Решение № 14 от 27.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. С., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20251800900026 по описа за 2025 година

Ищците А. В. Б. с ЕГН ********** и П. И. А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.С., кв.21, бл.8, ет.4, ап.11, чрез пълномощника адвокат Е. Б. - САК, със съдебен адрес: гр.С., кв. Горубляне, ул. „Урвишка крепост“ №22а, ет.2, ап.4 са предявили срещу З. „Л.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. шосе“ №67А обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ за плащане на:

- сумата от 127 822,97евро (сто двадесет и седем хиляди осемстотин двадесет и две евро и деветдесет и седем евроцента), равностойни на 250 000,-лв. (двеста и петдесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди от А. В. Б., изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на сина й Р.Б.Д. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, настъпило на 05.12.2021г. около 6:00 часа на второкласен път II-16, в района на км. 49+750, причинено по вина на водача А. М. П. с ЕГН ********** на застрахован при ответника лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А3” с рег.№ СО8357СС, със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна към датата на ПТП – 05.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 05.12.2021г. до окончателното й заплащане; сумата от 1037,88евро (хиляда тридесет и седем евро и осемдесет и осем евроцента), равностойни на 2029,91лв. (две хиляди двадесет и девет лева и деветдесет и една стотинки) за претърпени имуществени вреди от А. В. Б., вследствие горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на плащане на разхода до окончателното й заплащане;

1

- сумата от 127 822,97евро (сто двадесет и седем хиляди осемстотин двадесет и две евро и деветдесет и седем евроцента), равностойни на 150 000,-лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди от П. И. А., изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на брат му Р.Б.Д. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, настъпило на 05.12.2021г. около 6:00 часа на второкласен път II-16, в района на км. 49+750, причинено по вина на водача А. М. П. с ЕГН ********** на застрахован при ответника лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А3” с рег.№ СО8357СС, със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна към датата на ПТП – 05.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 05.12.2021г. до окончателното й заплащане; сумата 48,83евро (четиридесет и осем евро и осемдесет и три евроцента), равностойни на 95,50лв. /деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/ за претърпени имуществени вреди от П. И. А., вследствие горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на плащане на разхода до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2021г. около 6:00 ч. на път II-16, км. 49+750 А. М. П. при управление на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с рег.№ СО8357СС, движейки се с превишена скорост и след употребата на алкохол, предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Б.Д..

Твърди се, че образуваното наказателно производство срещу виновния за процесното ПТП водач А. М. П. е приключило с влязла в сила присъда, поради което поддържат, на основание чл.300 ГПК, че по безспорен начин е установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД - деянието на А. М. П., неговата противоправност, вината на дееца и пряката причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, смъртта на Р.Б.Д. и претърпените от ищците неимуществени вреди.

Ищците А. В. Б. и П. И. А. твърдят, че в резултата на процесното ПТП и причинената при него смърт на техния близък Р.Б.Д. са им нанесени непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания и че тежката психологическа травма щяла да ги съпътства цял живот, а в трудните за тях моменти щяла да бъде по-осезаема и мъчителна.

В исковата молба се твърди, че ищцата А. В. Б. приела изключително тежко смъртта на сина си Р., който бил кротко, усмихнато и лъчезарно дете, което възпитавала сама и с помощта на по-големия си син - ищеца П. И. А., който след като бащата на Р. ги изоставил, станал глава на семейството. Ангажиментите на бащата на Р. към децата му били сведени до плащането на издръжка, която била предавана на децата чрез трети лица.

Твърди се още, че връзката между бащата и сина Р. Д. била разрушена завинаги и невъзвратимо, поради липсата му и неговата дезинтересираност към децата му, която липса била запълнена от неговия по-голям брат и ищец в настоящото производство – П. А..

В исковата молба се излага още, че ищцата А. Б., никога няма да може да приеме, че синът и Р. вече го няма и че си отишъл по този нелеп начин от този свят, едва на 17 години.

2

От датата на инцидента била на успокоителни и не спирала да плаче. Нямало ден, в който да не отиде на гроба на детето си. Светът й се сринал за секунди. Била на ръба на силите си и не знаела как ще продължи напред в името на другите си деца. С всеки изминал ден болката й не отминавала, а ставал все по-силна и непоносима.

Твърди се, че ищецът П. А. е изгубил не само своя брат, той е изгубил свой син, защото през годините заменил бащата в дома, а Р. растял като негово дете. Ищецът П. А. участвал ефективно в издръжката на брат си Р., както и в неговото възпитание. Бил негова опора и подкрепа. След внезапната му смърт ищецът П. А. бил съсипан. Не можел да спи, не можел да ходи на работа, на моменти бил напълно неадекватен, което станало и причина на 23.01.2022г. да пореже с нож пети пръст на дясната си ръка и да бъде приет в Клиника по хирургия на УЕМБАЛ „Н.”, където се е наложило да бъде опериран. Това било и причина на 07.03.2022г. да не успее да предотврати ПТП, при което пострадал. Станал разсеян, неадекватен, неконтактен. Всичко това наложило ищецът П. А. да потърси помощ, поради което бил консултиран от психиатър, който му предписал лекарства, които приемал в продължение на няколко месеца, но тъй като не можел да извършва трудовите задължения, бил принуден да ги спре.

