Решение № 968 от 02.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Варна, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100501847 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и чл. 17 ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Й. Й., ЕГН **********, срещу решение № 2584/08.07.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 2639/11.07.2025 г., постановени по ГД № ******** г. по описа на ВРС, с които: е задължен Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“ №**, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на Н. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.Х.“ № 16, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; е забранено на Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“ №**, да доближава Н. Д. Й., ЕГН **********, както и жилището й на адрес гр. Варна, ул. „Д.Х.“ №*** на разстояние по-малко от 50 м., за срок от 12 месеца, считано от 24.09.2024 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. Й. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. Й. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сторените разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 859,34 лв.

/осемстотин петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

1

Жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил отношенията на страните и здравословното състояние на молителката.

Извършва обстоен анализ на доказателствата, събрани по делото. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата, че не е осъществил вменените му актове на насилие от 11.06.2024 г. и 31.08.2024 г.

За твърдяния акт на насилие от 11.06.2024 г. поддържа, че хващането и като цяло посягането към въззиваемата не е било с цел причиняване на болка и страдание или проява на насилие, както и че веднага я е пуснал. Намира, че неправилно е тълкувала поведението му спрямо нея. Развива съображения в тази насока.

За твърдяния акт на насилие от 31.08.2024 г. твърди, че действията му не представляват акт на насилие. Поради липсата на звънец се е наложило да чука силно (блъска), за да бъде чут. Посочва, че не е имало заплахи и обиди, насочени към въззиваемата. Намира, че неправилно е възприела поведението му и неоснователно е изпитвала страх. Твърди, че е поискал от свидетеля Р. да му отвори вратата на жилището.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяването на друго, с което да бъде отхвърлена молбата за защита от домашно насилие.

Претендира сторените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна е депозирала възражение, с което оспорва подадената жалба.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивникът и неговият процесуален представител – адв. Н., не се явяват в откритото съдебно заседание. В молба, адресирана до съда, настояват делото да бъде гледано в тяхно отсъствие. Поддържат въззивната жалба. Настояват за отмяна на решението и постановяването на друго, с което молбата за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена.

Процесуалният представител на въззиваемата моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение по изложените във възражението съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по молба от 05.09.2024 г. на Н.

Д. Й., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу ответника Д. Й. Й., ЕГН **********, за сочено домашно насилие.

Молителката твърди, че са бивши съпрузи, както и че ответникът проявява срещу нея непрестанно физическа и психическа агресия, властно поведение, обиди, нападки към външния й вид. В много ситуации, когато не искала да направи нещо, й посягал и я е заплашвал.

След отстраняване на нередовности на подадената молба е изложено, че от ответника са извършени три акта на домашно насилие:

Средата на юни 2024 г. в късния следобед се връщала от „С.К.“ на ул. „Б.“ и вървяла в посока спирка ХЕИ към спирка Я., когато се появил ответникът с три лица от мъжки пол, на две от които знаела имената.

Ответникът тръгнал към нея и крещял обиди: „К., ти какво правиш тук?“.

Препречил й пътя. Тя не желаела да говори с него и го помолила да се дръпне, но той я хванал за гърлото пред свидетелите и започнал силно да 2 я души в продължение на около 30 секунди, през които тя се уплашила.

Свидетелите не направили опит да я спасят, защото се страхували от ответника. Появил се шофьор на такси, който станал свидетел на случая, след което молителката се обадила на телефон за спешна помощ.

На 18.07.2024 г. била в дома си в гр. Варна на ул. „Д.Х.“ № 16, като към обяд чула пред дома си виковете на ответника да излезе, като тя силно се изплашила. Ответникът влязъл в двора на къщата, застанал пред прозореца и започнал силно да вика и обижда: „К., излизай!“. Блъскал по стъклото и го счупил. Тя звъннала на тел. 112 от личния си телефон и записала случилото се.

На 31.08.2024 г. била на гости на приятел – М. Р., в дома му на ул. „Б.“ № 60, вх. „Д“, ет. 6, в който блок живеели други познати на ответника – Р. и Р.. Около 19:00 часа се чуло много силно блъскане и се чували крясъци от ответника – „Н., излизай от там! К., какво правиш при М.! М., излизай!

Ще те убия!“. Молителката се притеснила и звъннала на спешен телефон, но М. прекъснал разговора. Бащата на молителката й звъннал и я посъветвал да се обади в полицията.

Моли да получи закрила по ЗЗДН.

Видно от приложеното решение № 2139/09.06.2024 г., постановено по ГД № 5366/2024 г. по описа на ВРС, бракът между Д. Й. и Н. Й. е прекратен.

От приетата справка за съдимост ответникът Д. Й. е неосъждан (реабилитиран).

От писмо от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – Варна се установява, че в болничната информационна система няма данни Д. Й. да е настаняван за лечение в психиатричните клиники.

С писмо от МВР „Национална система 112“ е изпратен диск с аудиофайлове на записани обаждания. Два от записите, относими към процесните актове за домашно насилие, са изслушани в съдебно заседание на 19.02.2025 г. От запис № 242078449 (диск 5820 – 7/06.01.2025 г.) се установява, че вечерта на 11.06.2024 г. ответникът се е обадил на тел. 112 и е казал, че е бутнал и е хванал за врата молителката. В открито съдебно заседание ответникът потвърждава, че е негов гласът на записите.

