Решение № 77 от 31.01.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. П., 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Гражданско дело № 20211720104760 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба с вх. № 6143/01.09.2021 г., подадена от П. ИВ.

АН., чрез адв. Ал. А., срещу Р. Б. П., с която се иска предоставяне на родителските права върху непълнолетните деца И. П. Й., родена на 14.05.2006 г., и И. П. И., роден на 18.08.2007 г., на бащата, при когото да се определи местоживеенето на децата, както и майката да бъде осъден да заплаща на децата, чрез техния баща, месечна издръжка в размер на по 162,50 лева. Предявен е и иск за издръжка за минало време на децата в размер на общо 4125 лева за период от една година преди предявяване на исковата молба- от месец 08.2020 г. до месец 08.2021 г.

В исковата молба се твърди, че майката и бащата са живели заедно от 2002 г. до 2014 г., когато ответницата е напуснала семейното жилище, а децата са останали при бащата, който се грижи за тях. Посочено е, че майката живее с друго лице в гр. София и че работи в магазин „Ф.“ в ж.к. Д.. Твърди се, че детето И. е ученичка в 9 клас в ПГТС „А. Й. М.“, а детето И. е в 8 клас в ПГОТ „С. И. Р.“ и е ученик със специални образователни потребности. Сочи се, че майката поддържа контакти само с детето И., но не и с И.. Навеждат се доводи, че майката Р. е заявила пред бащата, че не се интересува от нищо и няма да присъства на настоящото дело. Пояснява се, че бащата има 80 % трайно намалена работоспособност и срок на инвалидизиране до 01.12.2023 г., но заболяването му не му пречи на личните отношения и контакти с децата.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които се моли да се приемат по делото. Ищецът моли да се допусне разпит на един свидетел при режим на довеждане относно грижите и отглеждането на децата. Моли ответната страна да бъде задължена да представи служебна бележка/удостоверение от работодател досежно получавани доходи от трудово правоотношение за период от 6 месеца назад от датата на подаване на исковата молба, както и да представи заверено копие от трудова книжка с последно отразяване на място на работа, длъжност и работодател. Моли да се изготви социален доклад.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор и не е взела становище по исковата молба. В съдебно заседание ответницата не оспорва исковете, посочва, че няма претенции за личните отношения с децата и винаги, когато е свободна и има възможност, се вижда с тях. Посочва, че не оспорва и претендирания размер на издръжката, като посочва единствено, че няма да успее да заплати на куп дължимата издръжка за минало време.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, а и от приетите по делото като писмени доказателства удостоверения за раждане, се установява, че по време на фактическото съжителство на страните на 14.05.2006 г. е родена непълнолетната им дъщеря И. П. Й., а на 18.08.2007 г. е роден синът им И. П. И..

Видно от представени служебни бележки с изх. № АД-01-1325/30.08.2021 г. и с изх. № УД-39-420/30.08.2021 г. се установява съответно, че непълнолетната И. П. Й. през учебната 2021-2022 г. продължава образованието си в IX „а“ клас, специалност „И.Д.“ в П. Г. Т. С. „А. Й. М.“, а детето И. П. И. е ученик със специални потребности и е записан в VIII клас, специалност „К.“, дневна форма на обучение за учебната 20212022 г. Професионална гимназия по облекло и туризъм „С. И. Р.“- гр. П..

От представено удостоверение за брутния доход и изготвена служебна справка от съда е видно, че бащата П. ИВ. АН. работи като Мияч на МПС в „Столичен електротранспорт“ ЕАД и за периода от март 2021 г. до август 2021 г. е получил общо 7749,89 лева брутно трудово възнаграждение, което прави средномесечно брутно възнаграждение в размер на 1291,65 лева.

Видно от представено експертно репение № 4024-167 от 10.12.2020 г. на ТЕЛК, бащата е с 80 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза параноидна шизофрения.

От представените копие на трудова книжка, удостоверение от работодателя „ЕВРОПА-ВН“ ООД и служебно изготвена от съда справка, се установява, че майката Р. Б. П. работи като продавач-консултант в магазин „Ф.“ и за периода от месец 03.2021 г. до месец 08.2021 г. е получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1500,10 лева и нетно от 1164,05 лева.

По делото е приет социален доклад, от който се установява, че майката и бащата са живели заедно от 2002 г. до 2014 г., когато ответницата е напуснала семейното жилище, а децата са останали при бащата, който се грижи за тях. През 2017 г. в къщата при бащата са дошли да живеят на втория етаж неговите родители, които му помагат с грижите за децата. Според социалния работник, бащата П.А. осигурява небходимите за правилното израстване грижи на децата, като е подпомогнат от майка си Лиляна, а ответницата Р.П. няма възможност да се грижи за децата поради трудовата си ангажираност с работно време от 10 до 21 часа. В доклада е посочено, че детето И. и бащата Петър живеят в кухнята на първия етаж от къщата им, а И. има собствена стая на същия етаж. Жилището им е водоснабдено и електрифицирано и е обзаведено с всичко необходимо, позволяващо нормалното функциониране на домакинството.

