Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 885 от 17.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5188/2025
Вид
Решение № 885
Подписан
17.12.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Александра Йорданова, Рафаела Стоилова Матева, Стоян Михов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Таня Ст. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605188 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 13.05.2025г. по НОХД № 15133/2021г., СРС, НО, 16-ти състав е признал подсъдимата Р. Е. А. за виновна в това, че на 09.09.2021г. в гр.София, бул. „България“ 53, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Е.И.К. заблуждение, че е собственик на апартамент, находящ се в гр.София, бул. „********,ателие С 73 , който отдава под наем и с това причинила на Е.И.К. имотна вреда в размер на 1000 /хиляда/ лв., престъпление по чл.

209,ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 209, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.С присъдата съдът на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс. А. – адв.-Г., като се сочи , че постановеният съдебен акт от СРС е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че фактическата обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото и е налице несъставомерност на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна. В допълнението се акцентира върху повърхностния, незадълбочен и необективен доказателствен анализ, граничещ с липса на такъв. Изразява се становище, че е нарушен принципа за разкриване на обективната истина, включително не са обсъдени доводите на защитата за опорочаване на проведеното разпознаване, за недоказаност на обвинението и липсата на преки доказателства относно инкриминираните дати от СРП. Изложени са аргументи за липсата на убедително изясняване на съществени елементи от състава на престъплението, като се сочи че то е довело до погрешно заключение у първоинстанционния съд за авторството на престъплението. Прави се искане да се отмени постановената присъда и подсъдимата да бъде оправдана по внесеното обвинение, алтернативно да се намали наложеното наказание.

В разпоредително заседание на 09.09.2025г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, 1 подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

Пред въззивният съд представителят на Софийска градска прокуратура счита , че жалбата е неоснователна, а присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Упълномощеният защитник на подс. Р. А.- адв. Г. излага идентични съображения, като отново сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен, че обвинителната теза не е доказана по несъмнен начин, както и че са останали неизяснени съществени обстоятелства относно елементите на състава на престъплението. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която А. да бъде оправдана и алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание.

Подсъдимата Р. А. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в даденото й право на последна дума от съда моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и в допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: от показанията на свидетелите Е.И.К., Д.В.К., С.Б.Б., М.С.Т., Б.Н.С., както и частично от показанията на свидетелите С.З.В., Е.Я.К.и, Х.П.Ч., а също намиращите се по досъдебно производство №1268/2021г. по опис на 04 РУ СДВР разпечатка от кореспонденция по приложение „Месинджър“ - л. 37-52, протоколи за разпознаване на лица – л. 28 и л. 31, справка за съдимост – л. 61, справка от служба по вписванията – л. 58, както и приобщените в хода на съдебната фаза на наказателното производство два броя личностни характеристики, анекс към договор за наем от 01.01.2022г., амбулаторен лист №000000001210 от 09.09.2021г., издаден от д-р Х.Ч., писмо от 07.05.2024г. от Зам.министъра на здравеопазването, първа страница от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.03.2013г. нотариус Литовска, писмо от 05.07.2024г. от Зам.министъра на здравеопазването, документи превод от турски език, издадени от Университетска болница „Аджъбадем Маслак“, потвърждение за хоспитализация от 03.09.2024г., извлечение от амбулаторна книга на д-р Ч. за 09.09.2021г., извлечение от движение по сметка с титуляр подс. А., както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото и другите писмени книжа, приобщени на основание чл.283 от НПК.

Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, като въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролиращия съд, и която е следната:

Подсъдимата Р. Е. А. е родена на ********г. в гр.Девин, българка , български гражданин , неосъждана , със средно специално образование , неомъжена , трудово е заета, живее в гр.Благоевград, ул. „********,с ЕГН **********.

През 2013г. С.З.В. придобила собственост върху апартамент, намиращ се в гр.София на адрес бул. „********, ателие С73. С оглед отсъствието си от страната и от гр.София свидетелката В. възложила на братовчед си свидетеля Е.К. наглеждането на апартамента, на когото за целта предоставила ключ от апартамента.

Със съгласието на свидетелката В. свидетелят К. няколко пъти предоставял ключа от 2 апартамента на подсъдимата А., която познавал отпреди, за да пренощува. Свидетелката В. познавала роднини на подсъдимата А. от гр.Смолян и предоставяла по посочения начин безвъзмездно ползването на апартамента на същата.

Подсъдимата А. била наясно, че към 2021г апартаментът не бил ползван от друго лице, освен от нея и формирала решение да се възползва от това обстоятелство, като предлага същия за отдаване под наем без знанието и съгласието на свидетелите В. и К.. В изпълнение на тази своя цел подсъдимата А. отговорила на обява в интернет по приложението „Фейсбук“, публикувана от свидетелката Е. К., че търси да наеме апартамент в гр.София.

