Решение № 4008 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4008 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110206513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба на М. Л. Н., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление НП № 9/05.02.2025 г., издадено от Началник на 04 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

В подадената жалба се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че проверката е извършена в частен имот, а не на път, отворен за обществено ползване. С тези аргументи, жалбоподателят формира извод, че Закон за движението по пътища не е бил приложим в конкретния случай, тъй като в обхвата на регулацията по този закон попадат пътищата за обществено ползване, но не и частните имоти.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и взима становище по съществото на делото, като пледира за отмяна на НП. Същият посочва, че е бил задържан в частния му имот, показал е документи на полицаите, като отново поставя акцент върху това, че проверката е била извършена в имот, който е частна собственост.

Наказващият орган – Началник на 04 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – юрк. С..

1

Същият е взел становище по съществото на делото, като пледира за потвърждаване на НП с мотиви, че са направени устни разпореждания от полицейските служители и намира обжалвания акт за законосъобразен и правилен. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпили са и писмени бележки със становище по съществото на делото и аргументи към тях.

Софийски районен съд, като обсъди доводите на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2024 г., М. Ц., на длъжност „***“ при 04 РУ-СДВР съставил против жалбоподателя Н. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 9/22.12.2024 г. за това, че на същата дата, около 21:55 часа в *** при бул. *** и ул. *** след отправени няколко устни разпореждания на разбираем и висок тон да не пречи, както на тях, така и на колегите им от АП-105 да изпълняват служебните си задължения, същият продължил като говорил на висок тон и пречил на проверката. *** Ц. приел, че с това жалбоподателят Н. е нарушил разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР и вписал същата в графата за нарушени разпоредби.

На 05.02.2025 г., Началникът на 04 РУ-СДВР, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което при идентично възпроизвеждане на фактическата обстановка с тази в АУАН, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви и еднозначно изясняват всички въпроси по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото в административнонаказателната преписка, адмминистративнонаказващият орган (АНО) не е приложил доказателства за надлежно връчване, от които да се установи от кога тече срокът по чл. 59, ал. 1 ЗАНН, съдът намира, че този пропуск следва да се тълкува в полза на жалбоподателя, поради което намира, че жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения за това срок. Разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на административнонаказателни дела, районният съд е инстанция по същество, поради което на контрол подлежи обжалваният акт в неговата цялост, независимо от посоченото в жалбата.

АУАН е издаден от компетентен орган, съгласно приложената по делото заповед за компетентност, доколкото издателят му е полицейски орган по смисъла на чл. 57 ЗМВР. НП също е издадено от компетентен орган, съгласно същата заповед – Началник на 04 РУ-СДВР. И двата акта са издадени при 2 спазване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Съдът намира, че при съставянето както на АУАН, така и на НП не са спазени съответно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН относно техните форма и съдържание. На първо място, съдът констатира, че в АУАН и НП липсва ясно определено място на нарушението. И в двата акта е посочено, че мястото е в *** при бул. *** и ул. ***, без да се посочи административен номер на конкретен адрес, като не е посочено и дали става въпрос за кръстовище, образувано от двете улици. В конкретния случай обстоятелството е от съществено значение, за да може да се прецени дали проверката е извършена в частен имот или по пътищата, отворени за обществено ползване.

Чрез непосочване на мястото са нарушени съответно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На второ място, в нито един от двата акта не е описано какво поведение на санкционираното лице е станало повод за даване на устни разпореждания. Не е посочено и какво точно полицейските служители са разпоредили на лицето да извърши или да не извърши, за да може съдът да прецени в какво точно се е изразило соченото неизпълнение.

Посочено е „същият продължи говорейки на висок глас и осуетявайки полицейската проверка“, без да се конкретизира какво точно е говорил на висок глас и с кои точно действия е осуетявал проверката. С тези аргументи, съдът прие, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН. На трето място, за пълнота и с оглед формалния характер на административнонаказателното производство, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН изисква в АУАН да се посочат имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, като това изискване не е изпълнено в неговата цялост, доколкото не е посочена датата на раждането на свидетеля по акта. Неспазването на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е процесуално нарушение, което има характера на съществено, тъй като посредством описанието на обстоятелствата в двата основни за производството акта, санкционираното лице разбира за какво е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и за какво негово противоправно поведение бива санкционирано, което му позволява да организира защитата си по изложените факти, респ. да упражни правото си на защита. Допуснатото съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено в настоящото производство, поради което съдът намира, че НП е процесуално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски, но тъй като липсва искане в такава насока от негова страна, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 9/05.02.2025 г., издадено от Началник на 04 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал.

1 ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4