Социалният работник е отразил, че детето И. има специални потребности и е ползвало социални услуги в ЦСРИ-гр. П. поради наличие на обучителни и поводенчески проблеми. В доклада е посочено, че между бащата и децата има изградена силна емоционална връзка на обич и привързаност, като въпреки заболяването си бащата работи и се грижи за децата си, които обича. Според социалния работник между майката и детето И. също има изградена емоционална връзка, но такава липсва между майката и детето И., което не желае да общува с нея.

2

По реда на чл. 59, ал. 6 СК са изслушани децата и двамата родители.

Непълнолетната И. споделя, че живее с баща си, брат си и своите баба и дядо, но ходи често при майка си, която им помага. Според И., баща им се грижи добре за тях, нищо не им липсва на нея и нейния брат и тя предпочита да остане да живее в гр. П. при баща си, защото тук е нейното училище и прияетелски кръг. В къщата им ги посещава често и бащата на брат им- техният чичо. И. посочи, че всеки път, когато се види с майка си, се връща с подарък- например или с пари. Напоследък заради Ковид пандемията И. се е виждала по-рядко с майка си. Споделя, че майката Р. има внучедете на по-голяма нейна дъщеря, и последно двете са се разхождали заедно с бебето. И. иска да се вижда с майка си, както досега- когато на детето е удобно.

При изслушването си, детето И. сподели, че не желае да живее с майка си, нито да се вижда или чува с нея по-често от сега. Предпочита да остане с баща си, който се грижи добре за детето и споделя свободното си време с него. Посочва, че се справя добре в училище, има отлични оценки, никой не се налага да му помага в ученето.

По време на изслушването бащата П.А. изрази желанието си да продължи да се грижи за двете си деца, както го е правил сам от 2014 г., когато майката ги е напуснала, до 2017 г., когато неговите родители са дошли от село да му помагат. Работното му време е от 07 и 30 часа фо 16 часа. Бащата няма против децата да се чуват и да се виждат с майка си по всяко време и не ги е спирал да осъществяват контакт досега.

При изслушването си майката Р.П. заявява, че е съгласна децата да останат при техния баща, който се е грижил за тях, след като тя се е изнесла. Посочва, че няма къде да гледа децата, защото живее в една стая при сестра си, а в същото жилище в друга стая живее бившият приятел на нейната сестра. Ходи на работа най-често на втори смени, които са от 15 и 30 часа до 23 часа, и няма кой да стои при децата през това време. Обикновено почива в четвъртък и петък, но не винаги. Децата са оставали да спят при майка си, но майката поддържа по-често контакт с дъщеря си И., а със сина си И. се вижда единствено, когато двете деца са заедно.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Я. В С.- съсед и приятел на бащата, се установява, че всички учебници, помагала, дрехи и обувки за децата се купуват от бащата. Бащата се грижи добре за децата си с помощта на своите родители, а майката Р. не му помага финансово.

По делото е изготвена и изслушана съдебнопсихиатрична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че бащата П.А. страда от психиатрично заболяване- параноидна шизофрения с давност от около 10 години, което е в стадий на медикаментозна ремисия и не се явява пречка да се грижи за децата си И. и И..

Посоеено е, че родителският капацитет на П.А. е съхранен и той е способен пълноценно да се грижи за интересите на децата си. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в бащата има критичност към заболяването, има подобрение и към момента е способен и адекватен да се грижи за децата си. Възможно е в бъдеще да има пристъп на болестта, но може и ремисията да е дълготрайна.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, чл. 143, ал. 1 и чл.

149 СК.

В настоящия случай единствено бащата претендира родителски права върху децата, като ответницата изразява становище за основателност на тази претенция. В този смисъл съдът намира, че страните по делото не спорят относно упражняването на родителските права. Важно е да се отбележи, че в съдебно заседание социалният 3 работник също изразява становище за основателност на претенциите на бащата за предоставяне на родителските права.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката на детето, спорът относно тези въпроси се решава от съда.

При извършване на преценката относно въпросите за предоставяне упражняването на родителските права, съдът се основава на интересите на децата. За интересите на децата следва да се преценява въз основа на следните обстоятелства съдържащи се в чл. 59, ал. 4 СК - възпитателските качества на всеки от родителите; моралния лик на родителите; начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето; изразената готовност да се отглежда и възпитава детето; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по - голяма степен то е привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита; каква е социалната среда, в която предстои да живее детето, както и финансовите и материалните възможности на родителите.

В § 1, т. 5 от ДР от ЗЗакрД се посочва, че „Най-добър интерес на детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания и разяснения, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да съобразяват в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Следва да се подчертае, както е посочено и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (пример: Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), че съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, анализирайки 4 данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.