Решение № 414 от 11.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Плевен, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. С. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500820 по описа за 2023 година

С решение № 1442/17.10.2023 г. по гр.д.№ 20234430102864 по описа за 2023 година на ПлРС е признато на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК по отношение на ответника Д. Б. А. - Р., че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД със седалище гр.Плевен следните суми: 1 161.34 лв. главница за периода 01.12.2021 г. - 31.01.2023 г., сумата от 36.17 лв. - лихва за периода 03.02.2022 г. до 06.03.2023 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 780/15.03.2023 г., по ч.гр.д.

№ 1360/2023 г. на ПлРС.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Б. А. Р. да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД със седалище гр.Плевен сумата общо 625 лв. направени деловодни разноски.Осъдена е Д. Б. А. Р. да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД със седалище гр.Плевен сумата 75 лв. - разноски по ч.гр.д. № 1360/2023 г. по описа на ПлРС.

Депозирана е въззивна жалба от Д. Б. А. Р., чрез пълномощник, против решение № 1442/17.10.2023 г. по гр.д.№ 2864/2023 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло, като се излагат доводи, че същото е неправилно, 1 незаконосъобразно и необосновано при нарушаване на съдопроизводствените правила и непълнота на доказателствата.Прави се искане да се реши спора по същество, като се отмени изцяло решение № 1442/17.10.2023 г. по гр.д.№ 2864/2023 г. по писа на ПлРС.

За въззиваемата страна „Топлофикация-Плевен“АД със седалище гр.Плевен процесуалният представител изразява становище да се остави в сила решението на първоинстанционния съд за сумите, които са били заявени от вещите лица по отношение на главницата.По отношение на лихвата същата е в намален размер - 34.83 лв. с оглед намаления размер на основното вземане, като за остатъка от вземането първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено като такова, като се претендират и направените в настоящето производство разноски съобразно списък.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, в частите, в които следва да бъде потвърдено същото.Във връзка с въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.

На първо място във въззивната жалба е посочено, че е неправилен решаващият извод на първоинстанционния съд, че въззивницата има задължение и дължи на въззиваемия сумата 1 161.34 лв. главница за периода 01.12.2021 г. - 30.01.2023 г. за ползваната топлинна енергия, 36.17 лв. лихви за периода 03.02.2022 г. - 06.03.2023 г., направени деловодни разноски 625 лв. и 75 лв. разноски в заповедното производство.Излагат се и доводи, че изцяло неправилен и необоснован е изводът на съда, че припадащата се за имота на въззивника стойност на топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и от щранг-лира е изчислена в съответствие с приложимите Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването и методика към същата, както и с Наредба № ЕРД-04-1 от. 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

На второ място във въззивната жалба са изложени доводи, че липсва 2 произнасяне относно възражението на ответника за неравноправни клаузи в неприетите ОУ.Неравноправните клаузи в ОУ на въззиваемия не са малко и съдът би следвало да ги изследва в зависимост от това дали страна по сделката е Етажната собственост или е собственикът на имот - физическо лице, като страна по евентуалната доставка на ТЕ е етажната собственост и мястото на продажбата е абонатната станция.

На трето място във въззивната жалба е посочено, че АС се намира в сградата на ул.***, като са изложени и доводи във връзка с общия търговски топломер.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства във въззивното производство е допусната СТЕ.

От заключението на същата, изготвена от ВЛ инж.И. и консултант инж.Н., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че в АС е монтиран съвременен импулсен уред, измерващ обема на топлопреносителя чрез ултразвуков импулс.Местоположението на уреда на отчитане на консумираната ТЕ не отговаря на изискването по чл.156, ал.2, т.3 от ЗЕ - на границата на собствеността (последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации).

ВЛ е посочило, че в АС с адрес гр.Плевен, ул.“*** има монтиран само един топломер - за ТЕ, като няма монтиран топломер за БГВ.

Фирмата за топлинно счетоводство използва данни от проектна документация на сградата част АС и част ОВК.При присъединяване на сградата -етажна собственост към топлопреносната мрежа, проектната мощност е според представения проект.

ВЛ е представило удостоверение за одобрен тип на топломер SPX Pollustar 2WR4 със срок на валидност до 17.04.2002 г. и паспорт, като е посочена и температурата на входа на подаване на топлоносителя и на връщане за процесния период.

