Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 29.05.2023, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 754/2022
Вид
Решение № 351
Подписан
29.05.2023
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Пещера, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А. при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. А. Гражданско дело № 20225240100754 по описа за 2022 година

Делото е трудово.Предявен е иск за отмяна на дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”.

В исковата си молба ищцата Ц. Г. Б. от гр.Брацигово против ответника „ИНФРАСТРОЙ“ЕООД гр.Брацигово ,представлявано от Димитър

Велев,твърди ,че оспорва Заповед № 26 от 08.06.2022 година на управителя на ответното дружество , с която й е наложено дисциплинарно наказание „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ", с вменено нарушения на трудовата дисциплина като счита същата за нищожна, издадена от некомпетентен орган без съответната представителна власт, алтернативно за незаконосъобразна ,тъй като заповедта немотивирана ,а освен това и неправилна и нецелесъобразна.Твърди ,че управителят на ответното дружество не можел сам без изрично съгласуване с Кмета на Община гр.Брацигово да й налага каквото и да е дисциплинарно наказание тъй като е второстепенен разпоредител с бюджет при Община-Брацигово ,което било самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед.Сочи ,че в атакуваната заповед липсвали мотиви ,което я поставяло в невъзможност да разбере какво точно нарушение на трудовата дисциплина и в кой момент е извършено от нея.Освен посоченото управителят изобщо не бил съобразил тежестта и характера на евентуално извършеното дисциплинарно нарушение с тежестта на наложеното дисциплинарно наказание.Моли да се постанови 1 решение ,с което да се отмени изцяло атакуваната Заповед № 26 от 08.06.2022 година на управителя на ответното дружество като неправилна и незаконосъобразна.В подкрепа на твърденията и исканията си сочи доказателства.Претендират се и направените по делото разноски.

В указания от съда срок от ответната страна е депозирала писмен отговор ,в който ответникът е оспорил предявеният иск с твърдения ,че е налице договор за управление на „Инфрастой“ ЕООД гр.Брацигово по чл.141,ал.1,2 и 7 от ТЗ от 02.11.2020 година ,в който са разписани правомощията на управителя на дружеството ,поради което изложеното в исковата молба за липса на компетентност на управителя за налагане на дисциплинарни наказания на работници и служители на дружеството е неоснователно.Сочи още ,че атакуваната заповед е в предвидената от закона форма ,като считат същата за мотивирана ,както и ,че са спазили предвидените в чл.195 от КТ изисквания.Твърдят още ,че са искани писмени обяснения от служителя по реда на чл.193 от КТ като били спазени и сроковете по чл.194 от КТ.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърли предявения иск.Претендират се направените по делото разноски .В подкрепа на твърденията и исканията си сочат доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК,съдът приема за установено следното:

Със заповед № 26 от 08.06.2022 година управителят на „Инфрастой“ ЕООД гр.Брацигово е наложил на ищцата Ц. Б. заемаща длъжността „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“ дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение” за виновно извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина,описани в констативно съобразителната част (мотивационната част) .В мотивите на заповедта са изложени обширни и пространствени детайли за действия и случки от работното ежедневие на ищцата като най-общо същите могат, според настоящия състав да бъдат обобщени по следния начин:1./ на 11.04.2022 година около 16:30 часа и непосредствено след този час „викали ли сте на висок глас на служителите С.Й. и И.К. и нареждали ли сте да се качат на ет.2 в стаята на гл.счетоводител като по този начин създавали ли сте 2 напрежение и пречили сте на служителките да изпълняват качествено своите задължения.На същата дата държала ли се е непристойно и неуважително с управителя и /или с главната счетоводителка на дружеството,след предоставена заповед № 15 от 11.04.2022 година за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,с което е извършено нарушение на трудовата дисциплина –неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони и други нормативни актовечл.187,ал.11т.10 от КТ;2./ на 19.04.2022 година около 10:30 часа проявила ли е неетично поведение към колежките си К. РА. и Д. Б. както и неуважително,неетично отношение към управителя на дружеството ,с което извършила неизпълнение на други трудови задължени предвидени в закон и други нормативни актове ,в правилника за вътрешния ред или определени при възникване на трудовото правоотношение –чл.187,ал.1,т.10 от КТ и 3./ на 26.04.2022 година не се явила на работа като на 04.05.2022 година подала заявление до управителя за ползване на един ден платен годишен отпуск ,но на 09.05.2022 година е получила резолюция „не“,с което отпускът не е бил разрешен,с което е извършено нарушение на чл.187,ал.1,т.1 от КТ.Заповедта е връчена на лицето лично срещу подпис на 13.06.2022 година като служителят е отразил ,че не е съгласен с изложеното в заповедта,но се разписва.

