Решение № 193 от 10.11.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500335 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуални представители В. П. – началник на ТО-Русе към ТД на КОНПИ – Велико Търново, и С. Ш. – инспектор в ТО-Русе към ТД на КОНПИ-Велико Търново, срещу Решение № 367/07.04.2025г., постановено по гр. д. № 1302/2021г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлено искането, предявено от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество от Т. К.

Г., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ съобразно приложена схема, сграда №4 в гр. Варна, район Мл., бул. “*“ №* жилище – ап.1, на втори етаж, а съобразно архитектурен проект на първи жилищен етаж със застроена площ от 48,47 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ съобразно приложена схема, сграда №4 в гр. Варна, район Мл., бул. “*“ №*- ателие за творческа дейност № 2, на 2 етаж, а съобразно архитектурен проект на 1-ви етаж със ЗП 50,83кв.м.; самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент №5 с идентификатор ***, в сграда с идентификатор

***, гр. Варна, ул.“* *“ № *, ет.*, евентуално в случай, че до приключване на съдебното производство срещу посоченото имущество бъде проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания на кредитори или се установи, че имуществото липсва или е отчуждено, да се присъди равностойността на това имущество и сума в размер на 11 301,99, представляваща намерени и иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 30.05.2017г.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и 1 необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че не е ясно установимо какво е постановил съдът по отхвърленото искане на КОНПИ, като неяснотата в съображенията на съда, на практика представлява липса на мотиви, което съставлява нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. По делото не е изготвен доклад по чл.146 ГПК, не е разпределена доказателствената тежест между страните относно подлежащите на доказване факти и не е указано за кои от твърдените от тях факти страните не са посочили доказателства.

Оспорват се като необосновани изводите на първоинстанционния съд, че не е налице фактическо съжителство между ответника Т. Г. и Ж. Ст., спрямо която е направен отказ от иск и производството е било прекратено, както и че ответникът Т. Г. е живял сам от началото на проверявания период, а впоследствие с М. Й. и с детето им, поради което и икономическия анализ в частта относно разходите е неправилен. Съдът неправилно е приел, че следва частично да се признаят доходи на ответника изрично посочени и уточнени с молба вх. № 10607/03.05.2022 г. и молба вх. № 29259/18.11.2024г., като е извършил собствени изчисления и е признал сумите: 39 230,90лв., за която е приел, че ответникът е представил документи в производството пред Комисията; 28 402 лв. от наем и рента; 529 781,76лв. – от хазарт и реклама, без да е изследвано дали захранването на виртуалните карти е станало със средства от законен източник и същите не са свързани с престъплението за което е било повдигнато обвинение. От доказателствата по делото не се установява приетия размер на даренията от 13 005,39 лв. и приходите от продажба на биткойни. Излага се, че в мотивите на решението не е посочен размера на разходите на ответника, нетният доход, стойността на наличното имущество, както и налице ли е значително несъответствие. В противоречие с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че следва да се признаят доходи на ответника от суми, преминали по банковите сметки.

Твърди се, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички предвидени в закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Посочва се, че за проверявания период доходите на ответника са в размер на 336 474,97 лв.; обичайните и извънредни разходи- 810 301,30 лв., нетния доход е „минус“ 473 826,33 лв.

Придобитото имущество е на стойност 263 101,99 лв., поради което е налице несъответствие в размер на 736 928,32 лв., което е значително по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

Отправеното във въззивната жалба искане е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от КОНПИ иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

Подадена е и частна въззивна жалба срещу Определение № 2263/15.05.2025г. по гр. д. № 1302/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на постановеното по същото дело решение, в частта за разноските, в която се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Изложени са доводи и съображения, че по дела на КОНПИ не следва да се присъждат разноски, предвид разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ, както и че ответникът по делото не е материално затруднено лице, поради което не се дължат разноски 2 за оказаната му правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В условие на евентуалност счита, че размера на адвокатското възнаграждение следва да се намали, тъй като делото не се отличава със специфична сложност.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалния представител адв. Г. А. с писмен отговор оспорва изложените в жалбата доводи и твърдения, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Счита за неоснователни изложените в жалбата оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото.

Поддържа се, че в производството по делото не е установена основната предпоставка за отнемане на имущество по ЗОНПИ – превишаване на разходите над приходите и наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период, което да е по-голямо от 150 000 лв. Данни за всички доходи, приходи и източници на финансиране, както и за размера на извършените разходи са предоставени от ответника още с възражението по чл. 138, ал. 2 ЗОНПИ. Изложени са подробни доводи по същество на спора и е отправено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на разноски.