От допълнителната СТЕ във въззивното производство, неоспорена от страните, която съдът възприема като обективна и компетентна, се установява, че фактурираната енергия за процесния период е 1 161.34 лв. с ДДС.Загубите за процесния период са 43.42 лв. с ДДС.Енергията в лв. за процесния период 3 след приспадане на загубите е 1 117.92 лв. с ДДС, която сума е и изчисленият размер на задължението на въззивницата за процесния период.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период 01.12.2021 г. -31.01.2023 г. въззивницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, тъй като е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ул.*** и между страните е налице облигационна връзка за доставка на топлинна енергия по договор за покупко-продажба при Общи условия.Като такъв следва да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба п о чл.36, ал.3 ЗЕ (за процесния период това е Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.).

Предявеният иск относно главницата, както и акцесорният такъв, е доказан по основание, тъй като за процесния период възиваемият е доставил на въззивницата топлинна енергия за отопление, която не е заплатена.

Според ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

В Решение на СЕС от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и С725/17 е посочено, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент; в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Въз основа на събраните доказателства във въззивното производство следва да се приеме, че реално доставената до имота на въззивницата топлинна енергия за процесния период възлиза на 1 117.92 лв. с ДДС.

В тази насока следва да се имат предвид разпоредбите на чл.155 и 156 ЗЕ, 4 съобразно които отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия се уреждат на база реално доставената топлинна енергия, като топлопреносното предприятие ще получи цената на доставената до абонатната станция на сградата топлинна енергия, която подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата по утвърдени конкретни правила за разпределение на топлинната енергия и всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Според чл.156 от ЗЕ топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост на съоръженията, която в процесния случай е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации, а когато средствата за търговско измерване са монтирани на различно място от горепосоченото, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата по чл.125, ал.3.

Неоснователен е доводът на въззивницата, че техниката, с която е оборудвана АС в сградата, находяща се на ул.*** не е годна да отчете реално постъпилата в АС топлинна енергия, като тя не е въведена в експлоатация съгласно нормативните изисквания, като не е бил представен и технически паспорт на същата.

АС захранва с топлинна енергия 15 имота на клиенти от сградите на ул.***, ул.*** и ул.“***, като количеството топлинна енергия, потребена за месеца, се измерва чрез търговски уред за продажба на топлинна енергия, монтиран в АС съгласно Наредбата за топлоснабдяването и ЗЕ.

Технически не е възможно монтиране на отделни контролни топломери на отклоненията за всяка сграда, тъй като отклонение от ВОИ захранва сграда с адрес ул.“*** и частично сграда с адрес ул.***, а също така вътрешните отоплителни инсталации са изградени през 1982 г. и не отговарят на изискванията за монтаж на отделни контролни топломери.

Количеството ТЕ отдавана от сградната инсталация в АС общо за процесния период е 41,467Мвтч, като е посочена и по месеци за периода месец 12.2021 г. до месец 01.2023 г.

5

Въззивницата счита, че заключенията на вещите лица се основават единствено на предоставената им от въззиваемия информация, като последният въпреки оспорването не е доказал годността на средството за търговско измерване, на чиито показания основава претенцията си, с оглед на чл.5 и чл.44, т.4 от ЗИ и чл.154, ал.1 ГПК.

В първото заключение от ВЛ е посочено, че чл.30, ал.5 от ЗИ и §7 от ПЗР на същия закон дават отговор за използването на намиращите се в употреба средства за измерване (топломерите SPX Pollustar 2WR4).Единственото и главно изискване към тях е те да са минали през последваща метрологична проверка със статус „годен“ и срокът на тази проверка да не е изтекъл, като няма значение, че срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл (този срок е валиден за производството им), като е приложено удостоверение за одобрен тип на топломер SPX Pollustar 2WR4 със срок на валидност до 17.04.2002 г. и паспорт.

От друга страна, въззиваемият продава ТЕ по показания на топломера в АС, отчетен ежемесечно съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и ЗЕ, като отчетената енергия се предоставя на фирмата за дялово разпределение на Т Е (в процесния случай ФДР е „Нелбо“АД), която я разпределя по имоти съобразно показанията на индивидуалните разпределителни устройства (ИРУ) в сградата, като според ФДР всички монтирани ИРУ в сградата са с дистанционен отчет.

Въззивницата счита, че вещите лица не са разяснили колко е стойността помесечно на количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация съгласно Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването и съгласно изискванията на стандарта БДС EN834.

Според чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а в Приложението по чл.61, ал.1 към горепосочената Наредба е посочена методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.