Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.07.2020, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
165/2020
Подписан
29.07.2020
В сила
22.08.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.1, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.4, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр.Стара

Загора, 29.07.2020г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретар Николина Николова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН

МАНОЛОВ административно дело № 165 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от

Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, допълнена с молба вх. №1719/20.03.2020г., подадена от „Шарпе“ ЕООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника му адв.Д.К., срещу ЦУ на НАП – София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща понесени от него имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП. Ищецът твърди, че с посоченото наказателно постановление, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наказателното постановление било обжалвано по съдебен ред, като с влязло в сила решение по АНД №2125/2019г. на Районен съд Стара Загора, санкционният акт бил отменен. Сочи се, че в производството по оспорване на наказателното постановление ищецът е ангажирал адвокатска защита, като за процесуално представителство по делото пред две съдебни инстанции е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 лева. Обосновава, че с издаването на отмененото наказателно постановление са му причинени имуществени вреди, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение по делото, водено пред РС Стара Загора, чието решение е обжалвано пред Административен съд Стара Загора, като с решение на последния съд съдебния акт на въззивния съд е оставен в сила.

Твърди, че с Решение №2/04.02.2020г., постановено по КАНД №465/2020г. на АС Стара Загора, на „Шарпе“ ЕООД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 350 лева. По отношение на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд Стара Загора, излага доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЦУ на НАП – София да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 350 лева, представляващи разноски за правна помощ и съдействие пред Районен съд Стара Загора за обжалване на Наказателно постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, както и законната лихва върху претендирания размер, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли съда да уважи исковата молба като доказана както по основание, така и по размер.

Ответникът – ЦУ на НАП – гр.София, в представения по делото писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Сочи, че в случая не е установено безспорно реално настъпила вреда и причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че с договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е действително заплатено, а в производството пред Районен съд Стара Загора не е представен такъв договор. Обосновава, че доказателства за уговореното възнаграждение и извършените разходи от ищеца следва да са приложени още към преписката по делото пред районния съд, като липсата на такива налага извод за недоказаност на твърдяната вреда. Излага съображения, че представянето на документи за получените суми извън рамките на производството, за което се отнасят, едва след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменение със съдебното решение акт. Счита, че присъждането на законна лихва върху адвокатски възнаграждения не съответства на целта на закона, тъй като следва да се съобрази характера на вземането, което подлежи на обезвреда – съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Алтернативно, при основателност на иска, твърди, че претендираните имуществени вреди са заявени в необосновано висок размер, тъй като договорените адвокатски възнаграждения са прекомерни.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника обосновава, че от представената по делото справка от информационната система на НАП за изплатени доходи, различни от трудовите, се установява, че „Шарпе“ ЕООД не е декларирало заплатен доход на адв.Д.К., поради което реалното заплащане на адвокатското възнаграждение се явява недоказано.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното за настоящото производство адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава становище за основателност и доказаност на исковата претенция, поради което предлага същата да бъде уважена.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

С Наказателно постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, на ищеца „Шарпе“ ЕООД гр.Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е образувано административно-наказателно дело № 2125/2019г. С решение № 549/24.10.2019г., съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен. По касационна жалба на ЦУ на НАП против посоченото решение е образувано КНАХД №465/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора. С решение №2/04.02.2020г., което е окончателно, Административният съд е оставил в сила решението на районния съд, като е осъдил касатора да заплати на ответника по касация сумата 350 лева разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат. В образуваното административно-наказателно дело пред Районен съд – Стара Загора, жалбоподателят – ищец в настоящото производство, се е представлявал от процесуален представител – адвокат Д.К. ***, за което, видно от договор за правна защита и съдействие от 25.07.2019 година (л.6-гръб от АНД № 2125/2019), е уговорено възнаграждение в размер на 350 лв., платимо в брой, като в договора е отразено също, че сумата е платена.

По материалите на настоящото производство е приложено АНД №2125/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, ведно с КАНД №465/2019г. по описа на АС Стара Загора, както е прието като писмено доказателствено представената от ответника справка за изплатени доходи (трудови и различни от трудови) на Д.А.К. за „период от 2019г. до 2019г.“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

По делото няма спор, че с Наказателно постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, на ищеца „Шарпе“ ЕООД гр.Стара Загорае е наложено административно наказание за нарушения на разпоредбите на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Наказателното постановление е оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат Д.К. ***. С решение № 549/24.10.2019г. година по административно-наказателно дело № 2125/2019г. на Районен съд Стара Загора, съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен, като съдебното решение е оставено в сила с решение №2/04.02.2020г. по КНАХД №465/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора. С последното решение на „Шарпе“ ЕООД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 350 лева.

В производството пред Районен съд Стара Загора по обжалване на Наказателно постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, ищеца е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 350 лв. възнаграждение, заплатено в брой. Договора от 25.07.2019г. е представен по административно-наказателно дело № 2125/2019 година по описа на Районен съд Стара Загора, поради което възраженията в отговора на исковата молба в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Действително приложеният във въззивното производство пред Районния съд договор не е такъв, а е обективиран върху стандартен лист формат А4. Но той има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). С оглед на това възраженията на ответника за липса на доказателства за заплащане на възнаграждението се явяват неоснователни. Противното не се установява и от представената справка за изплатени доходи (трудови и различни от трудови) на Д.А.К., тъй като в нея са обективирани данни, касаещи данъчни правоотношения, а не отношенията между адвоката и доверителя му.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 549/24.10.2019г., съдът е отменил Наказателно постановление №443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, което решение е влязло в законна сила на 04.02.2020г.

От незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се заплатени средства като разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд – Стара Загора. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.