Решение № 3671 от 05.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3671 гр. Пловдив, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Н. Д. Голчев Гражданско дело № 20215330116065 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. С. Н., ЕГН: **********, против „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 от КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лева, частично от претенция в общ размер от 35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в резултат на ПТП ....., настъпило в ................................................ и виновно причинено от водач на л.а. ....., който несъобразявайки се с пътната обстановка и неспазвайки необходимото отстояние удря спиращия пред него лек автомобил .........................., управляван от ищеца, като отговорността на виновния водач на МПС с рег. № ..... е застрахована при ответното дружество по силата на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че на .................... е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „БМВ“, с рег. № ....., който несъобразявайки се с пътната обстановка и неспазвайки необходимото отстояние, удря спиращия пред него лек автомобил .........................., управляван от ищеца. Автомобилът с рег. № ..... към датата на ПТП бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. След удара, макар ищецът да не изпаднал в безсъзнание, дълго време бил в неадекватно състояние и със силни болки в областта на врата. В началото не осъзнал, че е ударен от лек автомобил. Когато след известно време осъзнал какво се е случило 1 се опитал да се измъкне от колата, но опитът да се раздвижи бил съпътстван със силни болки в областта на врата, гърба, гърдите и десния крак и затова се отказал да излиза.

На мястото пристигнала полиция. Полицейските служители съставили Протокол за ПТП. Доколкото ищецът бил в неадекватно състояние се наложило да бъде транспортиран от екип на „Бърза помощ“ до УМБАЛ „Св. Г.“. Ищецът бил приет по спешност на 29.12.2020 г. в болницата с оплакване от болки във врата, дясната гръдна половина и корем. Били му извършени редица изследвания. Терапията, която му била назначена, включвала носене на шийна яка за период от 10 дни, приемане на антибиотик, както и медикаменти предотвратяващи появата на кръвни съсиреци във вените и артериите и такива,които облекчават дишането. Ищецът бил изписан на 31.12.2020 г., като му били назначени два контролни прегледа, на които той се явил.

При извършените впоследствие контролни прегледи било установено, че в здравословното му състояние не се наблюдавала съществена промяна. Поради това се наложило извършване на допълнителни изследвания – ЯМР, с помощта на който било установено наличие на дискови хернии в областта на шията. Проведени били различни терапии. Въпреки проведените такива и усилията на медицинските специалисти в продължение на месеци ищецът се чувствал зле- чувствал скованост, силни болки в областта на врата, която се разпростирала в областта към рамената, както и продължително главоболие, в продължение на около месец. Ищецът не можел да се обслужва сам, което наложило да остане при съпругата си, с която били в процес на развод, за да се грижи за него. От инцидентът ищецът преживял силен стрес, проявили се тревожни мисли, натрапливи спомени и безсъние. Станал раздразнителен, а чувството на предстояща опасност не го напускало. Поддържа се и че към момента на подаване на исковата молба в съда, ищецът търпи неблагоприятните последици от инцидента. Ищецът предявил претенция към ответника за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди като, последният предложил такова в размер на 500 лева, което според ищецът е крайно недостатъчно, съобразно претърпените от него болки и страдания. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва единствено размера на предявения иск. Ответното дружество счита, че предвид сравнително бързото възстановяване на ищеца от причинените му от процесното ПТП травматични увреди, размерът на претендираното от него обезщетение е прекомерен. Моли се искът да бъде уважен частично.

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че в открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2022г. /л. 66 гръб/, процесуалният представител на ответното дружество изрично заявява, че не оспорва изготвения по делото проект за доклад, включително и в частта, с която се отделят като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, касаещи механизма за настъпване на процесното ПТП.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 432, вр. с чл. 477 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: настъпване на застрахователно събитие (в конкретния случай ПТП), виновният за настъпването на събитието водач да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; наличие на претърпени неимуществени вреди, чийто размер и обхват следва да бъде установен от ищеца.

По делото не съществува спор, че към датата на настъпване на ПТП (29.12.2020г.), отговорността на водача на МПС с рег. № ..... е била застрахована при ответното дружество по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (видно от справка от „Гаранционен фонд“ – л. 59 от делото). Именно и предвид това, ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря за причинени на трети лица вреди при управление на МПС от застрахования водач.

По отношение механизма на настъпилото ПТП, то както вече бе посочено не съществува спор между страните и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че .................... е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на л.а. ....., който несъобразявайки се с пътната обстановка и неспазвайки необходимото отстояние удря спиращия пред него лек автомобил .........................., управляван от ищеца. Предвид липсата на спор между страните по този въпрос, настоящият съдебен състав приема за доказано настъпването на ПТП съобразно описания по- горе механизъм.

