Решение № 2136 от 21.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2136 гр. Бургас, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120101775 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на К. Д. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Я. Д. В., ЕГН *****, против Д. С. А., ЕГН ******.

Твърди се, че съгласно решение по гр.д. № 2744/2016 г. по описа на БсРС, е изменен размера на дължимата от ответника издръжка за детето К. А., като същата е определена на 200 лв. Сочи се, че към настоящият момент са настъпили съществени и трайни изменения в обстоятелствата, обуславящи необходимост от нейното увеличение. Нараснали са нуждите на детето и разходите за храна, облекло, ежедневни нужди, учебни материали, транспорт, комуникации, извънкласни дейности, здравеопазване. Повишили са се цените на основните жизнени потребности. Заявява се, че майката Я. В. е претърпяла два мозъчни инсулта, вследствие на което е с трайно влошено здравословно състояние и се намира в невъзможност за упражнява трудова дейност и да реализира доходи. Същевременно ответникът е в трудоспособна възраст. Предвид изложеното се моли издръжката да бъде увеличена на 270 евро месечно.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, представя писмен отговор, с които сочи за основателност на иска до размера от 160 евро. Не оспорва, че с порастването на детето се увеличават и неговите нужди, но няма възможност да заплаща по- висок размер, тъй като е непосилен за него. Твърди, че получава доход в размер на нетната сума от 730 евро, изплаща и потребителски кредит. Заявява, че Я. В. има къща в гр. Камено, в която могат да живеят с детето, за да не плащат наем.

Дирекция “Социално подпомагане”- гр.Бургас депозира социален доклад.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

По делото няма спор, че ответника е баща на К. Д. А., което се установява и от представеното удостоверение за раждане.

С решение от 18.10.2016 г., постановено по гр.д. № 2744/2016 г., по описа на РСБургас, е бил изменен размера на присъдената по гр.д. № 8399/2009 г. по описа на РСБургас ежемесечна издръжка за К. А., дължима от нейния баща, като същата е била увеличена от 70 лв. на 200 лв.

Няма спор по делото, че К. А. понастоящем е ученичка в 11-ти клас в ************.

Представени са епикризи от 2025 г. и 2026 г., съгласно които майката Я. В. е постъпвала в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД с диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрална артерия. Исхемичен мозъчен инсулт.“. От изисканата служебно справка от НАП се установява, че майката е назначена по безсрочен трудов договор с основно месечно възнаграждение в размер на 623.78 евро. В съдебно заседание бе направено изявление, че трудовото правоотношение вече е прекратено.

С отговора на исковата молба е представена епикриза от 2025 г. от УМБАЛ- Бургас, съгласно Д. А. е приет за лечение на „Исхемична болест на сърцето. Стабилна Ангина пекторис. Двуклонова коронарна болест. Артериална хипертония.“. От приложеното удостоверение е видно, че същият е получил брутно трудово възнаграждение за последните 12 месеца в размер на общо 7935,83 евро. Приложен е и договор за потребителски кредит с падеж 2030 г., с месечна вноска в размер на 452 лв. От изисканата служебно справка се установява и че А. от 2016 г. е собственик на лек автомобил.

С оглед на така представените доказателства, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето си. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За да се определи в какъв размер следва да бъде същата е необходимо 1. да се преценят нуждите на детето и 2. възможностите на родителя. Разпоредбата на чл.150 СК повелява, че при промяна на обстоятелствата съдът може да измени определения размер на издръжката.

От момента на постановяване на решението, с което е изменена определената първоначално издръжка- 2016 г., до датата на подаване на исковата молба, е изминал дълъг период от време, в който съществено се е изменило икономическото положение в страната.

