Акт № 30 от 05.01.2016, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 1092/2015
- Подписан
- 05.01.2016
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл. 344 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
Публикувай
Решение № 4250
Номер
4250
Година
23.10.2013 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
10.10
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Росен Василев
Секретар:
Величка Борилова Николай Грънчаров
Прокурор: като разгледа докладваното от
Росен Василев дело номер
20131200500796 по описа за
2013 година
Производството е сс правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
Подадени са две въззивни жалби от страните против решение № 3280/09.07.2013 год. постановено по Г.дело № 270/2013 год. на Районен съд Р..
Жалбата на ищеца Р. Б. М. е насочена против решението в отхвърлителната му част, с която предявеният иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4678,20 лева за времето от 6 месеца, през което ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва от дадата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен като неоснователен. Поддържа се, че ищецът не е бил длъжен да доказва отрицателни фактически твърдения. Твърди се, че във връзка с доказването на тези обстоятелства съдът не му е дал указания. Иска се отмяна на решението в тази му част и уважаване на предявената искова претенция. Представя като доказателство по Д. Служебна бележка от Агенция по заетостта-"Бюро по труда"ДБТ Р. № 412/23.07.2013 год..
Жалбата на ответника Ю. ДП ТП Д."Р." е насочена против решението: 1/ в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ наложеното на Р. Б. М. дисциплинарно наказание „уволнение”, обективирано в заповед № 4 от 15. 01. 2013 год. на Директора на ТП „Д. Г. С. - Р.", представлявано от ИД Д. – И. З. Ч., с А. Г. Р., общ. Р., У. „Е. Й." № 4, е признато за незаконно, като е ОТМЕНЕНА заповед № 4 от 15. 01. 2013 год. на Директора на ТП „Д. Г. С. - Р.", представлявано от ИД Д. – И. З. Ч., с А. Г. Р., общ. Р., У. „Е. Й." № 4, с която е прекратено трудовото правоотношение с Р. Б. М. с ЕГН *, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна; 2/ в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът Р. Б. М. е възстановен на работата, която е заемал преди уволнението си на длъжността „старши лесничей” в ТП „Д. Г. С. - Р.", представлявано от ИД Д. – И. З. Ч., с А. Г. Р., общ. Р., У. „Е. Й." № 4; 3/ в осъдителната част за заплащане на дължими се такси и разноски по Д.. Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания С. акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Иска се отмяна на решението в атакуваните му части и отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили отговори от страните по въззивните жалби. В съдебно заседание всяка от страните оспорва наведените от другата страна оплаквания като неоснователни.
Съдът счита, че въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество съдът счита за основателни само оплакванията на ищеца Р. Б. М.. Оплакванията на ответника Ю. ДП ТП Д."Р." съдът счита за неоснователни, като в тази насока изцяло споделя изложените от районният съд мотиви към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.
С обжалваното решение районният съд е признал на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ наложеното на Р. Б. М. с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Благоевградска, У. „И. М.” № 36 дисциплинарно наказание „уволнение”, обективирано в заповед № 4 от 15. 01. 2013 год. на Директора на ТП „Д. Г. С. - Р.", представлявано от ИД Д. – И. З. Ч., с А. Г. Р., общ. Р., У. „Е. Й." № 4 за незаконно, и е отменил Заповед № 4 от 15. 01. 2013 год. на Директора на ТП „Д. Г. С. - Р.", представлявано от ИД Д. – И. З. Ч., с А. Г. Р., общ. Р., У. „Е. Й." № 4, с която е прекратено трудовото правоотношение с Р. Б. М. с ЕГН *, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна. С решението съдът е възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът Р. Б. М. с ЕГН * на работата, която е заемал преди уволнението си на длъжността „старши лесничей” в ТП „Д. Г. С. - Р.", представлявано от ИД Д. – И. З. Ч., с А. Г. Р., общ. Р., У. „Е. Й." № 4.
С решението съдът е отхвърлил предявения от Р. Б. М. против ТП „Д. Г. С. - Р.", иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4 678. 20 /четири хиляди шестстотин седемдесет и осем лв. и двадесет ст./, за времето от 6 /шест/ месеца, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
С решеинието съдът е осъдил ТП „Д. Г. С. - Р." да заплати по сметката на Районен съд – Р. в полза на Държавата, сумата от 160. 00 /сто и шестдесет/ лева, съставляващи дължимата държавна такса по Д., съобразно уважените искове, а на Р. Б. М. да заплати сумата от 600. 00 /шестстотин/ лева, съставляващи сторените от ищеца деловодни разноски, включваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Бзспоирно е установено от фактическа страна, че Р. М. преди уволнението си е бил в трудово правни отношения с ответното предприятие, където е изпълнявал длъжността „ст. лесничей”. Първоначално трудовия договор е сключен с определен срок – 6 месеца, в полза на Д., като в последствие с допълнително споразумение към трудов договор № 29 от 01. 04. 2012 год., същия е трансформиран от срочен в договор за неопределено време, П. пълна продължителност на работния ден. Към личното трудово досие на ищецът е приложена длъжностна характеристика за длъжността „старши лесничей” /началник ГСУ/. От приетото като писмено доказателство по Д. заверено копие от Заповед № 4 от 15. 01. 2013 год. по описа на ответника се установява, че трудовото правоотношение между страните по настоящето производство е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 195, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 187, т. 3 и чл. 188, т. 3 от КТ.