В исковата молба се излага още, че връзката между Р. Д. приживе и по-големия му брат – ищецът П. А. била силна и трайна, надхвърляща традиционните отношения между тази категория родственици. Те не били ограничени до обичайното общуване между двама братя, а техните взаимоотношения се характеризирали с трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност, сигурност и подкрепа. Силната привързаност между двамата братя, изграждана в процеса на тяхното израстване, обуславяла и трайната, емоционална и житейска връзка, наподобяваща в голяма степен връзките между баща и син, поради което и ищецът П. А. търпял силни морални болки и страдания от смъртта на помалкия си брат.

Твърди се в исковата молба, че пострадалия от процесното ПТП Р. Д., след раздялата на родителите му и отчуждението от родния си баща, намирал утеха в най-големия от четирите деца в семейството брат му П. А., който станал опора за цялото семейство.

Значително по-голям от останалите, ищецът П. А. заел ролята на глава на семейството и поел отговорността за отглеждането и възпитанието на по-малките си братя и сестри.

Особено силна обаче била връзката му с Р. като най-малкото от всички деца. Ищецът заместил бащата в живота на това дете. Грижел се за неговата прехрана и възпитание.

Двамата били неразделни. През последните години, когато пораснал Р. помагал на брат си във фирмата и се обучавал, за да стане по-късно и негов съдружник. След внезапната му смърт ищецът П. А. бил съсипан. Не можел да спи, не можел да ходи на работа, на моменти бил дори напълно неадекватен. Това станало причина и за двата инцидента, които е претърпял посочени по-горе. Трагедията съсипала целия му живот и преобърнала неговото ежедневие. За това се поддържа в исковата молба, че в случая по безспорен начин са налице всички предпоставки визирани в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д.

№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, при наличието на които по изключение на обезщетение за 3 претърпените неимуществени вреди, подлежи и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Ищците А. В. Б. и П. И. А. твърдят, че с писмена молба вх.№1278 от 08.02.2022г. предявили доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, въз основа на която били образувани преписки от ответника по щети.

Ответникът З. „Л.“ АД определил застрахователно обезщетение в силно занижен размер от 140 000лв. за ищцата А. Б., което не било платено, а за ищеца П. А. отказал изплащането на обезщетение, въпреки представените от него, по искане на ответника, декларации, установяващи особено близката му връзка с починалия Р. Д..

С оглед горното ищците А. В. Б. и П. И. А. поддържат, че отказът за изплащане на обезщетение на ищеца П. А. е незаконосъобразен, а сумата, предложена на ищцата А. Б., крайно недостатъчна, за да репарира всички претърпени от нея неимуществени вреди и не съответстваща на тежестта и характера на настъпилите неблагоприятни последици за нея и на съдебната практика по идентични случаи.

Считат, че справедливият размер на застрахователно обезщетение, което би могло да възмезди неимуществените вреди, които търпи ищцата А. Б. е в размер на 250 000 лева, а за ищеца П. А. в размер на 150 000лв.

Ищците А. В. Б. и П. И. А. поддържат, че на възстановяване подлежат и сумите от 1780лв. за погребението на Р. Д., както и сумата от 95,50лв. за лечението на П. А. и сумата от 249,91лв. за лечението на А. Б..

Ето защо ищците намират, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответното дружество.

Претендират се и сторените по делото разноски, както и адвокатски хонорар по чл.38 ЗАдв.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника адвокат К. П. от САК, преупълномощен от „А.“, ЕИК ., с който се оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и размер.

С отговора ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ полица

№

ВG/22/121003309490, сключена между ЗД „Л.“АД и собственика на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № СО 8357 СС, валидна към 05.12.2021г.

Оспорва исковете за неимуществени и имуществени вреди на А. В. Б. и П. И. А. по основание и размер.

Предявеният иск за неимуществени вреди на А. В. Б. се оспорва като прекомерно завишен и некореспондиращ с обема и интензитета на претърпените болки и страдания, а този на П. И. А. като подаден от лице, което не попада в кръга на лицата, имащи право на 4 обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по смисъла на Тълкувателно решение № 1 /21.06.2016г. на ОСНГТК на ВКС и определен в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., нито в кръга на лицата определен с постановление № 5/1969г. ПВС, с което е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия.

Поддържа се в отговора, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления посочени по-горе, следва да се допусне като изключение само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.