Решение № 8672 от 13.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8672 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110170681 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК – за делба, във фазата по извършването й.

С решение от 27.11.2023 г., което е влязло в сила, е допусната, на основание чл.34 ЗС, съдебна делба между П. Н. П. и А. Н. У., на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР

***, с предназначение: жилище, апартамент, със стар идентификатор ***, който се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр. .........., брой нива на обекта: едно, с площ по схема – 96,01 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор ***; под обекта – обект с идентификатор ***; над обекта – обект с идентификатор ***, ведно с прилежащите части: избено помещение № 16 и 1,929 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява апартамент № 48, находящ се в гр. ..........., състоящ се от: две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 96,01 кв.м. при граници и съседи: стълбище, ап. № 47, двор, двор, заедно с избено помещение № 16, с площ от 3,60 кв. м„ при граници и съседи: коридор, мазе № 17, мазе № 19, мазе № 12 и мазе № 13, заедно с 1,929 % ид.ч. от общите 1 части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при квоти: П. Н. П. – 1/4 и А. Н. У. – 3/4.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:

1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан.

Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС вр. чл. 69, ал. 2 ЗН ). Затова от съществено значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.

Установи се от заключението на СТЕ, изготвено въз основа на материалите по делото и оглед на място, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че процесният имот е неподеляем, като пазарната му стойност възлиза на сумата 174 960 лв., а стойността на дяловете на съделителите е, както следва: П. Н. П. – 43 740 лв., и А. Н. У. – 131 220 лв.

Вещото лице е уточнило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че при извършения оглед на място е установено, че имотът има нужда от цялостен ремонт, като за състоянието му е изготвен снимков материал, представляващ приложение № 3 към СТЕ.

По претенцията за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК:

Съгласно чл.349, ал.2, изр.1 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

По силата на ал.4 искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1, като имотът се оценява по действителната му стойност.

В случая от страна на ответницата А. Н. У. своевременно е отправено искане за възлагане на имота по чл.349, ал.2 ГПК.

Пред СРС е разпитана свидетелката ......., която депозира показания, че познава П. и А., тъй като живее с тях в един вход, на един етаж, в отсрещния спрямо тях апартамент. Заявява, че е познавала родителите им: ........., който е 2 починал м.09.2009 г., и ........ – починала м.09.2012 г., както и че А. заедно с покойния й съпруг ........ е живяла с тях от 1990 г. и се е грижела за тях, а брат й П., когото е виждала рядко, доколкото знае е бил в чужбина. Заявява, че А. е живяла в имота както към 2009 г., така и към 2012 г.

Видно от представеното удостоверение изх. № 1644/21.03.2024 г., от 04.12.2001 г. адресът на процесния имот е регистриран като постоянен такъв за ответницата.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № .............. г., по силата на който ........ ....... е придобил собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 144, находящ се в гр. ........ с площ от 65, 20 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници на ........ ......., той е починал на 04.05.2021 г., като е оставил наследници по закон: А. Н. У. – съпруга и ......

........ов ...... – син.

Следователно, установява се по делото притежаването на идеални чати от страна на ответницата А. Н. У. от друг имот, различен от делбения, но не и притежаването на друго, изцяло собствено на ответницата жилище, данни в какъвто смисъл не се съдържат и в представената по делото справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп по персонална й партида.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, I ГО, понятието „жилище“ има законова дефиниция в нормата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Затова отрицателното условие да „няма собствено жилище“ по чл. 288 ГПК (отм.) следва да се разбира в смисъл съделителят с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ.

От изложеното следва, че притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл. 349 ГПК /в посочения смисъл – решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. на ВКС, I ГО/.

При това положение се налага извод, че по делото е доказано кумулативното наличие на предпоставките за възлагане в полза на ответницата по чл.349, ал.2 ГПК – тя е живяла в имота към момента на откриване на наследството и на двамата наследодатели, и не притежава друго самостоятелно жилище.

По изложените съображения претенция за поставяне на имота в дял на ответницата на основание чл.349, ал.2 ГПК следва да се уважи със съответните последици от това – заплащане на парично уравнение на другия съделител според пазарната оценка на дела му. Установената по делото пазарна цена на делбения имот е 174 960 лв. С оглед дяловете на страните в съсобствеността ответницата дължи на ищеца за неговата 1/4 ид.ч. сумата 43 740 лв.

3

По разноските:

Съгласно чл. 355, пр. 1 ГПК върху стойността на дяловете си съделителите дължат 4% държавна такса както следва: А. Н. У. – 5 248, 80 лв. и П. Н. П. – 1 749, 60 лв.

Във втората фаза на производството страните са заплатили депозит в размер на сумата 600 лв., както следва: всеки от тях по 300 лв., с оглед на което и предвид дяловете им в съсобствеността (1/4 за ищеца и 3/4 за ответницата), ищецът е заплатил със 150 лв. повече от дължимото спрямо неговия дял, която сума следва да му бъде заплатена от ответницата.

Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение следва да останат в тежест на страните както са сторени с оглед характера на производството.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А. Н. У. , ЕГН **********, на основание чл.349, ал.2 ГПК, следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР

***, с предназначение: жилище, апартамент, със стар идентификатор ***, който се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр. .........., брой нива на обекта: едно, с площ по схема – 96,01 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор ***; под обекта – обект с идентификатор ***; над обекта – обект с идентификатор ***, ведно с прилежащите части: избено помещение № 16 и 1,929 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява апартамент № 48, находящ се в гр. ..........., състоящ се от: две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 96,01 кв.м. при граници и съседи: стълбище, ап. № 47, двор, двор, заедно с избено помещение № 16, с площ от 3,60 кв. м„ при граници и съседи: коридор, мазе № 17, мазе № 19, мазе № 12 и мазе № 13, заедно с 1,929 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото,

ПРИ УСЛОВИЕТО в шестмесечен срок от влизане на решението в сила А. Н. У., ЕГН ********** да заплати на П. Н. П., ЕГН **********, за уравняване на неговия дял сумата 43 740 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното плащане.

ОСЪЖДА А. Н. У., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС, на 4 основание чл.355 ГПК, сумата 5 248, 80 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС, на основание чл.355 ГПК, сумата 1 749, 60 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА А. Н. У., ЕГН ********** да заплати на П. Н. П., ЕГН ********** сумата 150 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5