Решение № 104 от 22.04.2020, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 672/2014
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 22.04.2020
- В сила
- 04.07.2023
- Състав
- ГАЛАТЕЯ ПЕТРОВА ХАНДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.429 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.441 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.19 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.41 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.47 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.57 ал.2 · Конституция на Република България
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104 гр. Добрич, 22.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На единадесети март година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Секретар Румяна Радева разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева гражданско дело номер 672 по описа за 2014 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са исковете, предявени от „Е. П. П.”АД – гр.в., срещу Й.Й.Н.
***, „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД,
”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД,
”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю.
2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД, ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД,
”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД, всичките със седалище в гр.Д., и Я.И.С. от гр.П.– ЧСИ с рег.№***.
В исковата молба и допълнителните за отстраняване на нередовности с вх.№3133/10.05.2014г. и с вх.№ 1679/17.03.2016г. ищецът излага, че е длъжник по 44 броя изпълнителни дела, образувани при ответника Я.И.С. – ЧСИ. Първоначално били образувани изп.д.№45/2014г., изп.д.№46/2014г., изп.д.№47/2014г., изп.д.№48/2014г., изп.д.№49/2014г., изп.д.№/502014г., изп.д.№51/2014г. и изп.д.№52/2014г. - всичките с взискатели ответниците „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В.
1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р.
1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД,
”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД. После били образувани изп.д.№53/2014г., изп.д.№54/2014г., изп.д.№55/2014г., изп.д.№56/2014г., изп.д.№57/2014г., изп.д.№58/2014г., изп.д.№59/2014г., изп.д.№60/2014г., изп.д.№61/2014г., изп.д.№**/2014г., изп.д.№63/2014г., изп.д.№64/2014г., изп.д.№65/2014г., изп.д.№66/2014г., изп.д.№67/2014г., изп.д.№68/2014г., изп.д.№69/2014г., изп.д.№70/2014г., изп.д.№71/2014г., изп.д.№72/2014г., изп.д.№73/2014г., изп.д.№74/2014г., изп.д.№75/2014г., изп.д.№76/2014г., изп.д.№81/2014г., изп.д.№82/2014г., изп.д.№83/2014г., изп.д.№84/2014г., изп.д.№85/2014г., изп.д.№86/2014г., изп.д.№87/2014г., изп.д.№88/2014г., изп.д.№89/2014г., изп.д.№90/2014г., изп.д.№91/2014г., изп.д.№92/2014г. – всичките с взискатели освен горните ответни търговски дружества още и ответниците ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД.
Ответниците се легитимирали като взискатели въз основа на частни правоприемства на вземания по изпълнителните листи, издадени въз основа на решения по 44 граждански дела на Варненския районен съд. След издаването на изпълнителните листи кредиторите прехвърлили на ответницата Й.Й.Н. вземанията си по тях. После ответницата Н. прехвърлила вземанията на ответните търговски дружества. Това се осъществило с множество договори за цесия, като вземането по един изпълнителен лист било раздробявано на по-малки части и всяка част била прехвърлена с отделен договор за цесия на отделно дружество - ответник.
Всички ответни търговски дружества имали едни и същи собственици на капитала, управител, седалище и адрес на управление, предмет на дейност и юрисконсулт.
По молба на едно от дружествата цесионери с приложен в оригинал изпълнителен лист било образувано всяко едно от цитираните изпълнителни дела на ответника Я. *** – ЧСИ. После всички останали дружества - всяко от тях по отделно с всеки негов договор за цесия - се присъединили като взискатели по тези дела. За всяко присъединяване ЧСИ Я. *** начислил и събрал такси за присъединяване и юрисконсултски възнаграждения.
Ищецът счита сключените между ответниците договори за цесия за нищожни, като сключени в противоречие с установения правов ред. Договорите били сключени с цел начисляването и събирането на повече разноски в изпълнителните производства. Това увреждало интересите на ищеца – длъжник в изпълнителните производства и в нарушение на чл.57 ал.2 от Конституцията съставлявало злоупотреба от страна на цесионерите с тяхното законово право да търсят удовлетворение на цедираното им вземане.
