Определение № 3653 от 13.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3653 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20251100207222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213,ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е изпратена от АП-София жалба от Р. Р. А. и И.

В. Д., срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 25.08.2025г., с което е отказано образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 12291/25г. на СГП , заведена по повод депозирани от Р. А. и И. Д. твърдения за евентулно осъществено престъпление по чл.282 НК от лица, заемащи магистратски длъжности.

Недоволни от горното постановление на Софийска градска прокуратура, А. и Д. са обжалвали същото пред Апелативна прокуратура-гр.София, която с постановление ,от 08.10.2025г. , по пр.пр.№ 2781/25г. е потвърдила постановения от СГП с обжалваното постановление отказ за образуване на наказателно производство. Изразявайки своето неодобрение към така заетата от АП-София процесуална позиция, Р. А. и И. Д. са подновили своето искане за образуване на наказателно производство и пред Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав приема,че жалбата на Р. А. и И. Д. е подадена в срока,визиран в разпоредбата на чл.213, ал.4 НПК и от лица, които са направили съответно съобщение пред Софийска градска прокуратура.

Поради това съдът приема,че А. и Д. се явяват легитимирани лица, които разполагат с процесуалната възможност да оспорят цитираното по-горе постановление на СГП, с което твърденията им са били оставени без очакваните от тях процесуални последици.

1

Необходимо е да бъде уточнено,че разпоредбата на чл.213,ал.4 НПК изчерпателно дефинира предметния обхват на дължимия съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на наказателно производство. В този кръг актове са единствено тези постановления, в които прокурорът е приел,че не са налице данни за конкретно лимитирани престъпления/посочени в конкретни разпоредби на Особената част на НК и такива, явяващи се тежки по смисъла на чл.93,т.7 НК/.

На следващо място следва да бъде посочено и това,че обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, но не и това на горестоящия прокурор, с което постановения отказ е бил потвърден /на обжалване пред съда подлежи „потвърденото“ постановление, а не „потвърдителното“ такова/.

В атакуваното постановление на СГП, от 25.08.2025г., по пр.пр.№ 12291/25г., прокурорът се е ангажирал с конкретна позиция, както фактическа, така и правна, относно липсата на данни , за престъпление по чл.282 НК, изрично посочено в разпоредбата на чл.213а,ал.4 НПК и като такова попадащо в предметния обхват на съдебния контрол.

В това съдебно производство правомощията на съда са контролноотменителни и имат за единствена цел проверка за съответствие на изразената от прокурора воля с приложимите към конкретния случай законови/материални и процесуални/ разпоредби. Ясно и многократно дефинираните и поддържани от А. и Д. претенции за реда и начина, по който следвало, според тях, да се проведат и приключат досъдебното производство по сл.дело № 90/22г. на ОСлС-Кюстендил ; пр.пр. № 221/22г на РПКюстендил, проверките по множество преписки

/61/22г.;414/22г.;449/22г.;647/22г. и др./, не са и не могат да бъдат предмет на образуваната пред СГП преписка и не следва да бъдат обект и на дължимия по реда на чл.213,ал.5 НПК съдебен контрол върху прокурорските актове, издадени от съответните прокурори при РП-Кюстендил. Това е така, тъй като сочените от А. и Д., в множеството депозирани от тях жалби и сигнали, обстоятелства,касаещи твърдени от жалбоподателите нарушения на процесуалния и материален закон, допуснати от прокурорите при техните произнасяния по съществото на тези жалби и сигнали, би следвало да бъдат и 2 са били предмет на съответна инстанционна проверка от горестоящите прокуратури, вкл. и от Върховната касационна прокуратура, в резултат, на която на същите тези твърдени обстоятелства е била дадена правна оценка, която се различава от тази претендирана от А. и Д. и която оценка несъмнено е довела до неблагоприятни за жалбоподателите правни последици.

Осъщественият от страна на прокурора при СГП материално правен анализ на разпоредбата на чл.282 НК е правилен и коректен. Съобразено е изискването за наличието на „особен“ субект на състава на това престъпление, коректно са отразени необходимите за обективната му съставомерност признаци/ определени действия/бездействия по служба ,чрез които са били нарушени или са останали неизпълнени конкретни служебни задължения, и/или се явяват прекомерни на обема на предоставените му властнически правомошия и обективно настъпилия от тези действия/бездействия резултат /реална опасност от настъпване на немаловажни вредни последици/. Правилно прокурорът е обособил и необходимите за съставомерността на деянието субективни признаци, като е посочил,че същото /деянието/ следва да бъде осъществено при пряк умисъл и да преследва специфична цел- да бъде набавена облага за дееца или за друго лице или да бъде причинена вреда другиму.

За да обоснове липсата на съставомерните обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.282 НК, в атакуваното постановление на СГП прокурорът е посочил твърдените от жалбоподателите нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждане на множеството преписки от прокурорите при РП-Кюстендил, като правилно е констатирал ,че прокурорските актове по тях са били издадени от компетентни органи, в рамките на техните процесуални правомощия и са резултат на осъществен самостоятелен анализ и суверенна оценка на всички относими към конкретния правен спор обстоятелства. Съобразена от прокурора при СГП е и липсата на данни за упражнено спрямо ,осъществяващи процесуални функции по тези преписки прокурори, недопустимо въздействие, което да е довело до формиране на вътрешното им убеждение в разрез с изискванията за обективност ,обоснованост и безпристрастност. Така констатираните от прокурора обстоятелства, касаещи развитието на въпросните прокурорски преписки, както и гарантираните на съответните прокурори,

3 неприкосновеност и независимост при осъществяване на служебните им правомощия, правилно са били поставени в основата на крайния негов извод за липса на данни за осъществен от обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.282 НК.

На следващо място и единствено за пълнота е необходимо да бъде посочено и това,че идентични твърдения на жалбоподателите А. и Д. са били предмет на проверка и по предходни прокурорски преписки с № 860/24г. и с № 18606/24г. и двете по описа на СГП, които също са приключили с постановление за отказ от образуване, което не е било подлагано на инстанционен, респ.съдебен контрол /поне по настоящата трета по ред преписка № 12291/25г. на СГП липсват данни за такъв/, което прави невъзможна оценката на предпоставките на чл.24,ал.1,т.6 НПК.

Най-сетне, необходимо е да посочено и обстоятелството,че съдържащите се в множеството жалби и сигнали, депозирани от А. и Д. до различни институции, твърдения за евентуално осъществени неправомерни/по чл.209 и сл.; чл.309 НК/ и увреждащи интересите им действия от страна на лица, упражняващи полицейска професия и други извършващи нотариална дейност, не са и не могат да бъдат предмет на оценка от страна на Софийска градска прокуратура, респ. на Софийски градски съд, тъй като излизат извън тяхната местна, а и родова, компетентност.

Поради това жалбата на Р. А. и И. Д. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея постановление на СГП следва да бъде потвърдено, тъй като същото се явява правилно и издадено в съответствие с приложимите процесуални и материалноправни законови разпоредби.

Поради горните обстоятелства и на основание чл.213,ал.5 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура , от 25.08.2025г., за отказ от образуване на наказателното производство по пр.пр.№ 4

12291/25г. по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5