Определение № 320 от 07.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 07.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20215001000799 по описа за 2021 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С определение №257/18.10.2021г., постановено по в.ч.т.д. №799/2021г. по описа на ПАС, в производство по чл.274, във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК, е потвърдено определение №21667/12.07.2021г., постановено по реда на чл.248 ал.3 от ГПК по т.д. №85/2020г. по описа на Окръжен съд – К., с което „Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на фондация „Л.“ със седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц., бул. „*-ти с.“ №***, ет.*, ап.*, ЕИК *********, направените по делото като ответник разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв. „Т.Г.“ ООД, гр.К., ЕИК ********* е осъдено да заплати на Фондация „Л.“, гр.П., ЕИК ********* сумата 3 000лв. – разноски за въззивното производство - адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила молба с вх.№5031/10.11.2021г. от пълномощника на „Т.Г.“ ООД, съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното определение в частта за присъдените разноски. Искането се свежда възражение за прекомерност на така претендираните от насрещната страна и присъдени с определението разноски от 3 000лв. – адвокатско възнаграждение.

В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната страна – Фондация „Л.“, се оспорва искането за изменение на решението в частта за разноските. На първо място се позовава на недопустимост на 1 искането за изменение на определението в частта за разноските.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което същата като процесуално допустима следва да бъде разгледана.

Възражението, съдържащо се в отговора, депозиран от Фондация „Л.“, за недопустимост на искането за изменение на въззивния съдебен акт в частта за разноските, аргументирани с характера на производството, е неоснователно.

Въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Т.Г.“ ООД, срещу определение №21667/12.07.2021г., постановено по реда на чл.248 ал.3 от ГПК по т.д. №85/2020г. по описа на Окръжен съд – К.. /Със същото „Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на фондация „Л.“ ЕИК *********, направените по делото като ответник разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв./.

С представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – Фондация „Л.“, се претендират сторените пред въззивната инстанция разноски. Видно от представения с отговора договор за правна помощ от 24.09.2021г., за защитата по частната жалба е заплатено в брой от фондацията адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. Жалбоподателят не е бил запознат с този отговор и с договора, но тъй като съгласно чл.81 от ГПК съдът е бил длъжен да се произнесе относно така претендираните разноски, то сумата от 3 000лв. е присъдена така, както е претендирана.

В случая, по делото не е провеждано открити съдебни заседания, размяната на книжа е приключила само на етап – постъпване на отговор по частната жалба. При това положение настоящият молител, който се позовава на прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е имал възможност да се запознае, както с искането за присъждане на разноски, така и с размера на същите, включително не е имал и възможност да упражни правото си по чл.78 ал.5 от ГПК – да заяви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. С оглед развитието на процеса, такава възможност страната получава едва на настоящия етап – след като е получила съобщение за определение №257/18.10.2021г., с което е осъдена да заплати разноски в размер на 3 000лв. и в срока за обжалване – съответно в срока по 2 чл.248 ал.1 от ГПК - да предяви искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, основано на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо молбата за изменение на определение №257/18.10.2021г. в частта за разноските относно присъдените такива в полза на Фондация „Л.“, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв., съдържаща възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, се явява допустима.

Разгледана по същество молбата се явява основателна по следните съображения :

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая заплатеното и присъдено в полза на фондацията-ответник по частната жалба и в тежест на дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение от 3 000лв. действително е прекомерно, при което възражението за прекомерност, съответно искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от 3 000лв. се явява основателно. Касае се само до едно процесуално действие по подаване на отговор на частна жалба по чл.248 ал.3 от ГПК, без съществена правна сложност и без фактическа такава. Съгласно чл.7 ал.2, т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в производството по частни жалби минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл.11 от Наредбата. Материалният интерес в случай е 4 000лв.

При това положение адвокатското възнаграждение, дължимо за производството по частната жалба пред апелативния съд, се определя при условията на чл.7 ал.1, т.7 във вр. с чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минимален размер 170 лв. /при материален интерес от 4 000 лв. минималният размер се изчислява от сумата на 370 лв. със 7% от 3 000 лв. или 210 лв., т.е. 510лв., 1/3 от които е 170лв./, който е по[1]- малко от предвидения в чл.11 минимума от 200лв. Възнаграждението в случая е в минимален размер 200лв. и до този размер същото следва да бъде намалено. Това е така, тъй като производството 3 по частната жалба е разгледано в закрито заседание, процесуалното действие от страната, претендираща разноски 3 000лв. се свежда само до подаване на отговор по частна жалба, самото производство по обжалване на определение по чл.248 от ГПК не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Ето защо молба с вх.№5031/10.11.2021г. , съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение №257/18.10.2021г. в частта за присъдените разноски се явява основателна, и същите следва да бъдат намалени от 3 000лв. на 200лв.

Водим от изложеното и на основание чл.248 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение №257/18.10.2021г., постановено по в.ч.т.д. №799/2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските, както следва:

Намалява разноските за адвокатско възнаграждение, които „Т.Г.“ ООД, гр.К., ЕИК ********* е осъдено да заплати на Фондация „Л.“, гр.П., ЕИК ********* от 3 000лв. на 200лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4