Като писмени доказателства по делото са приети:длъжностна характеристика;копие от трудова книжка ; болничен лист Е 20212963896 от 19.04.2022 година;болничен лист № Е20220991698 от 03.05.2022 година ;болничен лист № Е20221614895 от 23.05.2022 година,ведно с медицинска документация; молба от 19.04.2022 година заявление с вх.№ 703 от

18.04.2022 година; Заповед № 35 от 22.06.2022 година писмо с изх.№ 447 от 22.06.2020 година ,от които се установява ,че на ищцата е била връчена, срещу подпис утвърдена длъжностна характеристика с ясно разписани задължения и отговорности присъщи за длъжността „Организатор ,работа с клиенти за просрочени вземания“ в дружеството „Инфрастрой“ ЕООД гр.Брацигово.Видно от приетото копие от трудова книжка на ищцата от 29.06.1998 година е отразено вписване на трудов договор на същата с „Инфрастрой“ ЕОО гр.Брацигово на длъжност „счетоводител“.Установява се още ,че на 19.04.2022 година на ищцата е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност (първичен) за периода от 18.04.2022 година до 21.04.2022 година поради общо заболяване с отразена диагноза „увреждане 3 на нервни коренчета и прексуси неуточнено“.Впоследствие на 03.05.2022 година е издаден болничен лист за временна неработоспособност на ищцата за периода от 27.04.2022 година до 21.05.2022 година (първичен) поради общо заболяване с диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“ като е издаден още един болничен лист за продължаване на временната неработоспособност до 10.06.2022 година като с оглед издаденият й болничен лист с молба от 19.04.2022 година ищцата е поискала разрешеният й платен годишен отпуск да бъде прекратен.

Като писмени доказателства по делото са приети :договор за възлагане на управление № Д-109 от 02.11.2020 година; докладни ,заявление от 04.05.2022 година; писмени обяснения ;писма;трудов договор ,ведно с допълнително споразумение към трудов договор ,от които се установява ,че от 29.12.1998 година е възникнало трудово правоотношение между „Инфрастрой“ ЕООД гр.Брацигово и Ц. Г. Б.,като с допълнително споразумение № 4 от 01.04.2022 година ищцата е заела длъжността "Организатор работа с клиенти за просрочени вземания „ за неопределен срок и при пълно работно време,считано от 01.04.2022 година.Договорено е основно трудово възнаграждение от 710 лева и по 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит.Установява се още ,че от ищцата са били искани обяснения за различни нейни действия и по конкретно за поведението й на 11.04.2022 година след 16:30 часа в административната сграда на

„Инфрастой“ ЕООД гр.Брацигово ,находяща се в гр.Брацигово ,ул.“Васил Петлешков“ № 33 като са искани и обяснения по чл.193 от КТ и за това ,че на 26.04.2022 година не се е явила на работа ,а на 04.05.2022 година е депозирала заявление до управителя за разрешение за ползване на 1 работен ден