С писмен отговор е оспорена като неоснователна и подадената от КОНПИ частна жалба, като се твърди, че въззиваемият е материално затруднено лице, тъй като цялото му имущество е било запорирано и възбранено. Освен това поради воденото производство той трудно си намира работа и има затруднения при обслужване на кредита си. Присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /с наименование към датата на предявяване на исковата молба – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество/ срещу Т. К. Г. и Ж. М. Ст. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ. Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВКПКОНПИ-347/13.03.2019г. на ОП – Русе за привличането на Т. К. Г. като обвиняем по ДП № 228/2016г. по описа на ОД на МВР Русе, пр.преписка № 476/2019г. на ОП – Русе за извършени от него престъпления по чл.246, ал.3, вр. чл.243, ал.2, т.2, чл.249, ал.1 НК, по чл.255, ал.3, вр. ал.1НК и по чл.339, ал.1 НК, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 и т.18 ЗПКОНПИ, с протокол ТД09РУ/УВ-1835/10.04.2019г. е образувана проверка, обхващаща периода 10.04.2009г. – 10.04.2019г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице, Е. Т. К. - дъщеря и Ж. М. Ст., с която е живял във фактическо съпружеско съжителство, при която се твърди, че е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по см. на чл. 107, ал.2 ЗПКОНПИ, вр. §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, 3 трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество. След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено прекратително определение от 17.09.2023г., предмет на исковете за отнемане е имуществото, по отношение на което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ имот в гр.

Варна, район Мл., бул. “*“ №*, сграда №4, с предназначение самостоятелен обект- жилище – ап.1, на втори етаж, а съобразно архитектурен проект на първи жилищен етаж със застроена площ от 48,47 кв.м., ведно с 3,4257% от ид.ч. от общите части на сградата, както и 3,4257 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото в което е построена жилищната сграда; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ съобразно приложена схема, сграда №4 в гр. Варна, район Мл., бул. “*“ №*- ателие за творческа дейност № 2, на 2 етаж, а съобразно архитектурен проект на 1-ви етаж със ЗП 50,83кв.м.; самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент № 5 с идентификатор ***, в сграда с идентификатор

***, гр. Варна, ул.“* *“ № *, ет.*; отхвърлени са и предявените в евентуалност искания в случай, че до приключване на съдебното производство срещу посоченото имущество бъде проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания на кредитори или се установи, че имуществото липсва или е отчуждено, да се присъди равностойността на това имущество и сума в размер на 11 301,99лв., представляваща намерени и иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 30.05.2017г.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени като недопустими и с възражения за неоснователност. Твърди се, че не е налице несъответствие в изискуемия се от закона размер от 150 000 лева, както и че придобитото имущество е със законни средства. Оспорва се извършения от Комисията икономически анализ с доводи по конкретно включени суми като разход, респ. имущество, за неправилно непризнати приходи/доходи, както и за приетите придобивни цени по сделките. Навеждат се конкретни твърдения за неотчетени в анализа доходи от трудова дейност /80 472,16лв./; наем и рента /28 402 лв./; от хазарт и реклама /529 781,76лв./; от дарения /144 032,31лв./; от продажба на биткойн /52683,90лв./; от потребителски кредити /38712,50лв./; суми възстановени от търговци, от продажба на недвижими имоти, заеми, обезщетения и застраховки.

Пред настоящата инстанция, а и в хода на първоинстанционното производство не е бил налице спор относно това, че с уведомление вх. № УВКПКОНПИ-347/13.03.2019г. на ОП – Русе КОНПИ е била уведомена за повдигнати по ДП № 228/2016г., пр.пр. № 476/2019г. на ОП – Русе обвинения срещу Т. К. Г. като за извършени от него престъпления по чл.246, ал.3, вр. чл.243, ал.2, т.2, чл.249, ал.1 НК, по чл.255, ал.3, вр. ал.1НК и по чл.339, ал.1 НК, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 и т.18 ЗПКОНПИ и въз основа на 4 което уведомление е образувана срещу него проверка, с протокол ТД09РУ/УВ-1835/10.04.2019г. е образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на лицето, а проверявания период е съответен на предвидения в закона 10 годишен период. В хода на същата и въз основа на доклад на директора на ТД на КОНПИ е постановено решение № 322/10.02.2021г. за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.140 ЗПКОНПИ е взето решение