Евентуално, ишецът счита договорите за цесия за нищожни, защото заобикалят установения правов ред – разпоредбата на чл.57 ал.2 от Конституцията, предвид, че правата на един правен субект се разпростират до правата на друг правен субект, без да ги нарушават.
Евентуално, въз основа на същите обстоятелства, ищецът счита договорите за цесия за нищожни, като сключени в противоречие с добрите нрави.
На последно място ищецът счита договорите за цесия за нищожни поради невъзможен предмет - материализираното в изпълнителен лист право на принудително изпълнение за определено вземане не можело да се разделя впоследствие на части, с оглед естеството на това право.
Иска договорите за цесия да бъдат обявени за нищожни на горните, предявени в условията на евентуалност, основания.
Кумулативно са предявени осъдителни искове. Ищецът твърди, че ответните дружества упражнили права на принудително изпълнение с цел увреждане на длъжника; ответникът ЧСИ образувал изпълнителните производства в нарушение на изискванията по чл.4** от ГПК за местна подсъдност; в нарушение на чл.456 от ГПК и чл.41 от ЗЧСИ конституирани били множество взискатели на основание договори за цесия и един единствен по съответното изпълнително дело изпълнителен титул. Съвместните противоправни действия на ответниците причинили вреди на ищеца общо в размер на 510 470.56 лева - сбор от таксите и разноските, начислени по изпълнителните дела и после събрани от ищеца – длъжник по изпълненията.
Иска се всички ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 510 470.56 лева за претърпените от него вреди по изпълнителните дела. Претендира се и законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба /след допълнително уточнение/ до окончателното му погасяване.
Всички ответници оспорват предявените срещу тях искове и молят за отхвърлянето им.
Ответницата Й.Й.Н. възразява, че договорите за цесия не страдат от твърдяните от ищеца пороци. В отговора на исковата молба и в писмени становища са изложени доводи, че прехвърлянето на едно парично задължение на части е възможно и допустимо.
Постигнатият с договорите резултат сам по себе си не противоречи на закона, не го заобикаля и не нарушава добрите нрави. Обстоятелствата, с които ищецът обосновава обратно твърдяното от него, са се осъществили след сключване на договорите за цесия и не могат да се отразят на тяхната действителност. Начислените по изпълнителните дела и събрани от ищеца суми за такси и разноски не са пряка и непосредствена последица на сключените от тази ответница договори за цесия. Ищецът е допринесъл за начисляването и събирането от него на такси и разноски за принудителните изпълнения, тъй като не е платил доброволно всяко задължение след уведомленията за цесия.
Ответниците „Б.Б.*”ООД,
”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В.
2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК,
”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД,
”Р.В. 2”ООД, ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД,
”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД поддържат становище, че цесията на част от парично вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е правно и фактически възможна, позволена от закона и не го заобикаля. Придобиването на част от вземане не е несъвместимо с морала. Фактът, че частичната цесия може да утежни положението на длъжника, не засяга валидността на цесията, защото отговорността за разноски е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на длъжника. Ищецът възразява срещу последиците на цесиите, настъпили след сключването им, но обстоятелства, настъпили след сключването на договора, не могат да обусловят неговата начална нищожност. Всички действия на дружествата по изпълнителните дела за удовлетворяване на вземанията им са правомерни.
Начисляването на такси и разноски не са пряко следствие от действията на дружествата - взискатели, а е опосредено от множеството действия на ЧСИ. Няма основание за ангажиране солидарната им отговорност, защото ЧСИ отговаря за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а взискателят за вреди от материално незаконосъобразно принудително изпълнение. Не носят солидарна отговорност и самите дружества взискатели, като отговорността на всяко е разделна за получените от него суми. Не е налице съизвършителство между ответниците, за да възникне солидарна отговорност. Ищецът е допринесъл за евентуалното си увреждане - като не подал жалба срещу постановлението за разноски, а също и като претендирал вземания въз основа на нищожна клауза от ОУ за „корекции на сметки”, с което сам предпоставил изпълнителните листи срещу себе си.
