Решение № 17716 от 16.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17716 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110148283 по описа за 2025 година

И. Б. Д. и Г. Г. Д. са предявили срещу ЮЛ положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на недвижим имот, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор **********, находящ се в ***************, с площ 263 кв.м., стар номер 656, квартал 65.

Ищците твърдят, че са сключили граждански брак на 09.01.1971 г., като по време на брака, ищецът И. Б. Д. и Б.Д.Я. са закупили с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Общински народен съвет № 82, том VIII, дело № 1232/1976 г., имот от Н.В.М., а именно: Празно дворно място, находящо се в ***, представляващо парцел X-412, кв. 65, с пространство 910 кв. м. и с неуредени сметки за регулация на придаващите се 604 кв.м., при съседи: улица, наследниците на Г.Н. и И. К.. Със Заповед № 94/04.04.1977 г. на Главния архитект на София е одобрен действащия регулационен план, по силата на който от парцел X-412, кв. 65, са образувани два нови парцела, а именно парцел X-412 и ХV-412, кв. 65. Твърдят, че на 07.10.1977 г., съгласно Протокол за делба по гр.д. № 10863/1977 г. на СРС, в техен дял е поставен парцел X-412, кв.

65, с площ от 445 кв.м. при съседи от две страни улици, Г.Н. и Б. и М.Я. Сочат, че през 1991 г., регулационния план е изменен и част от улицата е заснета като част от имота на ищците.

Посочват, че със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г., собственият им имот е нанесен с кадастрален идентификатор ********** и с площ от 643 кв.м., а след това със Заповед за изменение на КККР № 18-7662/01.10.2015 г. е нанесен с кадастрален идентификатор ********* като със същата заповед е нанесен и имот с кадастрален идентификатор **********. Твърдят, че още от придобИ.ето на парцел X-412 упражняват фактическата власт, освен върху собствения си имот, и върху имот с кадастрален идентификатор **********, като за всички трети лица, последният имот е бил част от собствения им имот.

Поддържат, че владеят и стопанисват имота, считано от 1977 г., респ. повече от 10 г. Имотът се използвал за отглеждане на насаждания и отдих, като част от собствения им, понастоящем бил ограден, а владението им никога не било смущавано. Твърдят, че били придобили собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение като давността започнала де тече на 01.06.1996 г., спряла е да тече от 31.05.2006 г. и е изтекла на 31.12.2017 г., в условията на евентуалност, най-късно на 24.03.2024 г. Молят съда да уважи предявения иск. Претендират разноски. Пред съда процесуалният представител на страната 1 поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът ЮЛ оспорва иска като неоснователен. Сочи, че през 2014 г. ищците са подали молба – декларация за признаване на право на собственост на имот с идентификатор **********, който през 2015 г. е нанесен в кадастралната карта с идентификатор *********, през същата година в кадастралната карта бил нанесен и процесният имот с идентификатор **********, без да се посочва собственикът му. Посочва се, че част от процесния имот била определена за улица, такава обаче не е изградена, въпреки това тази част попада под особен публичноправен режим.

Посочва, че ищците не са демонстрирали владение, доколкото не са плащали данъци и не са изграждали ограда на законово основание. Твърди се, че процесният недвижим имот първоначално е имал статут на държавна собственост на основание чл. 6 от ЗС и ПМС №1/1981 г., след това на частна държавна такава, считано от 01.06.1996 г. и на основание чл.

2, ал. 3 от ЗДС, а в последствие и на частна общинска собственост на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./. Поддържа, че съгласно чл. 86 ЗС (в редакциите от 1951 г. до 1990 г.), не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост респ. вещ, която е държавна или общинска собственост. Сочи, че на основание §1, ал. 1 от ЗИД на ЗС, през 2006 г. давностния срок е спрял да тече до 07.03.2022 г., като само в периода между 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., давността пораждала вещноправен ефект. Моля съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа подадения отговор на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87 от 03.08.1970 г., том XX, дело № 3702/1970 г., съгласно който М.Н.Д. дарява внучка си Н.В.М. следния свой собствен недвижим имот, а именно празно дворно място, находящо се в ***, представляващо парцел Х-412 от кв. 65 по плана на ***, целият парцел с пространство от 910 кв. м. с неуредени сметки по регулация за придаваеми 604 кв. м.

По делото е представен нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет № 82 от 06.04.1976 г., том VIII, дело № 1232/1976 г., съгласно който И. Б. Д. и Б.Д.Я. са придобили празно дворно място от 910 кв. м., съставляващо парцел Х-412 от кв. 65 по плана на *** – София.

По делото е представен протокол от 07.10.1977 г. по гр. д. № 10863/1977 г. по описа на СРС, съгласно който е постигната спогодба, съгласно която на И. Б. Д. и съпругата му К. Г.

Д. се давало и те получавали в свой дял - дял втори по заключението на вещото лице, а именно празно дворно място, находящо се в *** - София, цялото с площ 455 кв. м., съставляващо парцел Х-412 от кв. 65 по плана на гр. София, местността ***.

По делото е представена заповед № 94 от 04.04.1977 г. на главния инженер на София, съгласно която се изменя дворищната регулация на парцел Х-412 в кв. 65 по регулационни план на *** – София и образуването на нови парцели Х-412 и XV-412 кв. 65, като на новообразуваните парцели се намалявала квадратурата до 1/6 на основание чл. 54, ал. 5 ППЗТСУ.

Представена заповед № РД-50-09-128 от 04.07.1991 г. на главния архитект на София, съгласно която се одобрява кадастралния и регулационния план на ***.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113 от 24.03.2023 г., том I, рег. № 2013, дело № 104/2023 г., съгласно който И. Б. Д. и Г. Г. Д. продава на А. И.ова Д. следния свой собствен недвижим имот придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно поземлен имот с идентификатор *********, с адрес ***************, с площ 461 кв. м.

