Решение № 26 от 30.01.2019, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е N гр. Сливен, 30.01.2019 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на тридесети януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРТИН САНДУЛОВ мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 625 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 946/24.07.2018г. по гр.д. № 215/17г. на СлРС , с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ЛУФТХАНЗА ТЕХНИК СОФИЯ“ ООД, гр. София, с БУЛСТАТ *********, със седалище гр.София и адрес на управление на дейността: район Слатина, Летище София, Хангар 3, против В.К.П. ЕГН ********** ***, искове за заплащане, на осн.чл.92 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.8 ал.2 от Трудов договор № 479/ 15.09.2011г., на сумата

20 000лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за работа в търговското дружество в продължение на пет години, заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; за заплащане, на осн. чл. 92 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.5 т.7 и т.9 от Договор за квалификация от 20.10.2010г., на неустойка в размер на 10 000лв., за неизпълнение на договорно задължение за работа в търговското дружество в продължение на пет години, заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното й изплащане; за заплащане, на осн. чл. 79 ал.1, предл. второ от ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл.5 т.7 и т.9 от Договор за квалификация от 20.10.2010г., на сумата

10 341.81лв., представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на договорното задължение за работа в търговското дружество по придобитата квалификация в продължение на пет години, заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното й изплащане; за заплащане, на осн. чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1, предл. Второ от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД, на сумата 540.18лв., представляваща обезщетение за вредите от забавата в плащането на сумата 10 341.81лв.; за заплащане, на осн. чл.55 ал.1, предл. трето от ЗЗД, на сумата

8 113.61лв., представляваща изплатени му от търговското дружество месечни стипендии през срока на обучението му, провеждано въз основа на сключения между тях Договор за квалификация от 20.10.2010г., заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното й изплащане; за заплащане, на осн. чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.55 ал.1, предл. трето от ЗЗД на сумата 402.98лв., представляваща обезщетение за вредите от забавата в плащането на сумата 8 113.61лв.; за заплащане, на осн.чл.220 ал.1 от КТ, на сумата 4 508.98лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало на основание договор № 479/ 15.09.2011г., заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; за заплащане, на осн. чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.220 ал.1 от КТ, на сумата 223.39 лв., представляваща обезщетение за вредите от забавата в плащането на сумата 4 508.98 лв., отхвърлени са като неоснователни и предявените от В.К.П. ЕГН ********** *** против „ЛУФТХАНЗА ТЕХНИК СОФИЯ“ ООД, гр. София, с БУЛСТАТ *********, със седалище гр.София и адрес на управление на дейността: район Слатина, летище София, хангар 3, искове за заплащане, на осн.чл.221 ал.1, вр. чл.327 ал.1, т. 2 и т. 3 от КТ, на обезщетение за срока на предизвестието, уговорено в трудовия договор, в размер на тримесечното му брутно трудово възнаграждение, възлизащо на 4 540.89лв., и за заплащане на осн. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД на обезщетение за забава върху главницата в размер на законовата лихва от датата на завеждането на исковата молба, до окончателното й изплащане, и са отхвърлени претенциите на двете страни за присъждане на напаравените по делото разноски.

Против това решение са постъпили ДВЕ ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ – от първоначалния и от насрещния ищец в първоинстанционното производство.

Първият въззивник – ищец по първоначалните и ответник по насрещните искове в първоинстанционното производство, обжалва решението само в отхвърлителните му части, касаещи предявените от него първоначални искове. Твърди, че в тях то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалните правила. Заявява, че съдът не е обсъдили преценил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, не се е съобразил с разпределената доказателствена тежест и това е довело до погрешни правни изводи. Не е обсъдил всичките му доводи и е развил неправилни съображения във връзка със сумираното изчисляване на работното време, като необосновано е приел наличие на нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя.

Приел ги е за доказани само въз основа на общите показания на един свидетел, без да се съобрази с представените писмени документи от ищеца. Въззивникът твърди още, че съдът е приел нарушения на 6 месечния срок за въвеждане на сумирано работно време, без такъв аргумент да е въвеждан в спора от ответника и без да има законова основа за това заключение. Развива подробни съображения във връзка с тези си оплаквания, анализира събраните доказателства и счита, че чрез тях се установява безспорната основателност на предявените искове, тъй като той е бил изправната страна при прекратяване на договора от работника.

