Решение № 67 от 12.08.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Ил. Лазарова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20222001000078 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивната жалба на „МИРКО” ЕООД против Решение № 26 от 14.12.2021г. по т. д.№ 4/2020г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „МИРКО“ ЕООД, в качеството му на кредитор в производство по несъстоятелност на „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н), срещу „УАЙН БОКС“ООД и несъстоятелния длъжник - „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н), иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ – за установяване несъществуване на прието в производството по несъстоятелност с определение № 4/26.07.2018г по т. д. № 67/2014г на СлОС вземане на кредитора „УАЙН БОКС“ООД спрямо длъжника „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н), в размер на сумата 123 400 лв, представляваща сбор от продажните цени на имотите, предмет на уважените с решение № 9/14.03.2017г по т. д. № 32/2015г на СлОС отменителни искове по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.

Оспорен е изводът на съда за валидност на обвързваща длъжника „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) цесия, с вземането по която „УАЙН БОКС“ ООД да е погасило чрез прихващане задължението си за заплащане на цената по 1 договора за продажба на недвижими имоти – предмет на уважения с решението по т. д. № 32/2015 г. по описа на СлОС отменителен иск на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от синдика на „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) против „УАЙН БОКС“ ООД и „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) . Твърди се, че не е било изпълнено изкискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за съобщаване на „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) като длъжник за цесията по договора сключен между „АГРОИНС“ ЕООД и „УАЙН БОКС“ ООД - нито чрез представеното съобщение чрез „Телепоща“, нито в хода на производството по т. д. № 32/ 2015 г. по описа на Сливенски окръжен съд. Оспорва се качеството на посоченото в съобщението лице като представител на длъжника, а освен това бил посочен стар адрес на дружеството. Настоява се, че при всеки случай до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност длъжникът „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) не бил уведомен за цесията и тя не породила действие спрямо него, а поради уведомяването му след откриване на производството по несъстоятелност, кредиторът би могъл са търси удовлетворение само в производството по несъстоятелност, което той не е сторил.

Предвид горното, във въззивната жалба се оспорва фактът на погасяване към 14.11.2014 г. на насрещните вземания чрез прихващане, т. к. към същата дата „УАЙН БОКС” ООД не е имало насрещно парично вземане към „АТП ИНВЕСТ” ЕООД, с което да извърши прихващане за задължението си да плати сумата, представляваща неплатена покупна цена и за него не е възникнало потестативното право по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. След като правото да прихване не е било възникнало за ответника към 14.11.2014 г., то изявлението за прихващане, дори да се приеме, че е достигнало до „АТП ИНВЕСТ” ЕООД не е било годна да погаси задължението за заплащане на покупната цена, поради което с оглед уважения отменителен иск, не е възникнало и приетото вземане в размер на 123 000 лв.

Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд по приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ за потвърждаване на извършените без представителна власт действия, като най-късния момент на това узнаване бил получаването на препис от исковата молба по т. д. № 32/2015г на СлОС.

Поддържа се твърдение, че в срока за отговор по т. д. № 32/2015г. на СлОС синдикът незабавно се е противопоставил в производството по т. д.

№32/2015г. на СЛОС на подобна цесия – твърдяна от „УАЙН БОКС“ ООД 2 като ищец в това производство. Подобен аргумент - за приложението на чл.

301 ТЗ бил изложен от съда едва в мотивите на решението, като въззивникът бил лишен от възможността да поиска прилагането на т. д. 32/2015г. на СЛОС.

Във въззивната жалба се поддържа твърдение за допуснати процесуални нарушения от съда – недопускане на доказателства, посочени още с исковата молба, като след обезсилването на решението по т. д. № 81/2018 г. по описа на БАС, производството започнало с конституирането на синдика В.Л. Г. – съответно от фазата по размяна на съдебни книжа по реда на чл. 367 и сл. ГПК. Иска допускането на доказателства на основание чл.

266, ал. 3 ГПК, а именно: за изискването на т. д. № 32/2015 г. по описа на СлОС за установяване факта на противопоставянето от синдика на „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) - относно действията по съобщаването на цесията на лице, което няма представителна власт за длъжника; за изискване на копия на изпратените уведомления за извършена цесия и прихващане по т. д. № 67/2014 г. на СлОС, както и становището дадено от „УАЙН БОКС” ООД; за представяне на основание в оригинал на договор за цесия от 11.07.2014г., уведомление за цесия от 25.07.2014 г. и уведомление за прихващане и при неизпълнение на задължението по чл. 183 от ГПК - да се изключат същите от доказателствата по делото; при представянето им в оригинал – въззивникът оспорва истинността на уведомлението за цесия от 25.07.2014 г. – автентичността на подписа на получателя на същото от А.И., която към момента на уведомлението не е управител на „АТП Инвест” ЕООД. Иска се допускането на графологична експертиза, която да отговори на въпроса дали положеният подпис на получател на уведомлението за цесия от 25.07.2014 г„ извършено чрез услугата „Телепоща” е на лицето А.И., като за сравнителен материал да се използват спесимените подписани пред нотариус от това лице, находящи се по партидата на дружеството в ТР.

