Решение № 14 от 18.03.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Габрово, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244200600002 по описа за 2024 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба от подсъдимите Т. Д. К. и С. И. П., и двамата от гр. Севлиево, чрез защитника адв. И. И. – С. от АК Габрово и въззивна жалба от частния тъжител Н. К. С. от гр. Севлиево, чрез процесуалния представител адв. П. Д. от АК Габрово, против Присъда № 27/19.10.2023 г. по НЧХД № 153/2023 г. на РС Севлиево.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. И. П. от гр. Севлиево, роден на *** година в гр. Севлиево, български гражданин, със средно образование, пенсионер, разведен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2023 година около 22:45 часа в гр. Севлиево, на ул. „**" **, на стълбищната площадка на седмия етаж, пред жилището на Н. К. С., в съучастие като извършител с Т. Д.

К., чрез нанасяне на удари с дървен предмет и с ръце на Н. К. С. от гр.

Севлиево, му причинил контузия на главата с две разкъсно - контузии линейни рани в лявата челна област на главата: кръвонасядане на долния клепач на дясното око; кръвонасядане и разкъсно - контузна рана от вътрешната страна на долната устна в дясно; охлузвания в основата на палеца 1 и на дланта на лявата ръка и охлузна рана на гърба на дясната длан, които увреждания съставляват лека телесна повреда и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, с което е извършил престъпление по чл.

130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.

78а от НК съдът го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. И. П. за НЕВИНЕН в това на горепосочените време и място да е причинил описаните по-горе телесни увреждания на Н. К. С. чрез нанасяне на удари с крака, поради което го е ОПРАВДАЛ в тази част на така предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимата Т. Д. К. от гр. Севлиево, родена на * * * година в гр. Ловеч, български гражданин, неомъжена, неосъждана, със средно образование, работи, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 07.04.2023 година около 22:45 часа в гр. Севлиево, на ул. „**" **, на стълбищната площадка на седмия етаж, пред жилището на Н. К. С., в съучастие като извършител със С. И. П., чрез нанасяне на удари с дървен предмет и с ръце на Н. К. С. от гр. Севлиево, му причинила контузия на главата с две разкъсно - контузии линейни рани в лявата челна област на главата; кръвонасядане на долния клепач на дясното око; кръвонасядане и разкъсно - контузна рана от вътрешната страна на долната устна в дясно; охлузвания в основата на палеца и на дланта на лявата ръка и охлузна рана на гърба на дясната длан, които увреждания съставляват лека телесна повреда и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, с което е извършила престъпление по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК съдът я е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 1000 лв.

/хиляда лева/.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимата Т. Д. К. за НЕВИННА в това на горепосочените време и място да е причинила описаните 2 по-горе телесни увреждания на Н. К. С. чрез нанасяне на удари с крака, поради което я е ОПРАВДАЛ в тази част на така предявеното й обвинение по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите С. И. П., с ЕГН ********** и Т. Д. К., с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Н. К. С., с ЕГН **********, от гр.

Севлиево, ул. „**" **, ет. 7 , ап. 17, сума в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените от двамата подсъдими на Н. К. С. в следствие на престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2023 година до окончателното й изплащане, както и направените от него разноски по делото в размер на 902 лв. /деветстотин и два лева/.

Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Н. К. С. против подсъдимите С. И.

П. и Т. Д. К. граждански иск до размера от 16000 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите С. И. П., с ЕГН ********** и Т. Д. К., с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Н. К. С., с ЕГН **********, от гр.

Севлиево, ул. „** 4' **, ет. 7, ап. 17 сумата от 45 лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща обезщетение за причинените от деянието им на Н. К. С. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2023 година до окончателното й изплащане.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите С. И. П. и Т. Д. К. да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху гражданския иск за причинени на Н. К. С. неимуществени вреди в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите С. И. П. и Т. Д. К. да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху гражданския иск за причинени на Н. К. С. имуществени вреди в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Съдът е постановил вещественото доказателства - 1 б р . C D носител относно постъпил сигнал на ЕЕН 112, след влизане на присъдата в сила, да се унищожи.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в 3 срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната им допустимост.

