Решение № 22528 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22528 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110108999 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 53631/14.02.2025 г. на С. П М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Р, бл. 82, вх. Б, ап. 85, със съдебен адрес в гр. София, ул. Единство № 18, чрез адвокат И. Б., срещу „БКБ“ ЕАД, с предишно наименование „КИИ БГ“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ПВ № 21, Бизнес център „Л 6“, ет. 2, представлявано от АББ и МГ, чрез пълномощник ЗНД с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1886 лева, представляваща главница по Договор за кредит №......../30.05.2006 г., заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане; сумата от 454.15 лева, представляваща надбавка по чл. 2 от Договора, сумата от 370 лева, представляваща неустойка на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, сумата от 133.91 лева, представляваща разноски по изпълнителен лист по гр.д.

№ 8862/2008 г., 49 състав при СРС, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземането чрез изтекла давност.

Ищецът твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист и хо молба на „ДФИ АД е образувано изпълнително дело № 2446/2010 г. по описа на ЧСИ Н Митев, с молба от 09.08.2010 г. С молба от 01.08.2015 г. съдебният изпълнител е уведомен за извършена цесия между „ДФИ АД и „КИИ БГ“ ЕАД, като е конституирал последното дружество като взискател по делото. Сочи, че съобразно отбелязването на гърба на изпълнителния лист, последното изпълнително действие е предприето на 11.08.2011 г., като на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК съдебният изпълнител е констатирал настъпилата перемпция на 11.08.2013 г. и е прекратил делото с акт от 25.03.2020 г. Сочи, че с молба от 27.01.2023 г. „КИИ БГ“ ЕАД образувал ново изпълнително дело № 783/2023 г. също по описа на ЧСИ Н Митев, поради което за ищеца съществува правен интерес да предяви иск, чрез който да докаже, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист по гр.д. 8862/2008 г., 49 състав при СРС, доколкото към момента делото е висящо и сумите по изпълнителния лист не са събрани.

1

Сочи, че не дължи на ответника посочените суми по изпълнителния лист, тъй като всички те са погасени по давност и същите не подлежат на принудително изпълнение, а като законна последица от това, не дължи таксите и разноските по изпълнителното дело в това число и тези към съдебния изпълнител.

Ищецът сочи, че давността като юридически факт е настъпила след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и изпълнително дело №783/2023 г. е все още висящо и сумите по него не са събрани, то предпоставките за допустимост на иска по чл.439 от ГПК са налице. Сочи, че съобразно отбелязването на гърба последното изпълнително действие по първото изпълнително дело № 2446/2010 г. е предприето 11.08.2011 г., след което в продължение на повече от две години до 10.06.2014 г. действия не са предприемани и перемпция е настъпила по право на 11.08.2013 г. След 11.08.2013 г. Били преприети още три изпълнителни действия, съответно на 10.06.2014 г., 21.01.2016 г. и на 13.09.2017 г., и съобразявайки постановките в т.З от Тълкувателно решение № 2/2023 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии, следва да се приеме, че тези действия прекъсват давността, въпреки че са предприети след настъпилата перемция по право. В този смисъл последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, било предприето на 13.09.2017 г. по изпълнително дело № 2446/2010 г. и до 27.01.2023 г., когато „КИИ БГ“ ЕАД подало молба за образуване на ново изпълнително дело № 783/2023 г. с посочени изпълнителни действия, са изтекли повече от пет години. Сочи, че вземането за неустойка в размер на 370 лева е погасено с изтичането на кратката тригодишна давност или към датата на предявяване на иска всички вземания главни и акцесорни – били погасени по давност. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска и моли съда да постанови решение, с което да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист. Направено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ответникът е признал иска, а ищецът е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска, поради което съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК не се дължат мотиви. Същият обаче претендира разноски, а ищцовата страна оспорва правото на разноски, като също претендира такива. Ищецът счита, че ответникът е ответникът е станал повод за завеждане на делото. Представил е извлечение от кореспонденция по електронен път, от която е видно, че ответното дружество е предложило постигане на извънсъдебно споразумение за разрешаване на спора, като ищецът е следвало да заплати 4255 лв. на дружеството и отделно таксите към ЧСИ в размер на 450.48 лв., което същият не е приел.

Кореспонденцията е от 19.12.2024 г. От своя страна, ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че са налице условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК за присъждане в негова полза на разноските по делото, поради което съдът счита, че ответникът е дал повод за образуване на делото, тъй като не е приел доводите на ищеца като длъжник по изпълнителното производство, че вземанията са погасени по давност.

Следва на ищеца да се присъдят разноски, като същият е направил такива за държавна такса в размер на 113.76 лв., както и адвокатско възнаграждение от 1000 лв., заплатено изцяло, съгласно Договора за правна защита и съдействие, приложен на л. 6 от делото, разписките за извършени плащания и Списъка с разноски по чл. 80 от ГПК (л.31-33 от делото). Ответникът е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът извърши проверка и констатира, че съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа на ВАдвС, при цената на иска 2 възнаграждението следва да бъде не по-малко от 584.41 лв. Съдът счита, че производството не е с висока фактическа и правна сложност и предвид признанието на иска, приключването му в едно открито съдебно заседание и събиране само на писмени доказателства, следва възнаграждението да се намали до 650 лв., съобразно посочените обстоятелства. Ответникът няма право на разноски, тъй като не са налице кумулативно предвидените в чл. 78, ал. 2 от ГПК условия за това.

С оглед на горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните С. П М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Р, бл. 82, вх. Б, ап. 85, със съдебен адрес в гр. София, ул. Единство № 18, чрез адвокат И. Б., срещу „БКБ“ ЕАД, с предишно наименование „КИИ БГ“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ПВ № 21, Бизнес център „Л 6“, ет. 2, представлявано от АББ и МГ, чрез пълномощник ЗНД на чл. 439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът С. П М., ЕГН **********, не дължи на ответника „БКБ“ ЕАД, с предишно наименование „КИИ БГ“ ЕАД, ЕИК ........, сумата от 1886 (хиляда осемстотин осемдесет и шест) лева, представляваща главница по Договор за кредит №......../30.05.2006 г., заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане; сумата от 454.15 лв. (четиристотин петдесет и четири лева и петнадесет стотинки), представляваща надбавка по чл. 2 от Договора, сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща неустойка на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, сумата от 133.91 лв. (сто тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща разноски по изпълнителен лист по гр.д. № 8862/2008 г., 49 състав при СРС, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземането чрез изтекла давност по чл. 110 и чл.

111, б. „б“ от ЗЗД, а относно разноските – поради погасяване на главното вземане.

ОСЪЖДА „БКБ“ ЕАД, с предишно наименование „КИИ БГ“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ПВ № 21, Бизнес център „Л 6“, ет. 2, представлявано от АББ и МГ, чрез пълномощник ЗНД да заплати на С. П М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Р, бл. 82, вх. Б, ап. 85, със съдебен адрес в гр. София, ул.

Единство № 18, чрез адвокат И. Б., сумата в размер на 763.76 лв. (седемстотин шестдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3