Предмет на делото е и подадената от „МИРКО“ ЕООД частна жалба срещу определение от 24 февруари 2022 г. по т. д. № 4/2020 г. на СлОС, с което е оставена без уважение молбата на това дружество по чл. 248 ГПК - за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Определението се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в производството е следвало да бъдат уважени само разноските по т. д. № 4 от 2020 година на Окръжен съд Сливен, но не и разноските направени и 3 непретендирани своевременно пред другите инстанция – по в. т. д. № 257 от 2019 година на Апелативен съд Бургас. Изразено е мнение, че не е допустимо да се претендират на по-късен етап такива разноски. Освен това с оглед резултата във въззивното производство е основателна претенцията на „МИРКО“ ЕООД за разноски тъй като по подадената от това дружество възивната жалба е било обезсилено постановеното решението по т. д. № 81 от 2018 година на Окръжен съд Сливен. Поддържа се, че окръжният съд не е имал основание да се произнася по сторените разноски пред друга инстанция.

Иска се отмяна на постановеното и обжалвано определение по чл. 248 ГПК като бъде отхвърлена претенцията на „УАЙН БОКС“ООД за разноски в размер на 2 000 лв по в. т. д. № 257 от 2019 година на Бургаски Апелативен съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор на частната жалба от „УАЙН БОКС“ООД, с която същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че съдът правилно е присъдил разноските за двете инстанции и претенцията била заявена своевременно. Твърди, че обезсилването на първоинстанционното решение по т. д. № 81/2018 г. на СлОС с решението по в. т. д. № 257 2019 година на Бургаски Апелативен съд няма за последица присъждането в полза на въззивника на сторените в това производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от „УАЙН БОКС“ ООД, който я оспорва като неоснователна.

Оспорват се доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в производството по т. д.№ 81/2018 г. на СЛОС са допуснати сочените от въззивника доказателства и същите били приобщени. След връщане на делото от въззивната инстанция, първоинстанционният съд е счел, че не е необходимо повторното им събиране, като се оспорва твърдението, че производството при повторното разглеждане на делото е следвало да започне с произнасяне по искането за събирането им. След конституирането на синдика на „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) съдът предоставил възможност за отговор и доказателствени искания, но вкл. след запознаването на синдика с доклада по делото не са постъпили възражения.

Поддържа се становище за неотносимост на доказателствата по 4 оспорване автентичността на подписа в съобщението за цесията, като е установени и не е спорно, че от 28.07.2014 г. А.И. не е притежавала представителна власт по отношение на „АТП ИНВЕСТ” ЕООД. Макар да не е бил конституиран, синдикът на „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) е участвал активно като представляващ дружеството в несъстоятелност.

Оспорват се изложените доводи за материална незаконосъобразност на решението и конкретно твърдението, че не е било извършено плащане на цената в общ размер 123 400 лв. по договора за продажба на имотите чрез извършеното прихващане.

Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява сключването на няколко договора за продажба на имоти в периода 29.04.14 04.06.2014 г. между „АТП ИНВЕСТ” ЕООД, (предишно наименование „ГРИВАС НУТС” ЕООД) и „УАЙН БОКС“ООД; предоставения заем с платежно нареждане за банков превод от 03.12.2013 г.; договорът за цесия от 11.07.2014 г. съобщен на длъжника на 25.07.2014 г. съгласно обратна разписка получена на 28.07.2014 г.; уведомяването за прихващане и обратна разписка от 14.11.2014 г., следващи и от данните по заключението на изготвената ССЕ. Въззивникът не успял да докаже оспорванията относно автентичността на подписа като не внесъл определения от съда депозит за вещо лице

Следователно след съобщаването на цесията на 28.07.2014 г. за длъжника – тогава с наименование „ГРИВАС НУТС“ЕООД възникнало задължение да плати на цесионера и от този момент са възникнали условията за прихващане на насрещни парични вземания - за 300 000 лв. в полза на „УАЙН БОКС“ ООД и 240 400 лв. в полза на „ГРИВАС НУТС“ ЕООД – сега „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н) по договорите за продажба на имоти.

Уведомяването за прихващане от 14.11.2014 г. с обратна разписка, редовно връчена на адреса на дружеството се твърди, че е обявено на „АТП ИНВЕСТ” ЕООД (н), което е станало известно на синдика с отговора на въззиваемия по предявените от него искове по т. д. № 32 /2015 на ОС Сливен. Синдикът не е направил възражение срещу това прихващане в едногодишния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ, произвело е своето действие и цената по договорите следва да се счита платена. В производството по т. д. №32/2015г на СлОС за синдика са станали известни и цесията, и прихващането от момента, в който е получил 5 отговорите на „УАЙН БОКС“ ООД входирани в ОС Сливен, от който момент е започнал да тече и срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ срок за оспорване на прихващането.

Поддържа се и становище, че въззивникът като кредитор не би могъл да оспорва вземането на друг кредитор, възникнало на основание чл. 648 ТЗ.

Ищецът би могъл да оспорва вземането, но ако е предявено на друго основание и тепърва да се налага доказване на качествата ни на кредитор.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Оспорват се доказателствените искания, като в условията на евентуалност се иска прилагането на съдържащи се в т. д. № 32/2015 г. на СлОС документи – подадените от въззиваемия отговори в качеството му на ответник. Изтъква се, че на основание чл. 183 ГПК по делото са били представени оригиналите на договор за цесия от 11.07.2014 г.; съобщение чрез телепоща от 31.10.2014 г., известие за доставяне с дата 14.11.2014 г. и оригинал от известие за доставяне от телепоща на дата 28.07.2014 г., както и представените по делото заверени преписи на същите документи и констатира, че са идентични, поради което същите не може да бъдат изключени като доказателства по делото.

Искането за допускане на съдебно графологична експертиза се оспорва като неоснователно и преклудирано.

В съдебно заседание не се явяват представители на страните.