Във въззивната жалба на подсъдимите Т. Д. К. и С. И. П., подадена чрез защитника адв. И. И. – С. от АК Габрово се твърди, че постановената присъда по НЧХД № 153/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево почива изцяло на предположения. Присъдата била неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона, както и в нарушение на материалния закон. Обжалваният съдебен акт противоречал на основни принципи на правото и справедливостта, в асинхронно отношение с целта на закона, сериозно засягал в отрицателна насока правата и законните интереси на подсъдимите, признати им от закона и гарантирани от последния. Обжалваната присъда била постановена без да бъдат съобразени всички факти и обстоятелства по делото, при пълна липса на доказателства, подкрепящи тезата на частния тъжител. Обжалваната присъда била постановена без да е установено от събраните доказателства по делото по един безспорен и несъмнен начин, че получените увреждания са в резултат на виновно, противоправно поведение на подсъдимите. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не можело да почива на предположения и индиции. В конкретният случай обвинението се основавало на противоречиви показания на пострадалите, предположения и косвени логически съждения относно деянието. Съдът признал подсъдимите за виновни, без обвинението да е доказано по несъмнен начин. Постановяването на осъдителна присъда било възможно само, когато обвинението бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, което означавало, че от доказателствата не може да се направи друг извод освен този, че именно подсъдимите са осъществили инкриминираното деяние, както от обективна, така и от субективна страна. Внасянето на съмнения в защитната теза не означавало, че е постигнато това ниво на доказаност на обвинението, което е необходимо за постановяване на присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни. В случая липсвали безспорни доказателства за извършване на деянието от подсъдимите и тяхната вина, а само предположения, върху каквито не можело да почива осъдителната присъда /арг. от чл. 3 0 3 , ал. 1 от НПК/. При тази доказателствена празнота, единствената правна възможност била постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимите Т. Д. К. и С. И. П.. В хода на производството по 4 делото не били направени никакви усилия за разкриване на обективната истина. Налице било дерогиране на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и ч л . 1 0 7 от НПК, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, довело до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на престъплението и неговото авторство.

Събраните доказателства били анализирани едностранчиво, само и единствено през призмата на частното обвинение. Първоинстанционният съд превратно разтълкувал доказателствата по делото и избирателно дал вяра на част от тях, поради което достигнал до погрешни изводи. По тези причини жалбоподателите не са доволни от Присъда № 27 о т 19.10. 2023 година, постановена по НЧХД № 153/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, като я считат за почиваща изцяло на предположения, неправилна, несъобразена със закона и основните принципи на правото, гарантиращи справедлив съдебен процес, в сериозно и явно противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд.

Претендира се Окръжният съд да отмени първоинстанционната присъда по НЧХД № 153/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, като постанови нова присъда, с която да признае подсъдимите Т. Д. К. и С. И. П. за невиновни в това, че на 07.04.2023 г., около 22,45 часа, в град Севлиево, на ул. „**" **, на стълбищната площадка на седми етаж, при форма на вината пряк умисъл, в съучастие като съизвършители да са причинили на тъжителя Н. К. С. описаните в тъжбата телесни увреждания, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, квалифицирано като лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128, и чл. 129 от НК и да ги оправдае по така повдигнатото им с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Претендира се да бъдат отхвърлени изцяло предявените граждански искове, като неоснователни.

Във въззивната жалба на частния тъжител Н. К. С. от гр. Севлиево, подадена чрез процесуалния представител адв. П. Д. от АК Габрово, се твърди, че на фона на съвременната инфлация и цени на здравното обслужване, така определеното обезщетение не може да послужи за репариране на причинените неимуществени вреди. Съдът вероятно присъдил 5 за седем броя леки телесни повреди по 1000 лв. обезщетение. По делото имало данни, че телесните повреди са осем на брой. Този размер на обезщетението не почивал на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД, и бил занижен наполовина. Това особено се отнасяло за най-тежката увреда – контузия на главата с две разкъсноконтузни рани, причинени с хладно оръжие.

Претендира се Окръжният съд да измени присъдата на Районен съд Севлиево, като уважи изцяло предявения граждански иск за нанесени с престъплението неимуществени вреди.

С въззивните жалби не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание подсъдимите Т. Д. К. и С. И. П. и защитникът адв.

И. И. – С. поддържат подадената от тях въззивната жалба и направените искания. Оспорват жалбата на частния тъжител.

В съдебно заседание частният тъжител Н. К. С. и неговият повереник адв. П. Д. поддържат подадената от тях въззивна жалба и оспорват жалбата на подсъдимите.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Тъжителят Н. К. С. и свидетелката Л. К. В. живеят на семейни начала в апартамент № 17, находящ се на ул. „**" * * , е т . 7 в гр. Севлиево.

Подсъдимите С. И. П. и Т. Д. К. живеят на същия адрес, но в апартамент, находящ се на първия етаж на жилищния блок. Между тъжителя и подсъдимия С. П. съществувал спор относно поставен знак за инвалидно място пред блока, в който двамата живеят, даващ право на подс. П., който е инвалид, да паркира автомобила си пред знака.