Представена е скица на поземлен имот № 15-2986123 от 29.10.2025 г., на поземлен имот с идентификатор **********, ***************, с площ 263 кв. м., с предзначение ниско застрояване.

От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена с № РЛН262 УГ51-3003 от 05.03.2026 г. издадено от ЮЛ се установява, че Г. Г. Д. и името К. Г. Д. са имена на едно и също лице.

Представена е молба-декларация от 24.01.2014 г. от И. Б. Д. и Г. Г. Д. до нотариус, чрез кмет на район „Нови Искър“ за признаване правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор **********, с площ 643, находящ се в ***, *********.

По делото е представено и удостоверение от 25.04.2014 г. от ЮЛ, район „Нови Искър“, в което е посочено по отношение на имот с идентификатор **********, с площ 643, находящ се в ***, *********. че част с площ около 390 кв. м. била общинска собственост, тъй като била част от бивша улица по отменения регулационен план на селото от 1948 г., останалата част не била общинска собственост и не била актувана за общинска и не бил съставян акт за държавна собственост.

Представена е скица на поземлен имот № 1578от 13.01.2014 г., на поземлен имот с идентификатор **********, ***************, с площ 643 кв. м., с предзначение ниско застрояване.

По делото е разпитван свидетелят А. Д., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като се явява дъщеря на ищците. Свидетелят посочва, че имотът в с. „Чепинци“ го имало откакто била дете, като имотът бил краен парцел, на ъгъл, на кръстовището на *********.и ******. Имотът представлявал равен терен с овощни дървета, имало сонда, септична яма, както и барака за инструменти, която вече я нямало, като в него се гледали зеленчуци. Всяка седмица през почивните дни ищците посещавали имота, тъй като гледали зеленчуци, като водели и свидетелката заедно с нейната сестра и брат. Имотът бил изцяло ограден, като на границите имало бетонови колове и мрежа. Свидетелката посочва, че имотът не бил никога част от ТКЗС, като бил взет от частно лице. Свидетелката не си спомняла кога бил ограден имотът, като за нея винаги бил ограден. Преди години имало постъпки за придобИ.е на имота по давност, която не била довършена, като това било преди около 10-12 години. Имотът все още се използвал така както се бил използвал и преди за почивка и градинарство, като свидетелката карала ищците до там. Посочва, че ищците имали сключен брак от 54 години. През години никой не бил имал претенции за имота, като всички съседи мислели, че имотът бил техен. Посочва, че техен съсед бил установил в кадастъра, че имотът на ищците бил разделен на две, като в кадастъра бил разделен имота, но оградата никога не била местена.

По делото е разпитан свидетелят С.С., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като се явява племенница на ищците. Свидетелката посочва, че от дете била ходила в имота, който се намирал в края на селото от горната част на улицата. Посочва, че ищците са я вземали всяка седмица, за да помага, ваканциите са я гледали, като винаги била с тях. Имотът бил ограден от две улици, като имал овощна градина и се използвал за отглеждане на зеленчуци и плодове, като не бил застроен. Имотът имал ограда от четирите страни, която била телена, като твърди, че винаги помнела имота ограден. Посочва, че знаела, че братовчедка й коси имота, като свидетелката не била ходила от около 4-5 години, като при последното й посещение имало ограда.

По делото е разпитан свидетелят К.С., който посочва, че бил посетил имота през 2004 г., като незнаел адрес, но много пъти бил ходил в с. „Чепинци“ имотът бил разположен между две улици. Имотът бил ограден през 2008 г., като свидетелят лично бил правил оградата с бетонни колове, с бодлива тел, както и с гаражна метална врата, която се затваряла. Имотът бил ограден точно на двете улици, като го заградили по диагонал.

Оградата не била местена, защото коловете били бетонирани. Имотът бил ограден от всички страни, като две от страните имало съседи. В момента не можело да се влезе свободно в имота, като свидетелят преди три месеца бил ходих, като единствената разлика било, че сега била сложена нова врата малко по-голяма и на телената ограда била сложена мрежа, за да не виждало какво има вътре. Посочва, че от 2012 г. поне 10 пъти бил ходил в имота.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че поради лошото качество на регулационния план от 1948 година СТЕ не се ангажирала с точното местоположение на парцели Х-412 и XV-412, като същите били нанесени въз основа на скиците от ЮЛ, район „Нови Искър“ и одобрените изменения на кадастралния и регулационния план през годините, като парцел XV-412 е граничел от север и от изток с 3 улица, котирана върху плана с ширина от 10 м. Вещото лице посочва, че въз основа на това след проследяването на измененията на плана и идентифицирането на парцел Х-412 от кв.

65 като ПИ *** и на парцел XV-412 от кв. 65 като ПИ ********* можело да се твърди, че цялата площ на ПИ ********** от 1948 година до 04.07.1991 г. е била предвидена за улица, но СТЕ нямала данни регулационният план да е бил приложен, като към настоящия момент само североизточния ъгъл на ПИ ********** попадал в предвиждане за улица, която улица не била реализирана. Съгласно заключението имот с кад. ид. ********** е с площ от 263 кв.м., а предвидения за него УПИ IX- 656 е с площ от 249 кв.м. и лице по двете предвидени улици около 35 м., което лице е по- голямо от минималните 14 м. за лице съгласно чл. 19 от ЗУТ, като предвидената минимална площ за такива имоти съгласно ЗУТ е 300 кв.м. Вещото лице посочва, че като се съобрази чл. 19, ал. 3 от ЗУТ имот с кад.ид.