С нарастване на възрастта на детето, настъпването на инфлационните процеси в страната, особено в последните месеци, растат и нуждите му, съответно необходими са по- големи средства за задоволяване потребностите на непълнолетната К. от дрехи, храна, учебни и извънучебни пособия и занимания, задължителна униформа за училище, както и обичайните 2 консумативни разходи. Налице е и промяна на нормативната уредба относно минималния размер на дължимата издръжка, която според нормата на чл. 142, ал.2 от СК е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата, като към момента така присъдената издръжка е далеч под минимума.

Задължението на всеки родител да заплаща издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, като то се дължи независимо дали същите са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл те са длъжни да осигурят условия на живот, водещи до развитие на детето и неговите нужди, необходими с оглед правилното му отглеждане, и съобразени със здравословното му състояние, възраст, нуждите от получаване на образование и задоволяване на неговите потребности. При определяне на необходимия размер следва да се вземат предвид нормалните нужди на детето, като в случая по делото няма данни, че детето страда от хронично заболяване или има някакви специални потребности или заложби. Като ориентир може да се вземе и обстоятелството, че съгласно чл.49, ал.2 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето, Държавата определя минимална издръжка на дете, навършило 14 години, настанено за отглеждане в приемно семейство, роднини или близки, в размер на 1,1- кратния размер на линията за бедност в страната за съответната година, която за 2026 г. е 390 евро месечно.

В настоящия случай съдът намира, че с оглед възрастта на К. А. и потребностите на същата, месечната издръжка, дължима от родителите й, следва да бъде определена на 400 евро, от които бащата следва да поеме половината, а останалата част следва да бъде осигурена от майката, като се отчете и факта, че същата полага основните грижи за дъщеря си. Ето защо претенцията следва да бъде уважена до размера на 200 евро, която сума следва да се поеме от ответника. Настоящата инстанция намира за напълно адвекватен и обоснован този размер. От доказателствата по делото се установява, че Д. А. получава доход от трудова дейност в размер на около 1000 евро месечно. Същият няма задължения към други лица, като обстоятелството, че е теглил потребителски кредит не е такова, че да рефлектира върху определяне размера на дължимата от него издръжка на детето му. По делото не се предоставиха данни с каква цел е получен сочения кредит, поради което следва да се приеме, че патримониума на ответника се е увеличил със сумата на кредита в размер на 24987,20 лв.

Наред с това същият притежава и лек автомобил. В този смисъл и предвид нетолкова влошеното му към момента здравословно състояние, остатъка от 800 евро е достатъчен, за да задоволи потребностите му. Ето защо заплащането на сочената издръжка няма да го затрудни значително. Следва да се посочи, че преимуществено при определяне размера на издръжката се взема предвид интереса на детето. Наличните здравословни проблеми на ответника са почти аналогични с тези на майката, на която също се определя такъв размер издръжка. Не се ангажираха доказателства Я. В. да притежава собственост. В този смисъл съдът намира, че присъдената издръжка, дължима от бащата, следва да бъде увеличена от 200 лв. на 200 евро, до която сума следва да бъде уважена претенцията, като в останалата й част до претендираните 270 евро следва да бъде отхъврлена.

С оглед резултата Д. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Бургас 3 сумата от 140,75 евро, съставляваща държавна такса върху присъденото увеличение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъдената с решение по гр.д. № 8399/2009 г. по описа на РС- Бургас, впоследствие изменена с решение от 18.10.2016 г., постановено по гр.д. № 2744/2016 г., по описа на РС- Бургас, месечна издръжка, дължима от Д. С. А., ЕГН ******, на К. Д. А., ЕГН **********, като:

ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН ******, да заплаща на дъщеря си К. Д. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Я. Д. В., ЕГН *****, месечна издръжка в размер н а 20 0 евро, считано от 30.04.2026 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със съответната лихва върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до претендираните 270 евро.

ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН ******, живущ в гр. Б., да заплати по сметка на РС- Бургас сумата от 140,75 евро, представляваща държавна такса върху присъденото увеличение.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд- гр.Бургас, считано от 21.09.2026 г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4