Решение № 398 от 02.12.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. гр. Червен бряг, 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100887 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на А. С. М., с ЕГН **********, с адрес: с.

Д************ срещу Ю. К. И., с ЕГН ********** с. Д****, с която на основание чл.123, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответника дете – С* Ю. К., с ЕГН **********, с всички произтичащи от това законни последици на нея и регламентира издръжката и режима на личните контакти на детето с бащата. Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответника са роди* на детето – С*, като от съвместното им съжителство имат още две деца, които към момента са пълнолетни. Твърди се още, че от пролетта на 2022 г., са се разделили, като ищцата след пореден скандал е напуснала семейното жилище. Твърди се, че отглежда децата си сам с помощта на сестра си. Твърди, че след раздялата им бащата настройвал детето срещу нея и не й позволявал да го вижда, за което подала сигнал в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг. В исковата молба се излагат подробни съображения за вредното влияние оказвано от бащата върху малолетното дете и липсата на добър пример, което да възпитава детето. Твърди се още, че ищцата няма здравословни проблеми или какъвто и да е друг, за да отглежда детето си, както и че има постоянна работа и трудови доходи. Заявява, че има нужния родителски капацитет. Желае да й бъдат предоставени родителските права над роденото от съвместното съжителство с ответника дете, като бъдат регламентирани личните контакти на бащата с него. Претендира ежемесечна издръжка от ответника за малолетното дете, за бъдеще време в размер на 300.00 лв. Съдът с разпореждане е разменил книжата по 1 делото. В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника, в който оспорва обективно съединените искове изцяло, като излага подробни доводи за това. Желае съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права над роденото от съвместното съжителство с ищцата дете С* К., с всички произтичащи от това законни последици. Възразява срещу изнесеното в исковата молба, като твърди, че не е спирал детето да се вижда с майка си, но тя сама не го била търсила повече от година. Излага доводи и че детето редовно ходи на училище и майката има възможност дори и там – преди или след учебните занятия да го вижда. По отношение размера на издръжката, предоставя по преценка на съда, като същата бъде ориентирана към законоустановения минимум.

В съдебно заседание ищцата – редовно призована се явява лично и с адв. Д. Т. от ПлАК, която от името на доверителката си поддържа така предявената искова молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответника – редовно призован се явява лично, който намира, че изцяло в интерес на дедетето е той да продължи да упражнява родителските права над малолетното дете, така както го е правил от раздялата на страните.

Заинтересована страна ДСП – редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад, в който се излагат доводи, че детето се отглежда от бащата подпомаган от своите близки – пълнолетните деца, родени от съвместното съжителство на страните и от месец август е започнал да посещава домът на майка си. С* е ученик във втори клас на СУ „Христо Смирненски“ гр. Койнаре. По данни на класната ръководителка на детето посещава редовно занятия, добре облечено и чисто е, като бащата редовно се интересува за успеха и поведението му. Последната не се е срещала с майката.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за раждане издадено от Кметство Девеци, Община Червен бряг е че страните по делото са роди* на С* Ю. К., с ЕГН **********. Детето към настоящия момент е на 8 години. В рамките на съдебното следствие са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката А* С. – дъщеря на страните, пълнолетна. От показанията и се установява, че след като ищцата е напуснала по собствено желание семейното жилище и и ги е изоставила, за брат й се грижи единствено баща й, подпомаган от нея и близките й роднини. Същата е семейна и живее в съседство. Негативно е настроена към майка си, като твърди, че баща й не възпрепятства С* да се вижда с нея, както и, че тя редовно говори с него по телефона. Съдът кредитира показанаята на свидетелката с доверие, тъй като те са резултат от личните й възприятия и ежедневен и непосредствен контакт с малолетното дете. По делото е безспорен факта, че роди*те са живеели заедно до м. март на 2022-а година, когато ищцата напуснала семейното жилище, като непосредствено след раздялата С* останал да живее при бащата. От този момент насам непосредствени грижи по отглеждане, възпитание и издръжка на детето се поемат само и изцяло от бащата и неговите близки. Същият желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права, с всички произтичащи от това законни последици. По делото е изготвен и представен социален доклад от Д „СП” гр. Червен бряг по местоживеене на детето. От 2 този социален доклад се установява, че за С* се полагат адекватни грижи и в негов интерес е да контактува и с двамата роди*. Установява се още, че между бащата и детето има създадени отношения на доверие и привързаност и че същият е с добър родителски капацитет, а и получава подкрепа от роднините си. Бащата разполага с жилищно-битови условия и доходи гарантиращи потребностите му и осигуряване на подходяща семейна среда за отглеждане и развитие. Майката, работи на постоянен трудов договор и живее в дома на своята майка в същото село. не е извършено проучване за нейните жилищни условия, поради факта, че същата не живее на територията на гр. Червен бряг.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство дете: С* Ю. К., с ЕГН ********** и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи роди*. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени роди* да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респективно да определи режим на лични отношения между него и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. След сравнителен анализ и преценка на родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата роди* за отглеждане и възпитание на малолетното дете, съдът счита, че в негов интерес е то да живее при баща си, както и на бащата да се предостави упражняването на родителските права по следните съображения:

С* Ю. К., с ЕГН ********** е живял заедно с роди*те си до фактическата раздяла на същите и оттогава бащата, баба му по бащина линия и неговата по-голяма сестра полагат грижи за него, което има решаващо значение при определяне при кой от двамата роди* да определи съда да живее. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да определи същото и уважи искането на ответника. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на детето към адаптиране и развитие в обществото, формиране на възгледите му, за да израсне и живее като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност.

След като упражняването на родителските права и задължения се предоставят само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на детето с другия родител. Следва да се определи подходящ режим на лични контакти на детето с майката, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване в дома на майката, за времето от 19:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя.

Относно предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на 3 роди*те е визирано в чл.125 ал.1 от СК, а именно – роди*те са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за детето е и даването на издръжка. Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от СК, роди*те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразявайки в съвкупност нуждите на децата, възможностите на роди*те и нормативно установената граница на издръжката, съдът счита, че общият размер на издръжката за всяко от децата възлиза на 400.00 лв., от които майката следва да поеме половината, а именно 200.00 лв., което е и размер близък до минимално определения от законодателя, а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето остават в тежест на бащата. Ето защо съда счита, че ищцата следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на С* К., в размер на 200.00 лв, считано от дата на постанонвяване на настоящия съдебен акт, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

По разноските: По делото ищцата е освободена от внасянето на държавни такси и разноски по реда на чл.83 от ГПК, ответника не претендира разноски, поради което и съда не дължи произнасяне. С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката, а именно в размер на 288.00 лв., съгласно чл. 69, т. 7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС. По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето С* Ю. К., с ЕГН ********** да е при баща му Ю. К. И., с ЕГН ********** на адрес: с. Д****.

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето С* Ю. К., с ЕГН ********** да се упражняват от бащата Ю. К. И., с ЕГН ********** на адрес: с. Д****.

ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето С* Ю. К., с ЕГН ********** с майката А. С. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Д************, всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване в дома на майката, за времето от 19:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, както и по друго време при постигнато съгласие от двамата роди*.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК А. С. М., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА за детето С* Ю. К., с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Ю. К. И., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лв. за всяко от тях, считано от 01.12.2023 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА А. С. М., с ЕГН ********** да заплати на държавата по сметка на ЧРС държавна такса върху уважения размер на издръжката размер на 288.00 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че 4 същото е изготвено пред ПлОС.