Решение № 144 от 21.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000381 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му са две на брой жалби.

Едната е въззивна жалба изходяща от „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, **** против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 558/2020 г. решение № 1 от 28.01.2021 г. в частта му, с която „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, **** е осъдено на основание чл.79, ал.1, пр. последно от ЗЗД да заплати на „А.К.“ АД, ЕИК *********, **** сумата от 50 758, 36 лв., представляваща обезщетение за неизпълнението от страна на ответника на сключения между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.03.2013 г. в размер на заплатената от ищеца цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за периода 01.08.2015 г- 31.03.2016 г., ведно със законната лихва начиная от 28. 08. 2020 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната 1 част и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на същата.

Втората жалба е частна такава и е подадена от „А.К.“ АД, ЕИК *********, ****. Тя е насочена против постановеното по делото на 12.03.2021 г. определение № 29, с което на основание чл. 248 от ГПК решение № 1 от 28.01.2021 г. е изменено в частта за разноските, като дължимите от „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, гр.П. на „А.К.“ АД, ЕИК *********, гр. А. разноски за заплатен адвокатски хонорар са намалени до 2052, 75 лв. и съответния общия размер на дължимите разноски е определен на 4083, 08 лв. /сбора от 2052, 75 лв. хонорар и 2030, 33 лв. ДТ/.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението и е поискана отмяната му.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът след като се запозна са актовете предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 28.08.2020 г. в ПОС е постъпила изходяща от „А.К.“ АД, ЕИК *********, гр. А. искова молба против „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, гр.П..

В обстоятелствената част на исковата молба се говори, че в периода 01.08.2015 г.- 31.03.2016 г. ответното дружество, което тогава било с наименование „Е.Б.Е.“ ЕАД издало на ищеца по делото 8 на брой месечни фактури цената на различни мрежови услуги, сред които и цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Общата стойност на платената по същите цена за достъп до електроразпределителната мрежа/ЕРМ/ била 50 758, 36 лв. с ДДС, като е направена индивидуализация по №, дата на издаване и стойност на всяка от осемте фактури и е посочен размера на фактурираната с всяка от тях цена за достъп до ЕРМ.

По повод на платените по тези фактури цена за достъп до ЕРМ в общ размер от 50 758, 36 лв. е посочено, че според ищеца тя се явява недължимо платена с оглед липсата на правно основание за това. В тази връзка е оспорено ответното дружество реално да е предоставило мрежови услуги за 2 достъп до електроразпределителната си мрежа. Отрича се и самият ищец да е ползвал такива услуги. Наред с това се твърди, че за исковия период не е налице валидно облигационно отношения между ищеца и ответника за ползване на електроразпределителната мрежа, което пък да е основание за ползване на фактурираните услуги и заплащане на цената им. Направено е и твърдение, че ищецът не е клиент на ответника, което е аргументирано с това, че ищецът е присъединен към електропреносната мрежа, собственост на „Е.“ ЕАД на ниво средно напрежение - 20 КВ чрез два броя собствени съществуващи кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „Х.*“ и „Х.*“ директно в Килия № 16 и Килия № 21 от ЗРУ 20 КВ на подстанция 110 КВ/20 КВ А.. Тази станция била собственост на оператора на електропреносната мрежа „Е.“ ЕАД, а не на ответника „Е.Ю.“ ЕАД и се явявала част от електропреносната мрежа, а не от електроразпределителната такава. Сочи се и че консумираната от ищеца ел. енергия се измерва със средства за търговско измерване собственост на „Е.“ ЕАД монтирни в неговата подстанция.

Посочено е, че за така описаното присъединяване имало сключен договор за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа от 27.10.2015 г. между „А.К.“ АД, като клиент и „Е.“ ЕАД, като мрежови оператор.

На база изложеното е направен извод, че ответникът не предоставя никаква услуга, не извършва разходи за нея, което правело неоснователно начисляването и приемането на плащания за такъв тип услуга.

В подкрепа на тези изводи на ищеца е направено позоваване на Решение на КЕВР № Ж-136 от 11.05.2017 г., Решение № 1739 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 6487/2017 г. на АССГ и Решение № 9697 от 15.07.2020 г. по адм. дело № 4902/2019 г. на ВАС, а и на Решение от 17.10.2019 г. на СЕС по дело С31/2018 г.

На база изложеното и след анализ на разпоредби от ЗЕ и Директива 2009/72/ЕО е отправено искане „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, гр.П. да бъде осъдено да заплати на „А.К.“ АД, ЕИК *********, гр. А. получените от него без правно основание суми в общ размер от 50 758, 36 лв. с ДДС представляващи цена за достъп до ЕРМ в периода 01.08.2015 г.- 31.03.2016 г.

3

В срока по ГПК, ответникът е подал отговор на ИМ. В него той заявява че не оспорва факта, че обектът на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение-20 kV към електропреносната мрежа със собствени присъединителни съоръжения- 2 бр. кабели линии с диспечерско наименование Х.* и Х.*.