Поради всичко изложено въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в отхвърлителните му части и постанови ново, с което уважи предявените на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД и на основание чл. 220 от КТ искове. Счита за правилно решението в отхвърлителната част, касаеща насрещните искове. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба е направено ново доказателствено искане за въззивната фаза на производството за допускане на ССЕ, която да установи от кои документи в счетоводството на ищеца е видно, че той е извършил разходи за обучението на ответника и това обстоятелство установява ли се от представените по делото документи. Въззивният съд, с мотивирано определение, държано в з.с.з., е оставил без уважение искането, поради настъпила преклузия.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания. Счита, че атакуваната част от обжалваното решение е постановена при спазване на процесуалните и материалните разпореби. Преповтаря в голямата им част възраженията и съображенията си, изложени в отговора на исковата молба и насрещната искова молба. Анализирайки събраните доказателства заявява, че претенциите на ищеца са неоснователни и правилно са били отхвърлени, липсват пороци, водещи до отмяна на съдебния акт в отхвърлителните части спрямо тях.

Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба, да потвърди атакуваните части на първоинстанционното решение и да й присъди разноските за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството. Противопоставя се на доказателственото искане на въззивника-ищец.

Вторият въззивник – ищец по насрещните и ответник по първоначалните искове в първоинстанционното производство, обжалва решението само в отхвърлителните му части, касаещи предявените от него насрещни искове -главен и аксесорен, с правно основание съответно чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че неправилно съдът е определил трудовия договор между страните като срочен, като развива доводи, че той се счита за сключен за неопределен срок. Счита, че след като се е установило, че ищецът е бил неизправната страна по договора, както и че от трудовата книжка е видно, че за претендирания тримесечен период след прекратяване на трудовото правоотношение не е полагал труд, а размерът на последното му брутно възнаграждение е установен с удостоверение, представено от първоначалния ищец, то са налице всички материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото му по чл. 221 ал. 1 от КТ. Отхвърлянето на иска му е неправилно и необосновано.

Поради това моли въззивната инстанция да отмени в тази част обжалваното решение и постанови ново, с което уважи претенциите за обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ и за лихва за забава върху него от датата на депозиране на отговора.

Претендира разноски.

В тази въззивна жалба няма направени нови искания.

В законовия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по тази въззивна жалба страна, с който тя я оспорва като неоснователна. Въззиваемият по втората въззивна жалба заявява, че атакуваната с нея част от първоинстанционното решение е правилна и законосъобразна и няма основания за нейната отмяна. Развива съображения във връзка с това, че законът го задължава да оформи трудовата книжка на работника при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото от него основание, но това не означава нито, че го приема, нито че то съществува. Счита, че няма причини за отмяна на решението в атакуваната от насрещния ищец част и моли то да бъде потвърдено в нея, като въззивната жалба бъде оставена без уважение. В отговора не са направени искания.

Няма постъпили насрещни въззивни жалби в законовия срок от никоя от страните в производството.

В с.з. за първия въззивник – ищец и насрещен ответник в първоинстанционното производство, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и въззивна жалба на насрещната страна и моли съда да отмени решението в атакуваните от него части и го потвърди в обжалваните от насрещния ищец, претендира разноски за двете инстанции, представя списък за тази.

В с.з. вторият въззивник – ответник и насрещен ищец в първоинстанционното производство, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и своята въззивна жалба, и моли съда да потвърди решението на СлРС в атакуваните от ищеца части и го отмени в обжалваните от него отхвърлителни части и вместо това уважи изцяло претенциите му. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък за тази.

Въззивният съд намира, че двете въззивни жалби са редовни и допустими, отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването, постигнат чрез атакуването му от двете страни във всичките му части – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от двете въззивни жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно в засегнатите от жалбата на въззивника-ищец части и правилно в атакуваните с жалбата на въззивника-насрещен ищец части.

Въззивният съд счита, че фактическата обстановка, формирана от първоинстанционния съд, от гледна точка на фактология и хронология, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което няма да я преповтаря, а съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК я въвежда по подразбиране. При правилно изградени фактически констатации обаче, решаващият съд е достигнал до частично незаконосъобразни крайни правни изводи.

Изложените във ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА ИЩЕЦА оплаквания са основателни.

Те касаят произнасянето по първоначалната искова молба, с която са предявени няколко обективно кумулативно и евентуално съединени главни и акцесорни осъдителни иска.