Решение № 2502 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2502 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20261110207683 по описа за 2026 година като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 23-2600070 от 17.04.2026 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на „,,***'' с ЕИК ,,***'' е наложена имуществена санкция в размер 800 (осемстотин) евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в жалбата излага доводи за пълна обективна невъзможност да изпълни задължението си по изплащане на възнаграждение за платен годишен отпуск на съответния служител поради наложени запори от Националната агенция за приходите по повод публични задължения на дружеството. В допълнение сочи, че при това положение, в което се намира дружеството, последното няма вина поради наличието на указаната външна, непреодолима пречка. Моли случаят да бъде възприет като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като изрично сочи, че санкционирането на дружеството-жалбоподател в този момент на икономическа неликвидност и блокиране на ресурсите не би постигнало целите на закона. Навежда аргументи за несъразмерност на наложената имуществена санкция и за предприемане на прекомерна административна репресия, предвид несъобразяването с крайно влошеното имотно състояние на дружеството.

Изтъква още доводи в посока игнориране на депозираното от него писмено възражение. При условията на алтернативност, моли за намаляване на имуществената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща 1 представител. По делото е постъпило писмено становище, в което се излагат съображения идентични на обективираните в жалбата.

Въззиваемата страна - директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, редовно призован, се представлява от юрк. Г., която моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

Изрично сочи неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, нито разпоредбата на чл.

415в, ал. 1 от КТ, предвид липсата на данни нарушението да е отстранено веднага след установяването му. Навеждат се твърдения в посока на това, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от задължението му да изпълни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, изслуша и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Л.М.И. изпълнявал длъжността „директор“ в „,,***''. В резултат на приключила на 25.11.2025 г. проверка, обективирана в протокол за извършена проверка № ПР 2545436, на дружеството-жалбоподател били дадени редица предписания, сред които и Предписание № 4, а именно работодателят да изплати на Л.М.И., ЕГН:********** възнаграждение за платен годишен отпуск в размер на 809,35 лева, съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ. Предписанието било със срок на изпълнение - 22.12.2025 г. Същото не е било предмет на оспорване по административен ред.

В хода на последваща проверка по документи, извършена на 18.02.2026 г., било констатирано неизпълнение на посоченото предписание.

Въз основа на така направените констатации на 18.02.2026 г. Р.С. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №232600070 от 18.02.2026г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател, което подписало акта още в деня на съставянето му.

При отразяване на идентични констатации на 17.04.2026 г. е издадено и обжалваното НП, с което на „,,***'' е наложена имуществена санкция, в размер 800 евро, за това, че при извършена проверка по документи, на 18.02.2026 г., е установено, че работодателят не е изпълнил задължително предписание на контролен орган по т. 4 от Протокол № 2545436/25.11.2025 г., вменяващо като задължение на работодателя да изплати на Л.М.И., ЕГН:**********, на длъжност „директор направление“, възнаграждение за платен годишен отпуск за месец юли 2025 г., в размер 809,35 лева, съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ. Процесното НП е надлежно връчено на санкционираното лице на 29.04.2026 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН, НП, известие за доставяне, протоколи за извършена проверка, идентификационна карта, удостоверяваща качеството работодател, Покана за съставяне на АУАН, справка за задълженията на дружеството към 2

НАП /към дата 12.05.2026 г./, трудов договор № 907 от 30.07.2024 г., платежен фиш за месец юли 2025 г., постановления за налагане на обезпечителни мерки, копия на заповеди за компетентност ведно с длъжностните характеристики към тях.

Доколкото посочената доказателствена съвкупност се откроява с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът не намира за нужно да извършва подробен анализ и съпоставка на доказателствените източници.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са обективни, логични, достатъчно информативни относно събитийната подреденост, вътрешно непротиворечиви, като същите не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на атакувания акт, налага потвърждаване на процесния санкционен акт в неговата цялост.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно Заповед № ЧР43/24.01.2024 г. ведно с приложена към нея длъжностна характеристика.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно Заповед № ЧР-1155/02.10.2025 г. и Заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и надлежно спазена процедура по връчване на посочените процесуални документи.