От показанията на Р. И. се установява, че познава страните. Споделя, че е присъствал на спорове между тях, но не на актове на насилие. Присъствал е на срещата между страните на спирката на ХЕИ в посока спирка Я.. Според свидетеля страните се скарали заради семейни проблеми. Молителката не е искала да отиде в дома на ответника да говорят. Между тях е имало взаимни закани и заплахи. Посочва, че май е имало израз „К., ти какво правиш тука?“ от ответника към молителката, както и че е тръгнал да я хваща за гърлото, но я е пуснал, защото присъствали много хора. И двете страни проявявали агресия една срещу друга. Ответникът е тръгнал да я хваща, а молителката го бутнала.

Сблъскали са се няколко пъти. Не мисли, че ответникът е успял да я хване, но със сигурност помни, че той й посегнал. На място пристигнали шофьор на такси, както и полицейски служители. Не знае кой ги е извикал. Присъствал е на подобни случаи между страните и друг път. Присъствал е на ул. „Б.“ № 60 пред входа, когато е чул чукане, както и един – два пъти крясъци, като впоследствие пристигнали полицаи. Мисли, че ответникът е извикал 3 полицаите, защото когато пристигнали, той слязъл долу при тях.

От показанията на Р. Р. се установява, че познава страните. Бил е с Р. И., когато видял молителката срещу ХЕИ. Тя и ответника започнали да се карат за нещо. Когато Н. и Д. тръгнали един към друг, с Р. се намесили. Според него не е имало физически контакт. Не се сеща да е чул обидни думи. Имало е такси на мястото, като не знае кой го е извикал. Ответникът се обадил на майката на молителката, която си тръгнала, след като разбрала, че майка й идва. Не е ставал свидетел на други случаи между страните. С Р. И. живеят в един вход.

Мисли, че Н. Й. живее с Р. И., защото често я е виждал там.

От показанията на свидетеля М. Г. се установява, че познава молителката от бившия й съпруг и ответник в производството, който му е приятел. Потвърждава, че е имало случай, в който ответникът е чукал и блъскал по вратата му. Той посочва, че е бил със счупен пръст по това време и е бил трудноподвижен. Посочва, че ответникът е казал, че ще извика полиция, ако молителката не излезе. Виковете не са били насочени към свидетеля Г., а към молителката. Споделя, че тя не е искала св. Г. да отваря вратата, защото се е страхувала. Не е имало заплахи и обиди във виковете. Молителката се е свързала с някой от родителите си. Полиция се е отзовала на място. Според свидетеля молителката се е държала странно, а ответникът – не.

По делото е приета и приложена КСППЕ, от която се установява, че към момента на изследването Д. Й. е психично здрав. Не се установява болестна склонност към агресивно или манипулативно поведение. Проявява защитно поведение, опит за управление на впечатлението, представяне в благоприятна С.а и отрича психологични проблеми, които приема като слабост. В състояние е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ръководи действията си. Не се установява актуално психично разстройство. Не е бил хоспитализиран в психиатричен стационар. Не се води на психиатричен диспансерен отчет. Има данни за посещения при амбулаторен психиатър в миналото във връзка с употребата на ПАВ. В състояние е да ръководи и контролира поведението си по разумни подбуди. Налице са данни за повишена импулсивност, която може да се отрази на вземането на решения, включително в моменти на афект. Не се установява болестна симптоматика, която да нарушава връзката с реалността и оценката на ситуацията. Не се установява болестна склонност към лъжа или изопачаване на истината. Не се установяват данни за актуална зависимост от алкохол или ПАВ. Не са наблюдавани и установени признаци на интоксикация с ПАВ или алкохол, или абстинентни прояви. Не се установяват доминанти, свързани с настъпилата раздяла на съпрузите.

По отношение на молителката Й. експертизата установява, че страда от параноидна шизофрения, като заболяването датира от 2019 – 2020 г.

Хоспитализирана е еднократно в психиатричен стационар към УМБАЛ „Св.

М.“ ЕООД – Варна от 16.08.2020 г. до 05.09.2020 г. По нейни данни посещава психиатър в амбулаторни условия два пъти годишно и провежда редовно назначеното медикаментозно лечение. Към момента на изследването не се установява актуална психотична симптоматика, която да нарушава базисните й психични годности. Установяват се дискретни нарушения в когнитивната, мисловната и емоционалната сфера. Психичното състояние на молителката би могло да търпи значителни вариации при преустановяване на поддържащото 4 лечение, при значим психоемоционален стрес, както и спонтанно, без наличие на конкретен провокиращ фактор.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 2 ЗЗДН домашното насилие представлява съзнателен акт на физическо, психическо или друго принудително въздействие и ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, или фактическо съжителство.

Молбата за защита е подадена от активно легитимирано лице. По делото се установи, че страните са бивши съпрузи. В чл. 3, т. 1 ЗЗДН е посочено, че защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг. В нея са изложени данни за актове на домашно насилие в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.