В заповедта като фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение са посочени конкретни дисциплинарни нарушения извършени от ищеца в периода м. януари – м. октомври 2012 год., установени от комплексна проверка от ЦУ на Ю. ДП, Б. на територията на ТП Д., Р. в периода 24 до 29. 10. 2012 год..
Заповедта е връчена на ищецът лично на 16. 01. 2013 год., което обстоятелство е удостоверено с подписа на служителя-връчител. Последното обстоятелство не се оспорва от страните.
Към исковата молба от страна на ищеца е представено заверено копие от писмо с изх. № 37 от 15. 01. 2013 год. по описа на ответното предприятие, адресирано до ищеца, с което „Във връзка с постъпило писмо от Директора на Ю. ДП, Б. изх. № 5347-2/ 11. 01. 2013 год. наш вх. № 41/ 14. 01. 2013 год. е уведомен, че преди налагане на дисциплинарното наказание на основание чл. 193, ал. 1 от КТ …” са поискани от последния „ …. писмени или устни обяснения относно посочените в писмо с изх. № 5347-2/ 11. 01. 2013 год. ….” . В същото писмо е отразено, че с писмото се се връчва и писмо с изх. № 5347-2/ 11. 01. 2013 год.. Доказателства относно връчването на последното на ищеца не се ангажираха от страна на ответника.
По отношение на връчването на писмо с изх. № 37 от 15. 01. 2013 год. по описа на ответното предприятие, в същото е отразено, че е получено на 16. 01. 2013 год., удостоверено с подписа на адресата, подпечатано с печата на предприятието ответник. Писмото е подписано и в графа „получил” с отбелязана дата 15. 01. 2013 год.. Въпросното писмо не се оспорва както писмен документ от ответника. Към личното трудово досие на ищеца, представено от ответника е приложено заверено копие от цитираното писмо с изх. № 37 от 15. 01. 2013 год. по описа на ответното предприятие. Същото за разлика от копието представено от ищеца е подписано в графа „получил” с отбелязана дата 15. 01. 2013 год. Доказателствената сила на посоченият документ е оспорена от ищеца, в частта по отношение на датата на връчването му /извън хипотезата на чл. 193 от ГПК, поради характера на документа/. И в двата документа като връчител на документа е посочен „ИД Д. Д., Р.” – И. З. Ч., което е удостоверено с подписа на последния.
Във връзка с установяване на датата на връчване на писмото, с което на основание чл. 193 от КТ са поискани от ищеца устни или писмени обяснения е допуснат до разпит като С. А Т., заемаща длъжността „личен състав” в предприятието – ответник. В показанията си същата сочи, че подписът в писмото представено от ищеца с исковата молба, като заверено копие срещу дата 16. 01. 2013 год. е положен от нея. Свидетелката твърди, че лично е уведомила ищеца Р М. и Х/другия освободен служител/ на 15. 01. 2013 г., като устно им е казала „Имате писмо, съгласно което трябва да дадете писмени или устни обяснения във връзка със заповедта за освобождаването ви”. Във връзка с въпросните писмени обяснения свидетелката твърди, че е „ …… дошла заповед от Б. за тяхното освобождаване, във връзка с която им бяха потърсени писмени обяснения. Свидетелката конкретизира в показанията си, че „ ….. в случая става реч не за заповед, а за писмо с изх. № 5347-2 от 11.01.2013 год., входирано лично от мен в Д. – Р. с вх. № 41/14.01.2013 год.” Т. е категорична, че не е връчвала въпросното писмо на М. и на Д, но си спомня, че с него е било разпоредено М. и Д да бъдат уволнени. Също така Т. е категорична, че на 15.01.2013 г. не е връчвала лично на Р. М. писмо № 37 от 15. 01. 2013 год., а го е запознала устно със съдържанието му. Писмото го е връчила на следващия ден на 16.01.2013 год., заедно със заповедта за уволнение. Свидетелката сочи също така, че на 15.01.2013 г. не е обяснявала на М. конкретните нарушения, съгласно писмото от Б., за които той е трябвало да даде обяснения, вкл. и да бъде уволнен. Въпросното писмо № 37/ 15.01.2013 г. е изготвено лично от Т. на 15. 01. 2013 год., като същия ден на 15.01.2013 г. след обеда е изготвила и заповедта за уволнение. Свидетелката сочи, че на 16.01.2013 г. сутринта собственоръчно е положила подписа на писмо № 37 от 15.01.2013 год. отразявайки текстово „получил”, връчвайки на ищеца едновременно с писмото и заповедта за уволнение № 4 от 15.01.2013 г., което обстоятелство също така е удостоверено с полагането на подпис срещу връчил.