По отношение възражението за прекомерно упражнена административнонаказателна репресия, по повод издаването на общо 31 броя НП срещу дружеството за нарушения, произтичащи от едно и също фактическо и финансово състояние, съдът намира за необходимо да отбележи, че става въпрос за различни видове нарушения - за неизплащане на възнаграждения и обезщетения за различни месеци, периоди; неизпълнение на задължителни предписания /както е в настоящия случай/, а задължението на дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, се свежда до това да изплаща ежемесечно трудови 3 възнаграждения, включително и възнаграждения за платен годишен отпуск за съответния месец, както е в настоящия случай. В тази връзка, при всяко неизплащане на начисленото трудово възнаграждение или обезщетение, което се полага на работника, работодателят реализира състав на отделно административно нарушение. Затова, за всяко неизпълнено задължение, правилно и законосъобразно се съставя отделен АУАН и съответно се издава отделно НП.

По отношение на изложеното възражение, касаещо наличието на пълна обективна невъзможност да се изпълни задължението за изплащане на възнаграждение за платен годишен отпуск за месец юли на лицето Л.М.И., поради наложени запори върху сметките на дружеството-жалбоподател от НАП, и изтъкваната на тази плоскост липса на вина у юридическото лице, съдът намира същото за изцяло неоснователно. Сочените от дружествотожалбоподател финансови затруднения не могат да обусловят освобождаване от налагане на предвидената по закон имуществена санкция, доколкото и в административнонаказателното производство е приложима принципната постановка, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Проблемът, свързан е лошото финансово състояние на дружеството, произтекъл от натрупаните публични задължения на същото, не би могъл да се квалифицира като пълна обективна невъзможност, на още посилно основание да оправдае подобно неправомерно поведение, каквото в случая се явява настоящото. Що се отнася до претендираната липса на вина от страна на санкционираното юридическо лице, настоящият първостепенен съд счита за нужно да отбележи, че доколкото се касае до юридическо лице, при него въпросът за вина въобще не се поставя. При юридическите лица отговорността във всички случаи се явява обективна и безвиновна.

На следващо място съдът не намира основания за третиране на случая като маловажен и то по смисъла на относимата за нарушения по КТ норма на чл.415в, ал.1 от КТ, която се явява специална и на това основание дерогираща приложението на общата разпоредба за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за да се субсумира нарушението на трудовия закон под хипотезата на маловажния случай следва същото да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в посочения кодекс, и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работника или служителя. В тежест именно на работодателя е да докаже, че е отстранил нарушението веднага след установяването му, което в настоящия случай категорично не е сторено, предвид липсата на каквито и да било доказателства в посока изплащане на полагащото се възнаграждение за платен годишен отпуск за месец юли на лицето Л.М.И.. В допълнение, от самото нарушение определено са произтекли вредни последици за посочения служител – същият не е получил дължимото възнаграждение в срок от близо шест месеца, като липсват дори бледи индикации за скорошно пристъпване към изпълнение на задължението – дружеството-жалбоподател не е положило никакви усилия и не е проявило инициатива за сключване на споразумение със служителя по повод начина и срока за изпълнение на процесното задължение.

4

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ „Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева“. Съдът, като взе предвид обстоятелството, че няма данни и към момента задължителното за изпълнение предписание да е било надлежно изпълнено, а наложената в случая санкция е отмерена в размер, близък до минималния - 1 500 лева, намира, че правилно административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция, а именно 800 евро (1564.66 лева). В противоречие с твърденията на жалбоподателя настоящият съдебен състав намира още и че правилно административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Поради изложените съображения, според настоящата съдебна инстанция, процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал процесното НП – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, възниква правото на юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е представляван от юрисконсулт. При определяне размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане на същото в рамките на едно съдебно заседание, както и положената от юрк. Г. процесуална активност, намира за справедливо присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро (при положение, че минималният размер, определен в Наредбата, е 130 лева, равностойни на 66.47 евро).