Решение № 103 от 03.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000540 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по подадени три въззивни жалби - от Р. Г. К., чрез адв. Т. Г., от А.

В. А., чрез адв. М. Я. и адв. В. З. и от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. Е. С.. Обжалваният съдебен акт е решение № 70 от 23.06.2023 г., постановено по т. д. № 210/2021 г. на Окръжен съд - Добрич, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца А. В. А. сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпилото ПТП на 09.08.2020 г. с участието на лек автомобил „Мицубиши Галант“ с рег. № ТХ 8883 ТХ, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2021г. до окончателното изплащане на главницата.

Въззивницата Р. Г. К. /трето лице помагач в производството/ обжалва така постановеното решение в осъдителната част, като излага подробни доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че е налице противоправно поведение от нейна страна, както и причинно-следствена връзка между поведението ѝ и настъпилите вреди от ПТП. Счита, че липсват доказателства за механизма на настъпилия инцидент. Намира, че съдът е основал решението си на 1 доказателства, които не са събрани по предвидения в ГПК ред, доколкото е ползвал материалите от досъдебното производство. Противно на възприетото в мотивите сочи, че са оспорени изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства, а също така и претенцията по основание и размер. Навежда твърдения, че няма вина за настъпилите вреди и че такава има ищецът, който със собственото си поведение е станал причина за претърпените от него вреди. В този смисъл счита, че не е налице съпричиняване.

Твърди, че неправилно е приложен ЗДвП, доколкото ПТП е настъпило на място, представляващо плажна ивица. В евентуалност навежда доводи за завишен размер на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди. По изложените съображения моли съда за отмяна на решението в обжалваната част, в евентуалност за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от А. В. А., чрез адв. М. Я. и адв. В. З.. В същия се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Инвокират се подробни доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. Въззиваемият намира за недоказани и неоснователни наведените твърдения в жалбата за липсата на доказателства по делото, от които да бъде обоснован механизмът на процесното ПТП и допускането на визираните в случая нарушения от страна на третото лице помагач. Счита, че съдът прецизно е анализирал всички събрани по делото доказателства и е стигнал до правилен извод за доказаност на заявената от ищеца претенция. Излага твърдения относно противоправното поведение на Р. К., станало причина за процесното ПТП. Оспорва доводите, че ищецът няма качеството на пострадал. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

Въззивникът А. В. А., чрез адв. М. Я. и адв. В. З. оспорва решението в отхвърлителната му част. Излага съображения за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, възлизащ на 100 000 лева, но неправилно е възприел, че е налице съпричиняване от 50% от страна на ищеца. В тази връзка инвокира подробни доводи, че липсват доказателства, сочещи принос за вредоносния резултат от страна на пострадалия. В условията на евентуалност, навежда подробни твърдения, че определеният от съда размер от 50 % съпричиняване е завишен и намира, че действителният принос от страна на ищеца се равнява на не повече от 20 %. В подкрепа на изложеното сочи съдебна практика, която счита за относима в случая.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло ищцовата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. Е. С.. Оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена 2 без уважение. Застрахователят поддържа подадената от него въззивна жалба и моли съда да отмени решението в цялост. Счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразност не поради липсата на правилно кредитирани доказателства по делото, а твърди, че липсва виновно противоправно поведение от страна на водача Р.

К., което да е в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди от ПТП. Предвид изложеното поддържа искането за отмяна на решението в цялост, а при условията на евентуалност моли съда да признае наличието на 90 % съпричиняване от страна на А.

А., и съответно да редуцира размера на определеното обезщетение. Претендира разноски.

В депозираната от ЗД „Бул Инс“ АД въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за липсата на виновно противоправно поведение от страна на Р. К., което да е довело до настъпилите вреди за А. А. в резултат на процесното ПТП. Твърди се, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на ищеца, който се е опитал да свали К. от автомобила в движение. Сочи се, че същата се е опитвала единствено да се спаси, а не да му навреди. Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло, а в условията на евентуалност претендира частична отмяна, с оглед преимуществения принос на пострадалия, който счита, че възлиза на 90 %. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден писмен отговор от А. В. А., чрез адв. М. Я. и адв. В. З.. В същия се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочат се подробни съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. Въззиваемият намира за недоказани и неоснователни наведените твърдения в жалбата, че липсва противоправно поведение от страна на водача Р. К.. В тази връзка се сочи, че К. съзнателно е употребила алкохол при управление на автомобила, вкл. като се позовава на СМЕ по делото сочи, че причина за емционалната неустойчивост на К. към момента на ПТП е бил именно алкохола. В евентуалност се твърди, че дори и да действала емоционално, поради възбуден у нея страх от саморазправа с ищеца, тя е следвало да съобрази правилата за движение по пътищата и да не поставя в опасност живота и здравето на хората. В този смисъл, намира за неоправдана твърдяната от третото лице паническа реакция като причина за поведението ѝ. Счита, че при липсата на присъда, постановена от наказателния съд, респ. на решение по чл. 78а НК, гражданският съд е компетентен да установи виновността на водача, както първоинстанционният съд правилно е сторил в случая.