,считано на 26.04.2022 година ,на която молба имало поставена резолюция за отказ „не“ като такива обяснения са били депозирани от ищцата съответно на 18.04.2022 година и на 23.05.202 година.Установява се още ,че на 02.11.2020 година между „Инфрастрой“ ЕООД гр.Брацигово представлявано от кмета Надежда Казакова, съгласно решение № 151 по протокол № 13 от 25.09.2020 година на ОбС гр.Брацигово ,в качеството на възложител и Димитър Ангелов Велев в качеството на управител е сключен договор за възлагане на управление ,по силата на който възложителят е възложил на управителя да представлява и управлява дружеството „Инфрастрой“ ЕООД гр.Брацигово като управителят на 4 дружеството има право да сключва ,изменя и прекратява трудови договори със служители и работници в дружеството ,да налага дисциплинарни наказания ,да стимулира и командирова персонала на дружеството при спазване на действащото законодателство.

Със заявление от 04.05.2022 година Ц. Г. Б. заемаща длъжността „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“ в Инфрастрой“ ЕООД гр.Брацигово е поискала от работодателя разрешение за ползване на 1 ден платен годишен отпуск считано на 26.04.2022 година като върху заявлението е положена резолюция „Не“ с дата 09.05.2022 година и е издадена заповед № 39 от 16.05.2022 година ,в която е отразено

Разрешавам на основание чл.187,ал.1,т.1 –неявяване на работа /самоотлъчка/ дни 0 за времето от 26.04.2022 година до 26.04.2022 година и подпис на управител на дружеството.

По делото са разпитани като свидетели Д. Г. Б.,М. А. Б.,В.Б.К. и К. А. РА..

СВ. Б. в показанията си сочи,че е работила в ответното дружество, в периода от 2016 г. до 14.09.2022 г. на длъжност „Касиер-счетоводител“.В тази връзка познава лицето Ц. Б. ,но я познавала и като съседка.Свидетелката докато работела в ответното дружество изпълнявала функции „Личен състав“ – изходиране и входиране на документи , входящ и изходящ дневник, както и отразяване на отпуски, болнични. Досиетата на работещите в дружеството се съхранявали в кабинет „Каса счетоводство“ - кабинета, в който свидетелката работила. Не си спомня конкретната дата за наказанието на ищцата,но си спомня ,че тя е следвало да я връчи като длъжностно лице. Не си спомня и съдържанието на заповедта за наказание. Не си спомня факта Ц. Б. да е ползвала отпуск на 26-ти април. Докато работила в „Инфрастрой“, свидетелката издавала заповедите, въз основа на молби или заявления за отпуск от съответния служител или работник. Те минавали през пряк ръководител и управител. Прекият ръководител резолирал молбата или заявлението. Задължително посочените документи (молба или заявление) идвали резолирани от пряк ръководител и тогава свидетелката издавала заповедите. Механизмът бил следният: лицето пуска заявление, то отива при прекия ръководител.Свидетелката била в пряко подчинение на „Главния счетоводител“ като Администрацията били подчинени на главния ръководител. В нейния случай пряк ръководител й бил В.К.. За лицето Ц. Б.

5 не знела кой е прекия й ръководител и в случаите за отпуск документът посочен по-горе отива при прекия ръководител, той слага резолюция за разрешаване или не и след това се издавала заповед. Свидетелката заяви ,че не си спомня дали е издавала заповед на Ц. Б., с която не й се разрешава ползването на платен годишен отпуск. Докато е работила в „Инфрастрой“ няма спомен колко пъти са издавани заповеди, с които не се разрешава ползването на платен годишен отпуск. Всъщност свидетелката не издавала заповеди, а само ги разпечатвала , въз основа на резолирано от прекия ръководител заявление, въведено в програмата и от нея се разпечатвала заповедтя, но самата заповед не се изготвяла от свидетелката.Тя я разпечатвала , въз основа на заявление и резолюция.Управителят на фирмата подписвал заповедите за отпуски.В ответното дрежуство управителят на фирмата и прекият ръководител са различни лица като не си спомня дали е имало случай прекият ръководител да е разрешил отпуск, а управителят - не.