Решение № 2012 от 03.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2012 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20241100504130 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17934/02.11.2023г по гр.д. № 132 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 180-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 941/03.01.2023г. на Л. А. П., ЕГН ********** срещу „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 с правно основание чл. чл. 344, ал.1, т. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание –„ уволнение” на Л. А. П., ЕГН ********** извършено със Заповед № 174/03.11.2022г. с която е прекратено и трудовото правоотношение между страните на основание на чл. 190, ал.1т. 7 от КТ; за заплащане на сумата от 6600лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 03.11.2022г. до 03.05.2023г; за заплащане , чл. 220,ал.1 от КТ на сумата от 1100лв. представляващи обезщетение за неспазен срок на предизвестие; на основание на чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 1100лв., представляващи заплатена като обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ сума на отпаднало основание, като Л. А. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Йеттел 1

България” ЕАД, ЕИК 130460283 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500лв., представляващи съдебни разноски.

С Определение № 3863/25.01.2024г. по дело № 132/2023г. на СРС е оставена без уважение молба вх. № 353364/07.12.2023г. на ищеца Л. П. по чл.

248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като такива не се присъждат на ответника по исковете.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 353369/07.12.2023г. по регистъра на СРС от ищеца Л. А. П., ЕГН

********** в частта, в която искове са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочил е, че наложеното наказание не съответствало на нарушението, районният съд не обсъдил всички събрани за същото доказателства.

Неправилно били преценени от СРС обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В случая установено било от техническата експертиза, че клиентът бил посрещнат от служителката А. Т., изяснила какво е желанието на клиента. В този момент ищецът бил зад гише № 4, като обслужвал друг клиент- връщал мобилен апарат от ремонт, а на гише 5 бил управителят на магазина-Л.А.. Т. проверила документите на клиента, не било установено по делото , че задълженията й били различни от тези на ищеца и че следвало само да посреща и насочва клиентите. Клиентът дал пълномощното на Т. и тя следвало да го провери, но тя го предала на управителя А., който бил служител с над 12 години стаж при ответника. Т. следвало да обслужи клиента, като му провери пълномощното. Техническата експертиза установила, че управителят внимателно прегледал пълномощното и го предал на ищеца, който бил трети по веригата служител, ищецът оставил пълномощното встрани, защото тогава обслужвал друг клиент. През това време не било установено управителят да е извършвал служебна работа, не било установено с кого е разговарял по телефона. През това време Т. стояла на крачка встрани и наблюдавала случващото се. Експертизата установила, че след това управителят и ищецът обсъждали пълномощното, като управителят казал на ищеца, че пълномощното е редовно и да го въведе в системата, като преиздаде картата. Ищецът изпълнил така нареденото му от управителя, което съответствало на задълженията му по длъжностна характеристика.

Неправилно СРС приел, че управителят в този момент извършвал други 2 дейности във връзка с работата, показанията на този свидетел не следвало да се кредитират, защото се отразявали пряко на служебното му положение при ответника. Нелогично било поведението на управителя и на Т., които не били ангажирани с обслужване на клиент, но появилия се такъв с пълномощното оставили да бъде обслужен от ищеца, който към него момент обслужвал друг клиент. Управител имал дългогодишен стаж, виждал бил много пълномощни, можел бързо да прецени дали пълномощното е редовно, нито той нито Т. посочили на ищеца, че следва да провери пълномощното. Невярно било твърдението на управителя, че ищецът сам проявил желание да обслужи клиента с пълномощното, това се опровергавало от техническата експертиза.

Показанията на управителя за последователността на събитията и репликите, които си разменил с ищеца били колебливи , не очаквал такива въпроси и му отнело доста време да си спомни какво точно е казал и не успял да направи връзка между вече казано и отговор на този въпрос. Управителят въвел в заблуждение ищеца, че пълномощното е редовно. Показанията на управителя А. се опровергавали и от последвалата заповед на работодателя, сочеща че не била извършвана проверка на пълномощното и така будело съмнение как управителят е получил информация от юридическия отдел, че пълномощно не е редовно след като такава проверка не била направена. Управителят А. променил първоначалната си версия и посочил, че е погледнал пълномощното, изявлението му след това за дължимото поведение на ищеца било опит да прехвърли вината си върху ищеца. Издаването на СИМ карта не попадало в задълженията, за които по длъжностна характеристика следвало да се „следват необходимите процедури”. Към октомври 2022г. не било задължително пълномощното да се изпраща на друг отдел и това се установява от последвалия случая и-мейл от регионалния мениджър Д..

