. и Н. А. К.-М..

Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Що се отнася до представената от страна на жалбоподателя в съдебно з а с е д а н и е Фактура №******г.издадена от Бостурк Електроникс,за закупуване на HDD 3.5 INCS SATA 1TB -40броя по единична цена 8 щатски долара или общо за цялото количество в размер на 320щатски долара, с посочен гаранционен срок на продукта 30дни от датата на 4 фактурирането,съдът намира следното:

В правната теория се приема, че фактурата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството на документа и изявленията, които се съдържат в него.При положение, че фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно предмета и цената на договора. Освен това фактурата трябва да съдържа основните елементи на договор за продажба.Съдът зачита този документ като доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна. Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ, при направено оспорване на верността на съставената фактура, решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото .

При това положение и доколкото от приобщената по делото Фактура №******г.издадена от Бостурк Електроникс, се установява,че покупко продажбата е извършена от жалбоподателя на ******г. ,т.е. почти около два месеца след констатиране на настоящото нарушение /******г./,следва да се приеме,че удостоверените в нея обстоятелства за закупуване от страна на жалбоподателя от горепосоченото дружество на 40броя HDD 3.5 INCS SATA 1TB по единична цена 8 щатски долара или общо за цялото количество в размер на 320щатски долара, с посочен гаранционен срок на продукта 30дни от датата на фактурирането е несъотносима по ностаящото производство,поради което не се кредитира от съда с доверие и съдът не изгражда правни изводи въз основа на нея.

С доверие се възприе и становището от Комисия. Въз основа на последното, се установяват вида и качеството на стоките предмет на нарушението и митническата стойност на процесните вещи на основание параг р а ф 1,т.38 от ЗМ въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза. Съгласно горепосочената разпоредба/§ 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ/, „Стойност на стоки при износ” за целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.”. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни доказателства/по 5 изложените по горе доводи въз основа на които съдът не кредитира представената от жалбоподателя фактура/, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.