Подсъдимата А. провела кореспонденция със свидетелката К. посредством приложението „Месинджър“ на „Фейсбук“, използвайки потребителско име „Значение няма“ и заявила, че предоставя под наем двустаен апартамент в гр.София на адрес бул. „България“ 53. Под това име подсъдимата А. провела кореспонденция със свидетелката К., при която се уговорили за оглед на апартамента, тъй като подсъдимата отказала да изпрати снимки на същия.

Съгласно уговорката им, на 07.09.2021г. свидетелката К. и съпругът й свидетелят Д.К. се срещнали с подсъдимата А. за оглед на имота. Последната ги завела в апартамента на адрес бул. „********, ателие С73, собственост на свидетелката В., ключът от който се намирал в нея и за който заявила, че е нейна собственост и го отдава под наем за наемна цена от 500 лв. месечно. Подсъдимата А. не представила свой телефон за връзка, а заявила, че ще поддържат контакт по приложението „Месинджър“.

Тъй като свидетелите К. харесали имота и не се усъмнили в твърденията на подсъдимата А. относно това, че апартаментът бил нейна собственост и го отдавала под наем за посочената от нея наемна цена, на следващия ден свидетелката К. писала на подсъдимата по приложението „Месинджър“ на акаунт с име „Значение няма“, че искат да наемат апартамента. Подсъдимата отново чрез въпросното приложение определила среща за сключване на договора за наем на следващия ден 09.09.2021г. около 10:30 часа, като мястото на срещата било уговорено в апартамента.

На 09.09.2021г. сутринта около уговорения час свидетелката К. отишла сама на уговорения адрес пред входната врата на входа на сградата, където се помещавало жилището, където се срещнала с подсъдимата А.. Последната предложила да влязат във входа, тъй като трябвало да предаде уговорената сума. След като двете влезли във входа, свидетелката К. предала на подсъдимата А. сумата от 1000 лв., представляваща наем за жилището за един месец от 500 лв. и депозит в размерна 500 лв., съгласно постигнатата между двете устна договореност. Тогава свидетелката К. поискала да подпишат договор за наем на жилището, а подсъдимата А. заявила, че не го е разпечатала и ще трябва да отиде до копирен център, за да стори това. За целта двете излезли от входа на сградата, като свидетелката К. останала да чака подсъдимата А., а последната се отправила към близък търговски обект. Скоро след това свидетелката К. получила съобщение от подсъдимата А., че не е успяла да разпечата договора, като продължава да търси място, където да стори това.

По-късно подсъдимата А. съобщила, че закъснява за работа, като заявила, че договорът ще бъде подписан друг път.

Свидетелката К. си тръгнала, а през следващите дни няколко пъти писала на подсъдимата А. по „Месинджър“ съобщения във връзка с въпросния договор и отдаването под наем на имота. Първоначално подсъдимата заявила, че апартаментът няма да може да бъде освободен до уговорената дата 15.09.2021г. за начало на ползването му от свидетелите К., а за по-късна дата 01.10.2021г. След това подсъдимата А. заявила,че имотът няма да им бъде отдаден под наем и ще задържи получената парична сума като обезщетение за пропуснати ползи и като такса за извършения оглед. По това време подсъдимата А. блокирала акаунтите, от които свидетелката К. се опитвала да се свърже и осъществи комуникация с нея.

По това време свидетелят Д.К. посетил адреса, на който се намирал апартамента, в опит да осъществи връзка с подсъдимата А., като пред входната му врата видял опаковки от куриерски пратки, съдържащи имената на подсъдимата и телефонен номер, по който начин свидетелката К. се снабдила с посочените лични данни на подсъдимата и телефонен номер.

3

След това на 18.09.2021г. свидетелката К. подала заявление до 04 РУ СДВР с оплакване за случая, по повод на което е образувано досъдебното производство.

Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.

Показанията на свидетелите Е. К. и Д.К. , в качеството им на очевидци, са носители на пряка доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, за начина и съдържанието на осъществената между св. К. и подсъдимата електронна комуникация и за конкретните действия на подсъдимата, чрез които същата е предлагала отдаването на наем на имота, както и извършването на огледа на имота в нейно присъствие на 07.09.2021г. и св. К. и заплащането на уговорената сума от 1000 лева на подс. А. на 09.09.2021г. Правилно районният съд е кредитирал изцяло тези показания на свидетелите Е. К. и Д. К., дадени от тях в хода на съдебното следствие, като е съобразил, от една страна, обстоятелството, че всеки от свидетелите е последователен в позицията си и непротиворечиво излага твърденията си за възприетите лично от него действия/поведение/ на подсъдимата, а от друга и обстоятелството, че тези твърдения на посочените двама свидетели са в съответствие помежду си и дори взаимно се допълват.