Оспорено е обаче твърдението, че исковата сума е недължимо платена поради липсата на валидно правоотношение между страните. В тази връзка е посочено, че тя е начислена за периода посочен в ИМ на основание сключен между страните Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с № 105 от 19.03.2013 г., който бил прекратен с предизвестие от страна на ищеца считано от 01.04.2016 г. В тази връзка се сочи, че именно с оглед това прекратяване от 01.04.2016 г., Е.Ю. не било начислявало на ищеца суми за достъп до ЕРМ, но за времето до тази дата ответникът имал пълно основание да начислява и събира същите. В подкрепа на това си становище е посочено, че в този смисъл било и цитираното в ИМ решение на КЕВР № Ж-136 от 11.05.2017 г. Така изложеното и направеният в отговора подробен анализ на разпоредбите на Директива 2009/72/ЕО, ЗЕ и Правилата за търговия с ел. енергия досежно въпросите по преноса и разпределението на същата дават основание на ответника да твърди, че претенцията по чл. 55 от ЗЗД е неоснователна.

В ДИМ ищецът на първо место сочи, че следва с оглед изложеното в отгодора да се приеме, че ищцовият обект бил присъединен със собствени ел. съоръжения към електропреносната мрежа, а не към електроразпределителната такава.

С оглед направените в отговора защитни възражения за наличие на договор от 2013 г. е повторено направеното и с ИМ твърдение за липса на валидна облигационна връзка между страните за исковия период като е заявено, че същият е нищожен поради противоречието му със закона/ Директива 2009/72/ЕО/ и невъзможен предмет с оглед липсата на съоръжение на ответното дружество, до което на ищеца да се предостави достъп.

Освен това той при условията на евентуалност е посочил, че по цитирания от ответника договор било налице неизпълнение на задълженията от ответната страна изразяващо в липса на РЕАЛНО ПРЕДОСТАВЯНЕ на 4 достъп до ЕРМ от същата. В тази връзка е посочено, че ищецът никога не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника, не е ползвал същата и не е получавал ел. енергия в обекта си от нея. По отношение на същата е заявено, че енергията е идвала директно от електропреносната мрежа на „Е.“ ЕАД, преминавала е в тяхна подстанция и е пренасяна по собствените на ищеца електропроводи /Х.* и Х.*/ до обекта им. От това се прави и извод за липса на реално предоставена на ищеца от ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ и начисляване от последния без фактическо и прано основание за исковия период на цена за достъп до ЕРМ. Твърди се съответно, че на ответника не се дължи цена за достъп и посочените в първоначалната искова молба суми се явяват недължимо платени и получени неоснователно от ответното дружество. В подкрепа на тези твърдения в ДИМ ищецът преповтаря изложените в ИМ факти досежно мястото на присъединяване, начина на същото, собствеността на съоръженията и т.н. Отново са споменати и цитираните в ИМ решения на КЕВР, ВАС и СЕС и са посочени още такива.

В отговора на ДИМ ответникът преповтаря направените в отговора си възражения като отново застъпва тезата, че платените от ищеца суми са по сключен между страните договор, който е дала основание да се събират такива суми. Съответно е изложени и правни аргументи за наличието на право да се събират такива.

Съдът в първото по делото заседание е направил доклад по делото.

В него е посочил, че е сезиран с иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 758, 36 лв. представляваща заплатена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.08.2015 г. – 31.03.3016 г. без основание. По отношение на обстоятелствата, на които ищецът твърди да е извършил плащане без основание съдът е посочил, че в ИМ са изложени доводи за липса на валидно облигационно правоотношение, доводи за това, че ищецът не е клиент на ответното дружество и че последното въобще не е предоставяло съответната мрежова услуга. Посочено е че липсата на валидно правоотношение в ДИМ обяснена с твърдения доводи за нищожност на договор поради противоречието му на закона и невъзможен предмет. На база пресъздадената фактическа обстановка съдът е посочил, че 5 предмет на разглеждане пред нето е претенция по чл. 55, ал.1, изр.1 от ЗЗД. В тази връзка е отделил спорното от безспорното, посочил е фактите и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване и е разпределил доказателствената тежест между страните с оглед фактическия състав на предявената претенция. Така за ищеца е посочил, че следва да докаже възраженията си за недействителност на договора посочен в ДИМ, а на ответника, че полученото от него плащане има правно основание. След това е приел представените от страните доказателства и е обявил делото за решаване.

В постановеното решение съдът вече сочи, че е сезиран с искове с правно основание чл.55, ал.1 изр. първо и чл.79, ал.1, изр. последно от ЗЗД.

По отношение на иска с основание чл. 79, ал.1, изр. последно от ЗЗД е споменато, че сезирането му с него е станало факт с извършено с ДИМ на основание чл.372, във вр. с чл.214 от ГПК изменение на основанието на иска, като с тази допълнителна молба при режим на евентуалност бил предявен и иск на договорно основание за връщане на исковата сума поради неизпълнение на сключения между страните договор.

Съответно след това съдът е пристъпил към разглеждане на исковете, с които според него е бил сезиран.

По отношение на иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е анализирал събраните доказателства и е обсъдил направените от ищеца доводи за нищожност на Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с № 105 от 19.03.2013 г. Приел е, че не може да се говори за нищожност на сделката на посочените от ищеца основания, т.е. че тя е валидна. Това го е навело до извод, че фактическия състав на иска по чл. 55, ал.1, изр.1 от ЗЗД не е налице и е отхвърли тази искова претенция.

Отхвърлянето й е дало повод на съда да разгледа евентуалният иск с основание чл. 79, ал.1, изр. последно ЗЗД, с което според него е бил сезиран с извършеното с ДИМ изменение на иска. По повод на същия е посочено, че от данните по делото следва извод за неизпълнение на задълженията от страна на ответника, което пък е основание да се приеме, че той дължи заплащане на 6 обезщетение за неизпълнението в размер на платената от ищеца цена.