Определение № 216 от 07.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Шумен, 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500118 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я., действащо чрез процесуален представител юрисконсулт Х.А.А. против Разпореждане № 195/31.01.2023 год. по Ч.гр.д.№ 10/2023 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, представлявано от Я.Я., изп.директор, срещу длъжника И. В. И. от с. Н.К. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 562,27 лв. главница; 67,52 лв. договорна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 26.11.2019 г.; 178,76 лв. законна лихва за периода от 27.11.2019 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и искането за присъждане на разноски в размер на 25лв. (двадесет и пет лева) държавна такса и 200 лв. (двеста лева) възнаграждение за юрисконсулт.

Частният жалбоподател намира разпореждането за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. С жалбата се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се излагат аргументи, че производството е по реда на чл.410 от ГПК, а не е исково; че заповедното производство е едностранно, като не е необходимо заявителят да представя доказателства в подкрепа на твърденията от страна на кредитора, а да се заяви само, че вземането съществува. Според жалбоподателя длъжникът има право да депозира възражение по реда на чл.414 от ГПК след получаване на заповедта за изпълнение. По изложените от него съображения счита, че в заповедното производство по реда на чл.410 ГПК, не следва да се представят доказателства относно уведомяването на 1 длъжника за цесията. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните в заявлението суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна/заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

Ч.гр.д. №10/2023 година по описа на НПРС е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я. и действащо чрез процесуален представител юрисконсулт Й.М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.

В. И. от с. Н.К. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 562,27 лв. главница; 67,52 лв. договорна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 26.11.2019 г.; 178,76 лв. законна лихва за периода от 27.11.2019 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и искането за присъждане на разноски в размер на 25лв. (двадесет и пет лева) държавна такса и 200 лв. (двеста лева) възнаграждение за юрисконсулт.

С Разпореждане № 33/05.01.2023г. съдът е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя за представяне на договор за цесия и Приложението към него, включително и на доказателство за съобщаването на цесията на длъжника. Съобщението е получено от заявителя на 11.01.2023 г.

В законния срок, на 12.01.2023 г. е изпратена молба от заявителя, получена в съда на 16.01.2023 г., в която сочи, че подаденото заявление е редовно и съгласно законът не се изисква прилагане на договора за цесия. Към молбата не е приложен договора за цесия, както и доказателства за нейното съобщаване на длъжника. Постановено е от съда ново Разпореждане № 94/16.01.2023 г., с което съдът е оставил заявлението отново без движение за уточняване дали се претендира неустойка поради това, че в договора, въз основа на който се основават вземанията на заявителя е посочено такава. С уточняваща молба от 27.01.2023 г., заявителят е посочил, че не претендира неустойка по договора.

Заповедният съд е приел, че вземането се основава на сключен договор за паричен заем № 3384040/30.11.2018г., че в т. 12 от заявлението е посочено допълнително, че на 30.01.2017г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД; че длъжникът бил уведомен за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД, на 08.09.2020 г. чрез писмо с обратна разписка. Съдът е съобразил, че по делото е приложен договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, както и Общи условия към него, но не и исканото от съда 2 копие на договора за цесия, описано в т. 12 от заявлението. В съответствие с чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК и чл. 7, ал.3 от ГПК, с оглед служебната проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора с потребител, съдът е направил извод, че сключеният между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника договор за паричен заем, отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и длъжникът има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

НПРС е обсъдил, че основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частен правоприемник са налице, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ, но ако за частното правоприемство е налице отделен документ по чл.417 ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, само ако в него е индивидуализирано прехвърленото вземане. Посочил е, че за да се приеме, че в резултат на договора за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (сега АД), е настъпила подмяна на страната на кредитора, то следва да се приложи самия договор. Обосновал се е, че без прилагането на такъв, заявителят по настоящето дело не се легитимира, като надлежна страна в отношенията спрямо длъжника. В случаите когато е налице частно правоприемство, основано на договор за цесия на страната на кредитора, то същият следва да бъде не само посочен, но и приложен по делото и прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, тъй като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съобщението е едностранно изявление за прехвърлянето от цедента, а не от цесионера, съобразно чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, освен ако с договора за цесия не са прехвърлени и правата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Т.е. до момента на уведомяването на длъжника негов кредитор остава цедентът. В този смисъл е и посоченото в член 11:303 от Принципите на европейското договорно право (Principles of European Contract Law). Това има значение за вида на претендираните вземания и техния размер. За тези си доводи Новопазарският районен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Посоченото от ТР сочи, че в случаите когато е налице частно правоприемство, основано на договор за цесия на страната на кредитора, то същия следва да бъде посочен и приложен по делото. В процесния случай противоречието със закона е в неприлагането на договора за цесия и доказателствата за уведомяването на длъжника за нея. Налице е противоречие и на добрите нрави, доколкото страните са длъжни да упражняват предоставените им права добросъвестно, съобразно добрите нрави, съгл. чл. 3 ГПК. С неприлагането на договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея заповедният съд е приел, че подаденото от заявителя искане е противоречащо на закона и на добрите нрави. Предвид това и на основание чл.413, ал. 2 от ГПК съдът с Разпореждане № 195/31.01.2023 год. по Ч.гр.д.№ 10/2023 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар, е отхвърлил 3 изцяло заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, представлявано от Я.Я., изп.директор, срещу длъжника И. В.

И. от с. Н.К. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 562,27 лв. главница; 67,52 лв. договорна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 26.11.2019 г.; 178,76 лв. законна лихва за периода от 27.11.2019 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и искането за присъждане на разноски в размер на 25лв. (двадесет и пет лева) държавна такса и 200 лв. (двеста лева) възнаграждение за юрисконсулт.

Решението на въззивния съд при правилно първоинстанционно решение е подчинено на нормата на чл. 272 ГПК, според която: когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд в настоящия съдебен състав възприема като свои мотивите на първоинстанционния съдебен акт, включително във връзка с цедирането на задължението и индивидуализацията на прехвърленото вземане. Така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 2 от ГПК , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. В конкретния случай въззивният съд констатира, че са налице пречките по смисъла на чл.

411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, претендира вземане на първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу длъжника И. В. И., което е посочено и от самия заявител. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че заповедният РС бил превишил правомощията си в заповедното производство, преценявайки че така направеното искане противоречи на закона. Напротив съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала. Именно проверката за противоречие със закона изисква, заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи. Съгласно чл. 27 ал.1 от ГПК 4 процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, а съгласно чл.26 ал.2 от ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно. След като заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, претендира вземане на друг кредитор - първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно неговите твърдения в заявлението и представения договор за паричен заем, той следва да представи договора за цесия, с което биха се установили както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане, респ. като страна по гражданското правоотношение. Непредставянето им ги определя като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. В случая липсва процесуална възможност заявителят да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права.