Решение № 14209 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14209 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110129853 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на П. С. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С чрез адв. Ф. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор ......., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 1101,38 лева, равняваща се на 563,13 евро, представляваща недължимо платена сума по Анекс №756740 към договор за потребителски кредит „Смайл Кредит“ №........... от 03.01.2025 г., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 23.05.2025 г. до окончателно плащане.

Ищецът твърди, че на 03.01.2025 г. между страните бил сключен Анекс №756740 към договор за потребителски кредит „Смайл Кредит“ №..........., по силата на който на ищеца били предоставени в собственост 5495.70 лв. за срок за погасяване до 03.10.2025 г., при годишна лихва в размер на 44.56% и годишен процент на разходите (ГПР) – 64.00%.

Съгласно погасителния план, представен като приложение към анекса, ищецът следвало да заплати обща сума в размер на 6715.59 лв., включваща главница, договорна лихва и допълнителни такси. Част от сумата по кредита – 495.70 лв., била преведена от кредитора директно към застрахователното дружество „Евроинс Живот“, за сключване на застраховка, без реален избор или индивидуално договаряне от страна на ищеца. В изпълнение на задълженията по кредита, ищецът погасил предсрочно цялото си задължение на 04.03.2025 г., като заплатил сумата от 6597.08 лв. по банков път. Платена над главницата била сума в размер на 1101.38 лв. Ищецът твърди, че застрахователната премия в размер на 495.70 лв. не е част от общият размер на кредита от 5495.70 лв. и кредиторът е следвало да редуцира тази премия от размера на усвоения кредит. Поддържа, че договорът се явява нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК. Сочи, че разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като неправилно бил разписан общия размер на кредита за сумата 5495.70 лв. без от този размер да се приспадне сумата в размер на 495.70 1 лв., заплатена на застрахователното дружество „Евроинс Живот“. Излага подробни съображения в тази насока. Моли ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 1101.38 лв. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, тъй като на ищеца били предоставени за запознаване СЕФ и процесния договор. Поддържа, че ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК, като е посочен начина му на изчисляване, а задължението за заплащане на застрахователно обезщетение не било разход по кредита, който следвало да се включи в ГПР. Признава извършените плащания по процесния Анекс № 756740 в общ размер на 6597.08 лева. Прави възражение за настъпила погасителна давност на претендираните от ищеца вземания. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за потребителски кредит № ..........., предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 5495.70 лева, заплащане на сума в общ размер на 6597.08 лева от ищеца в полза на ответника.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 01.04.2026 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за търговска или професионална дейност от ищеца, то следва да бъде прието, че сключеният от него договор за заем представлява по своето естество договор за потребителски кредит. За да бъде валидно сключен същият, необходимо е да бъдат спазени всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, като неспазването на което и да е от тях съгласно императивната разпоредба на чл.22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите. В §1, т.1 от ДР на ЗПК е дадена и легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай в погасителния план към договора е посочен общ размер на дължимата сума по кредита, който освен главница включва и т.нар. „оскъпяване по кредита“, без да е упоменато в какво се изразява същото. В тази връзка следва да бъде посочено, че 2 страните са уговорили освен заплащането на възнаградителна лихва, която несъмнено представлява разход по кредита, също така и други финансови задължения за кредитополучателя.

Видно от Приложение №1 към договора за кредит, страните са уговорили, че част от главницата в размер на 495.70 лева кредитодателят ще заплати от името и за сметката на кредитополучателя на трето лице- ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД. Видно от представения по делото АНЕКС № 756740 КЪМ ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ..........., в същия е посочен единствено размерът на ГПР, а именно – 64,00 %, като от съдържанието му не може да бъде направен извод какви конкретни разходи са включени в същия. Доколкото с посочените по-горе клаузи се уговарят допълнителни парични задължения за потребителя, извън дължимата възнаградителна лихва, съдът намира, че е налице неяснота относно всички разходи по кредита и тяхната относителна тежест, което обстоятелство е препятствало възможността потребителят да направи икономически обоснован избор дали да сключи договора за кредит. Съгласно т.66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17г. на СЕС на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за изчислението. В Определение №1369/27.05.2024г. по т.д. №333/2024г. на II Т.О. на ВКС пък е посочено, че доколкото ГПР е част от основния предмет на договора, то неговата структура трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои, а при неяснота относно начина на формиране на неговата стойност - договорът за потребителски кредит е нищожен.

На следващо място, съдът намира, че уговорените допълнителни парични задължения на длъжника представляват разходи по кредита, които следва да бъдат отразени в размера на ГПР, като аргументите за това са следните: Както бе посочено, застрахователните премии представляват общ разход по кредита, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 ЗПК в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползването му при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./, независимо от това дали застрахователната премия се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за негова сметка. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът дали сключването на застрахователния договор е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства във връзка със сключването на договора, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В настоящата хипотеза съдът приема, че включването на ищеца в груповата застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. Това е така, защото размерът на застрахователната премия е предварително определен в Приложение №1 към договора за кредит към датата на неговото сключване, като същият е включен в самата главница. В същото време съгласно т.91 от Решението на СЕС по дело С-377/2014г. в общия размер на кредита следва да бъдат включени само реално предоставените на разположение на потребителя суми, но не и тези, които не са му били изплатени, а кредиторът ги е ползвал/удържал/приспаднал за плащане на разходи, свързани с кредита. Следователно с включването на застрахователната премия в главницата по договора кредиторът изкуствено е увеличил нейния размер, респективно и този на възнаградителна лихва, а оттам и на общата сума, която е дължима от потребителя, което е дало отражение върху изчисляването на ГПР като показател, отразяващ 3 съотношението между общите разходи по договора и размера на предоставения кредит, респективно и на неговата функция на индикатор за стойността на кредита, даващ възможност за сравняване на отделните кредитни продукти.

По делото не е спорно, че в отразения в договора ГПР е отчетена единствено възнаградителната лихва. Доколкото съгласно гореизложеното при изчисляването на същия е следвало да бъдат съобразени и посочените по-горе други парични задължения, то съдът намира, че посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението му, което обуславя неговата невалидност. Следователно налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – непосочване на ГПР, като приложение следва да намери разпоредбата на чл.22 ЗПК, съгласно която договорът се явява недействителен.

По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1,предл.1 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е заплатил дължимите суми по договора, а в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.