По изложените съображения моли съда да остави жалбата, подадена от застрахователното дружество, без уважение. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от 3 легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и ангажират съда с произнасяне по същество.

В проведеното на 28.02.2024 г. съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените от тях становища посредством представените от тях въззивни жалби и съответните писмени отговори.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил неимуществени щети и определяне на начален момент на присъдено акцесорно плащане на мораторна лихва.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено. Решението е допустимо. Въззивните жалби са депозирани от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал.

1 ГПК. Като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща наличието на правен интерес в производството, е осъществено и изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, видно от отправена засрахователна претенция с вх. № ОК270284/12.05.2021 г., по която застрахователното дружество не се е произнесло в законоустановения срок. поради което производството и решението са допустими.

Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Като безспорно в настоящото производство следва да се отдели факта на настъпването на инцидент на 09.08.2020 г., състоял се на морски плаж Крапец Север, с.

Крапец, общ.Шабла, обл. Добрич, при който са причинени телесни увреждания на А.

В. А. - ищец в производството. Произшествието е настъпило при управление на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Галант“, рег. № ТХ 8883 ТХ, с водач Р. К., конституирана като трето лице помагач на страната на ответника в производството. Не се спори и относно наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ЗД „Бул Инс“ АД, съгласно което лекият автомобил е застрахован в ответното дружество за риска „Гражданска отговорност“. Застрахователната полица е валидна от 02.11.2019 г. до 02.11.2020 г., т.е. период, в който се включва настъпилото застрахователно събитие.

Основните спорни моменти в производството са свързани с обстоятелствата около механизма на настъпилото произшествие, наличието на съпричиняване на 4 вредоносния резултат и неговия процент, както и справедливия размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалото лице.

По механизма на настъпилото проишествие:

Неоспорим на основание чл. 300 ГПК е маханизмът на причиняване на съставомерните увреждания. По въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, на основание чл. 300 ГПК евентуалната присъда, респективно споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. В този смисъл и разясненията на решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, според които силата на пресъдено нещо на присъдата се разпростира досежно всички признаци на претърпения състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 372, ал. 2 НПК /понастоящем отменен, съответно чл. 413 НПК, в сила от 2005 г./ констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес.

В случая противоправното деяние на водача на лекия автомобил, което е обуславящо за неговата деликтна отговорност и за обезпечаващата я отговорност на застрахователя, е предмет на образуваното наказателно производство пред РСКаварна. В този смисъл наказателното производство се явява преюдициално по отношение на производството по чл. 432, ал. 1 КЗ. Видно от материалите по производството провело се пред наказателен съд, третото лице помагач по делото Р. К. е била привлечена като обвиняем за това, че на 09.08.2020 г. в северната част на къмпинг с. Крапец и в с. Крапец, по ул.„Първа“, пред ресторант „Морски бриз“ управлява МПС лек автомобил „Мицубиши Галант“, с рег. № ТХ 8883 ТХ, с концентрация на алкохол 1,42 промила, установени с техническо средство-Алкотест дрегер 7510. Образувано е НОХД № 253/2020 г. по описа на РС-Каварна, по което е одобрено споразумение, по силата на което обвиняемата К. се признава за виновна в това, че на 09.08.2020 г.,в северната част на къмпинг „Крапец“ и по ул. „Първа“ в с.Крапец, е управлявала МПС лек автомобил „Мицубиши Галант“,с рег. № ТХ 8883 ТХ, при концентрация на алкохол 1,42 промила, поради което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години. На обвиняемата е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС. В конкретния случай от изложеното следва да се приеме за установено наличието на вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между настъпването на вредите и произшествието.