Инструктаж за пълномощни не бил провеждан, неверни били показанията за извършен такъв онлайн. Така по делото се установило, че ищецът не следвало да изпраща пълномощното за проверка от когото й да било още повече, че управителят му казал, че то е редовно. Ответникът не довел като свидетел регионалния мениджър Д., която щяла да даде неверни показания, ако същите са различни от имейла, така ответникът създал пречки за събиране на доказателства по делото и следвало да се приложи чл. 161 от ГПК Показанията на св. Т. установили, че не било задължително към октомври 2022г. пълномощни да се изпращат за проверка, че системата за провеждане на 3 тестове била компрометирана. Показанията на св. Д. установявали , че комисията на работодателя не съобразила поведението на А. Т. и на управителя А. , вината им за случая, нейните показания за поведението на А. били опровергани от заключението по техническата експертиза в частта за поведението на А.. Недоумение будело защо на А. ответникът наложил полеко наказание от това на ищеца след като А. наредил на ищеца да издаде симкартата. В случая наложеното наказание създавало впечатление, че е с цел да се прикрие престъпление, правоохранителните органи още не били уведомени за случая, причините за уволнението на ищеца не били ясни. Вътрешните правила на ответника, които противоречат на законовите разпоредби били неприложими. Така посоченото в тези правила, че отговорността е за обслужилия клиента не следвало да се приложи, защото реално имало изпълнение на заповед на прекия ръководител, незаконосъобразността на която е в отговорността на този ръководител. Не били настъпили неблагоприятни последици за работодателя. Не ставало ясно какви репутационни последици били настъпили. Не се наблюдавал спад на клиентите му, свиване на дейността му, затваряне на магазини, нито коментари в интернет, нямало друга индиция, че е налице репутационна щета за ответника. Уволнителната заповед била незаконосъобразна, при снемане на обясненията ищецът бил заставен да подпише документите под заплаха, че в противен случай ще бъде извикана охрана и няма да бъде пуснат, това поведение на работодателя опорочавало процедурата по даване на обяснения.

Искането за обяснения, даването на същите и уволнителната заповед били от една и съща дата и невъзможно било да се събере комисията по налагането на наказанието за това време. Неправилно СРС приел, че ищецът имал възможност да даде допълнителни обяснения , искането за обяснения и уволнителната заповед били от една и съща дата, което означавало, че решението за наказанието било взето предварително, обясненията били взети само формално, целта била ищецът да бъде премахнат по най-бързия начин, за да се прикрие вината на управителя А.. Посоченото от работодателя навеждало на сложно престъпление с участие на множество лица-изготвяне и ползване на фалшиви пълномощни, използване на копие на чужда СИМ карта, извършена банкова транзакция. Неправилно СРС отказал да изследва тези обстоятелства , защото имало сериозни индикации , че в схемата за източване на средства участват множество лица и установяване на 4 конкретното им поведение и принос било релевантно за делото. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете - Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 в предоставения му срок е оспорило жалбата. Посочило е, че ищецът бил обслужил клиента и допуснал издаване на сим-карта с ненадлежно пълномощно, поради което и правилно му било наложено дисциплинарно наказание, същото съответствало на тежестта на нарушението.

Без значение било поведението на другите служители. Не било установено А.

Т. да е имала задължение да обслужи клиента. Не било установено по делото управителят А. внимателно да е прегледал пълномощното и да е посочил на ищеца, че същото е редовно и следва да издаде сим-картата. Техническата експертиза установила, че смяната на картата е извършена от ищеца, че той е обслужвал мъж , представил пълномощно без да изиска личната му карта, без да провери данните на упълномощителя и валидността на пълномощното.

Ръководството за абониране на частни клиенти, Ръководството за работа с пълномощни, Ръководството за смяна на сим-карти били задължителни вътрешни актове и те разписвали задълженията на ищеца, които в случая били нарушени. Дори да се приемело, че управителят е отказал съдействие на ищеца, той имал възможност да се консултира със зоналния и регионалния мениджър. Ищецът следвало да изчака становище на правен отдел, че пълномощното може да се използва, каквато била процедурата в Ръководството по смяна на сим-карти. Пълномощното не носело щемпел за заверка от нотариус, имало и съществени несъответствия в име и адрес на клиента спрямо данни в системата на Йеттел. Тези видими несъответствия не били проверени от ищеца и това било грубо негово нарушение на задължителните правила и процедури. Показанията на св. Т. установявала, че ищецът е запознат с тези правила, които се подкрепяли от електронното извлечение от вътрешната специализирана система за обучение. Разпореждане на прекия ръководител, което противоречи на вътрешните правила и процедури не било надлежно и не следвало да се изпълнява, дори да се , чее било дадено от управителя А.. Ищецът допуснал при обслужването на клиента да не го помоли да си свали маската и така да го идентифицира, не извършил проверка на пълномощното му. Уволнителната заповед отговаряла на изискванията на КТ, процедурата по налагане на наказанието била спазена.

Поведението на ищеца довело до неблагоприятни последици, защото 5 злоупотребата с лични данни на клиента застрашавало интереса и на работодателя и на потребителя, потребителят претърпял значителни вреди – от сметката му били изтеглени 24000лв., репутационни вреди за ответника били настъпили. Не бил длъжен да подава жалба, клиентът бил този, който можел да го направи , желае. Не било необходимо да се изследва престъпното деяние, за да се прецени законността на уволнението. Не било вярно, че ищецът бил заставен да даде обяснения устно. Служителите на работодателя, пред които били дадени обясненията му, не го били заставили да подписва документи, нито да дава обяснения, не препятствали напускането му на сградата. Протокол бил оформен с въпроси и отговори, но нямало пречка ищецът да изрази допълнително обяснения по случая, зададените въпроси били уточняващи и конкретни за фактите за всяко нарушение. Правилно СРС не обсъдил приложеното с исковата молба копие на електронно съобщение с посочен автор Ц. Д. до служителите, защото същото било оспорено от ответника, а доказателства, че автор е посоченото лице и че адресат са служителите , за верността на съдържанието му не били ангажирани по делото. Това съобщение било и за период след процесния случай и така било неотносимо. Претендирал е възнаграждение за юрисконсулт, в проведено о.с.з. е посочено че не се претендират разноски, адвокат представлявал по реда на чл. 35 от ЗАдв. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.