Ответникът Я.И.С. възразява за липса на реално настъпили вреди за ищеца – сумите били постъпили по сметката на ЧСИ и не били наредени по сметки на взискателите. Липсвали извършени от ЧСИ процесуално незаконосъобразни действия по изпълнителните дела във връзка с конституирането на взискателите с оглед точното приложение на чл.429 ал.1 от ГПК и чл.19 ал.1 от ЗЧСИ, при спазване на местната подсъдност, във връзка с начисляването на таксите по т.11 от ТТРЗЧСИ и определянето на разноските в полза на взискателите по чл.79 и във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК. Липсвало и съизвършителство от ЧСИ в увреждащи ищеца действия, както и причинна връзка между осъществяваното от ЧСИ принудително изпълнение и вредите. По идентични на другите ответници съображения възразява и за съпричиняване на вредите от ищеца.
Третото лице, „ДЗИ О. З.“ – гр.С., конституирано да подпомага ответника Я.И.С., в писмен отговор оспорва предявените срещу този ответник осъдителни искове и настоява за отхвърлянето им.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
„Е. П. П.”АД е осъден да заплати на трети, неучастващи по делото лица, различни парични суми /получено без основание и/или съдебни разноски/ по 44 броя граждански дела на Варненския районен съд, за които са издадени изпълнителни листи. В края на м.януари 2014г. кредиторите прехвърлили вземанията с 44 броя договори за цесия на ответницата Й.Й.Н..
На 07.02.2014г. ответницата Й.Й.Н. прехвърлила на ответниците „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К.
2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К.
1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД вземанията по изпълнителните листи, издадени по гр.д.№13953/2013г., гр.д.№9302/2013г., гр.д.№5154/2013г., гр.д.№18208/2012г., гр.д.№7619/2013г., гр.д.№9589/2013г., гр.д.№10845/2013г., гр.д.№10133/2013г. на Варненския районен съд. Вземанията са в размери от 150 лева до 155 лева. Цедирането на всяко едно от тези вземания е осъществено с по двадесет договора, като с всеки договор на всеки от горните ответници – търговски дружества е прехвърлена равна част от съответното вземане; частите са в размери от 7.50 лева до 7.75 лева.
С уведомления с входящи номера от същата дата 07.02.2014г. ищецът – длъжник за вземанията по изпълнителните листи бил уведомен за прехвърлянията на вземанията от цедента.
В дните 11.02.2014г. – 14.02.2014г. ответницата Й.Й.Н. прехвърлила на ответниците „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В.
2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р.
2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю.
2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД вземанията по изпълнителните листи, издадени по гр.д.№5361/2012г., гр.д.№169**/2012г., гр.д.№9322/2013г., гр.д.№778/2013г., гр.д.№5717/2013г., гр.д.№244/2013г., гр.д.№17570/2013г., гр.д.№10226/2013г., гр.д.№12933/2013г., гр.д.№10795/2013г., гр.д.№10284/2013г., гр.д.№9900/2013г., гр.д.№1196/2013г., гр.д.№10576/2013г., гр.д.№6758/2013г., гр.д.№6993/2013г., гр.д.№25**/2013г., гр.д.№10587/2013г., гр.д.№8954/2013г., гр.д.№4583/2013г., гр.д.№3255/2013г., гр.д.№1756/2013г., гр.д.№102**/2013г., гр.д.№4914/2013г., гр.д.№**24/2013г., гр.д.№12329/2013г., гр.д.№19031/2013г., гр.д.№10554/2013г., гр.д.№8665/2013г., гр.д.№1947/2012г., гр.д.№4042/2013г., гр.д.№7957/2013г., гр.д.№7912/2013г. и гр.д.№17806/2013г. на Варненския районен съд. За прехвърлянето на всяко вземане са сключени по няколко групи договори за части от съответното вземане /напр. вземането по гр.д.№5361/2013г. на ВРС е прехвърлено с общо 80 бр. договора - по двадесет за 18 лева, за 19.40 лева, за 11 лева и за 13 лева; вземането по гр.д.№ 10226/2013г. на ВРС е прехвърлено с пет договора за по 12.37 лева и петнадесет договора за по 10 лева и т.н./.
Разпечатката съдържа 55 от 157 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/174e377e-616d-464d-b037-446df6604a63