Решение № 61 от 18.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Плевен, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400501035 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК**** срещу Решение № 1661/ 13. 11. 2025 г. по гр. д. №487/2025 г. по описа на РС- Плевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият К. В. К. с ЕГН********** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. В. П., че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА съображения: по следните

С обжалваното решение съдът е признал за установено на основание чл.

124, ал.1 ГПК, че между К. В. К. с ЕГН********** и „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК**** не съществува облигационно правоотношение по договор № 18330177367, по което К. В. К. е ползвал СИМ карта № 0876 684760 и е закупил лизинг за мобилен апарат Айфон 14 Pro 128 GB и по което К. В. К. дължи суми в размер на 2807 лв.

С решението на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК**** е осъдено да заплати на К. В. К. деловодни разноски в размер на 900 лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на облигационно отношение между страните по договор № 18330177367, по което К. В. К. е ползвал СИМ карта № 0876 684760 и е закупил лизинг за мобилен апарат Айфон 14 Pro 128 GB и по което К. В. К. дължи суми в размер на 2807 лв.

Първоинстанционният съд е посочил, че с отговора си ответното дружество не е оспорило, че е имало такъв договор и по него е имало начислени суми и е представил доказателства, че е цедирал конкретни вземания по такъв договор, което обосновава правният интерес на ищеца да предяви отрицателния установителен иск. Съдът е счел, че в тежест на ответника е и му е било указано от районния съд да установи възникването на валидно облигационно правоотношение с ищеца, произтичащо от процесния 2 договор, че е предоставил на ищеца услуги по договора и процесният мобилен апарат, че за него е възникнало правото да претендира сумата от 2807 лв. към ищеца поради неизпълнение на посочения договор от страна на ищеца. Районният съд е указал на ответника доказателствената тежест с доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, но по делото не са представени доказателства за сключения договор и за основанието за възникване на задължението от 2807 лв. на ищеца към ответника. По тези причини предявеният иск е уважен изцяло като основателен.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С отговора на исковата молба като ответник и с въззивната жалба въззивникът е изложил доводи за недопустимост на иска поради липса на пасивна легитимация за ответника поради цедирано вземане на ответното дружество към трето лице „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК****, за което е представен договор за цесия от 2024 г., без да е посочена точна дата, с приложение за задължение на въззиваемия към въззивника.

Въззивният съд счита, че предявеният иск е допустим. След като предмет на отрицателния иск е установяване липсата на валидно облигационно правоотношение по първоначалния договор за предоставяне на мобилни комуникационни услуги, то би следвало пасивно легитимиран да бъде именно посоченият в исковата молба ответник, тъй като се твърди, че договорът е сключен между тези две страни.

По делото не са представени процесният договор за предоставяне на мобилните услуги, както и доказателства затова, че ищецът има задължения към ответника въз основа на този договор в размер на 2807 лв., въпреки дадените от съда указания с доклада по чл. 146, ал.1 ГПК относно доказателствената тежест и за представяне на пълното досие по процесния договор в оригинал, с всички приложения за предоставени услуги и устойства, приемо- предавателен протокол за предоставяне на ищеца на мобилен апарат, както и справки за задълженията на потребителя по процесния договор и за всички сключени между страните договори.

С въззивната жалба са развити доводи относно връчването на длъжника на договора за цесия и приложението на чл. 99, ал.4 ЗЗД, съответно, че е следвало искът да бъде насочен срещу цесионера, а не срещу цедента на 3 задължението. Въззивният съд счита, че тези съображения а неоснователни, тъй като предмет на спора е не валидното цедиране на вземане, а валидността на първоначалното облигационно правоотношение между страните относно сключване на договора за предоставяне на мобилни комуникационни услуги и предоставяне на мобилен апарат от ответника на ищеца, за което по делото липсват каквито и да са писмени или гласни доказателства поради непредставяне на такива от ответника съобразно разпределената доказателствената тежест. В тази връзка договора за цесия се явява акцесорен по отношение на договора за предоставяне на мобилни комуникационни услуги и мобилен апарат, тъй като наличието и действителността на първоначалния договор обосновава действителността на договора за цесия. В тази връзка е невъзможно с представянето на договора за цесия да се индицира наличието на първоначален договор между страните за предоставяне на мобилни услуги и мобилен апарат, тъй като с предявеният иск се оспорва именно наличието на първоначалното облигационно правоотношение, за което не са представени от ответника доказателства по делото. Следователно би могло да се обсъжда въпросът за редовното уведомяване на ищеца като посочен длъжник за сключения договор за цесия едва след наличието на доказателства за сключен договор за мобилни услуги и предоставяне на мобилен апарат. При липсата на такива доказателства и предвид предмета на спора въззивният съд счита, че надлежният ответник по иска е „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а не цесионера „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД.

По същество искът е неоснователен, тъй като липсват доказателства за договорни отношения между страните за предоставяне на мобилни услуги и мобилен апарат, съответно за наличието на задължение на ищеца към ответника в размер на претендираните 2807 лв./ 1435, 20 евро. Ищецът твърди с исковата молба, че не е сключвал такъв договор, че не се е явявал в офис в гр.

София на ответника и че не е получавал мобилен апарат. Тези твърдения на ищеца не са оборени с надлежни процесуални средства от ответника в исковото производство, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на присъдените деловодни разноски въззивният съд счита, че решението на районния съд също е правилно и законосъобразно, 4 като е обсъдено направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв. за процесуалния представител на ищцата, като е съобразено, че освен липсата на договор, предмет на иска са и други обстоятелства относно предоставяне на мобилен апарат и недължимост на определена парична сума. По тези причини съдът е приел, че следва на основание чл.78, ал.1 ГПК да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за платен адвокатски хонорар в размер на 800 лв./409, 03 евро и държавна такса за предявяване на иска в размер на 100 лв./51, 13 евро.

Въз основа на развитите по - горе мотиви въззивният съд счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл. 272 ГПК.

Въззиваемият е представил списък по чл. 80 ГПК за направени разноски по делото размер на 800 лв. за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 273 вр.чл. 78, ал.5 ГПК, ако предвиденият адвокатски хонорар е над предвидения в НВАР №1/ 09. 07. 2004 г., като същият да се съобрази с минимума в наредбата. Съдът счита, че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал.1, т.4 от НВАР № 1/ 09. 07. 2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за неоценяем иск извън изрично посочените в наредбата е 1000 лв., а страните са уговорили възнаграждение в размер на 800 лв.Следователно въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото в размер на 800 лв./ 409, 03 евро за адвокатско възнаграждение, за което е представен инкорпориран в адвокатското пълномощно договор за правна защита и съдействие с уговорено и изплатено възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 и чл. 272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 1661/ 13. 11. 2025 г. по гр. д. №487/2025 г. по описа на РС- Плевен.

5

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр чл. 78, ал.3 ГПК „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК**** да заплати на К. В. К. с ЕГН********** направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 409, 03 евро (левова равностойност 800 лв.) за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Плевен, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400501035 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК**** срещу Решение № 1661/ 13. 11. 2025 г. по гр. д. №487/2025 г. по описа на РС- Плевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият К. В. К. с ЕГН********** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. В. П., че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА съображения: по следните

С обжалваното решение съдът е признал за установено на основание чл.