По отношение на причинените увреди на пострадалото лице и размера на обезщетението за неимуществени вреди: от изготвената към момента на настъпване на процесното ПТП медицинска документация и заключенията по изготвените първоначална и повторна съдебно- медицинска експертиза (л. 71- 87 и л. 188- 218), които съдът кредитира изцяло като обективни и компетентно изготвени се установява, че вследствие на вредоносното събитие, на ищеца са му причинени следните увреди: преразтягане на сухожилните връзки на шията /дисторзио- навяхване/ в шийния отдел на шията, което е било клинично представено с болезнени и ограничени движения на главата в областта на шията; контузии на гърба, гръдния кош /отдясно/ и корема. За преодоляване на болките в шията и в насока превенция, на ищеца е била поставена яка на Шанц за период от 10 дни. Ищецът е бил и нетрудоспособен в продължение на 23 3 дни. Съдът счита за нужно да акцентира върху изложеното в повторната СМЕ, в която експертът изключително подробно и в детайли е описал не само възстановителния процес, но и медико – биологичните увреди, които е претърпял ищецът вследствие на процесното ПТП. Съобразно заключението по повторната СМЕ, възстановяването от травми като процесната протича за около един месец. В процесния случай обаче, възстановяването на ищеца е продъжило по – дълго (около 2- 3 месеца), тъй като е установено дегенеративно болестно изменение на гръбначния му стълб. Това заболяване обаче, експертът категорично отрича да се намира в причинноследствена връзка с процесното ПТП (л. 214 от делото). Според експерта, тези дегенеративни гръбначни промени при ищеца датират от неустановен период от време преди настъпването на процесното ПТП. В ОСЗ проведено на 05.07.2024г. (л. 228) в.л.

Б. подробно пояснява, че след извършен преглед на ищеца не се установява да е настъпила травматична дискова херния (каквито твърдения са изложени в исковата молба). За да е налице травматична дискова херния, то е нужно да се наблюдава разкъсване на лигаментарния апарат. В случая такова не се констатира, а се наблюдават хронични проблеми. Тези пояснения напълно подкрепят изложеното и в самото заключение, че дегенеративните промени в шийната и лумбална област на гръбнака на ищеца датират от години преди настъпване на процесния инцидент и не кореспондират с настъпилото ПТП (в тази връзка- изложеното на л. 210 от заключението). В този порядък, съдът приема, че оплакванията описани в исковата молба, за които ищецът твърди, че продължават и към настоящия момент (тоест, продължаващи в период повече от 3 месеца след настъпване на ПТП) не се намират в пряка причинно- следствена връзка с инцидента. Както вече бе коментирано, възстановителният период при ищеца е продължил около 2- 3 месеца като през това време е изпитвал силна болка при движения в шийната област, невъзможност да се обръща без да се движат заедно шията и рамото, както и е изпитвал болезненост в областта на пояса. Съдът приема и че ищецът е успял към момента да се възстанови от преките последици от настъпилото ПТП. По отношение на дегенеративните промени в шийната и лумбална област на гръбнака на ищеца, то явно е, че същите са с хроничен характер и с напредване на времето съществува възможност за прогресирането им.

Тези дегенеративни промени обаче, не са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия инцидент, поради което и съдът не отчита тези оплаквания като релевантен фактор при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

От показанията на св. Т.- колега на ищеца (л. 91 гръб) и св. Н.- син на ищеца (л.

91 гръб- л. 92) се изяснява, че в продължение на около един месец след инцидента ищецът е изпитвал силни болки и е бил в значително затруднение да извършва дори и рутинни, ежедневни дейности. Бил е с поставена яка в областта на врата, която допълнително е затруднявала движенията му. В този период ищецът е разчитал на 4 помощта на св. Н. и на своята съпруга- помагали са му да се облича, да си сложи обувки и др. Свидетелите изтъкват, че след инцидента ищецът е станал предпазлив, силно емоционален, а понякога и дистанциран. С оглед преодоляване на последиците от инцидента, ищецът е посещавал и рехабилитационни процедури.

Следва да се посочи, че макар и св. Т. да е колега на ищеца, а св. Н. да е негов син, за съда не съществува обоснована причина да подлага на съмнение казаното от тях. В тази връзка, всеки един от свидетелите непосредствено е възприел различни факти от възстановителния процес на ищеца и съпровождащия го физически и психически дискомфорт. В тази връзка те се явяват не само преки, но и първични информационни източници досежно тези обстоятелства.

Съобразно изложеното, то на ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди като се съобразят следните травматични увреди: преразтягане на сухожилните връзки на шията /дисторзио- навяхване/ в шийния отдел на шията, което е било клинично представено с болезнени и ограничени движения на главата в областта на шията; контузии на гърба, гръдния кош /отдясно/ и корема. Съобразно заключението на вещото лице- неврохирург по изготвената повторна СМЕ, пълният оздравителен период е бил около 2-3 месеца, през който ищецът е изпитвал на моменти силни болки и драстична ограниченост в движенията на шията. Нужно е било да приема и обезболяващи медикаменти. Вследствие на приложеното лечение и предприети рехабилитационни процедури е налице подобрение в състоянието на ищеца като в посочения период от 2 до 3 месеца са преодолени в цялост, непосредствено причинените от процесното ПТП психо- соматични разстройства (както вече бе коментирано, дегенеративните промени в шийната и лумбална област на гръбнака на ищеца са с хроничен характер и поради това нямат отношение към настъпилото ПТП).