В подкрепа на основателността на исковете, ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Д, Д и Т. В показанията си посочените свидетели сочат конкретни факти свързани с осъществените от страна на последния действия, приети като дисциплинарни нарушения от страна на работодателя.
С исковата молба е представено заверено копие от удостоверение с изх. № 190 от 11. 03. 2013 год. по описа на предприятието-ответник относно размера на брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението – м. 12. 2012 год., което възлиза на 779,70 лева.
От страна на ответника също така са ангажирани в подкрепа на направените оспорвания и възражения писмени доказателства.
Във въззивната инстанция, по искане на ищеца-въззивник Р. М. е прието като доказателство по Д. Служебна бележка от Агенция по заетостта -"Бюро по труда"ДБТ Р. № 412/23.07.2013 год., от която е видно, че от 07.02.2013 год. същият е безработен.
С оглед на така събраните доказателства законосъборазно районният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са основателни. Безспорно е установено обстоятелството, че ищецът Р. М. преди уволнението си е бил в трудово правни отношения с ответното предприятие, където е изпълнявал длъжността „ст. лесничей” въз основа на трудов договор за неопределено време, П. пълна продължителност на работния ден. По отношение на спазването на процесуално-правните предпоставки за налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” е установено, че същото е наложено от компетентен орган, а именно от Директора на ТП „Д. Г. С. - Р.", Г. Р., в качеството му на работодател и в обема на предоставените му в тази връзка правомощия. Но от анализа на събраните доказателства законосъобразно районният съд е приел, че преди налагането на дисциплинарното наказание, работодателят не е спазил задълженията произтичащи от разпоредбата на чл. 193 от КТ, които са съществен елемент от дисциплинарната процедура. Изслушването трябва да бъде осъществено пред работодателя, съответно обясненията – дадени пред него, в рамките на дисциплинарното производство, а не в рамките на други производства. Въпреки, че писмо с изх. № 37 от 15. 01. 2013 год. по описа на ответното предприятие е подписано в графа „получил” с отбелязана дата 15. 01. 2013 год., то последния факт не отразява обективната истина по отношение на датата на връчването му. Свидетелката Т. е категорична, че на 15.01.2013 г. не е връчвала лично на Р. М. писмо № 37 от 15. 01. 2013 год., а го е запознала устно със съдържанието му. Писмото го е връчила на следващия ден на 16.01.2013 год., заедно със заповедта за уволнение. Показанията на С. Т. кореспондират със съдържанието на представеното с исковата молба от страна на ищеца заверено копие от писмо с изх. № 37 от 15. 01. 2013 год. по описа на ответното предприятие, адресирано до ищеца, в което е отразено, че е връчено на 16. 01. 2013 год., т.е. заедно със атакуваната заповед за уволнение. В подкрепа на извода за неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ са и показанията на С. Т., в частта с които сочи, че въпросното писмо № 37/ 15.01.2013 г. е изготвено лично от последната на 15. 01. 2013 год., като същия ден на 15.01.2013 г. след обеда е изготвила и заповедта за уволнение, т.е. заповедта за уволнение е била изготвена преди връчването на писмото. С оглед на тези обстоятелства законосъобразно районният съд е приел за неоснователни доводите на ответника, че писмото, с което са изискани обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, попада в хипотезата на чл. 193, ал. 3 от КТ. Съгласно цитирания текст, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. В случая не е налице посочената хипотеза. Р. М. не е бил уведомен за предмета на дисциплинарната процедура в рамките, на която е следвало да даде обяснения, включително и за конкретиката на нарушенията, за които е образувано процесното дисциплинарно производство.Освен горното, следва да се има предвид и обстоятелството, че изслушването трябва да бъде осъществено пред работодателя, съответно обясненията – дадени пред него, а не пред друг орган или служител, в това число и пред служителя заемащ длъжността „личен състав”. Констатирайки не спазването на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, съдът законосъобразно е пирел, че наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без разглеждане на спора по същество по арг. на чл. 193, ал. 2 от КТ. Отмяната на наложеното дисциплинарно наказание налага и уважаване на исковата претенция с провно основание по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, като Р. Манзурв следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението.
Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17460cb6-6d52-4a07-9c66-672f55ed810a