Решение № 240 от 13.02.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 438/2022
- Вид
- Решение № 240
- Подписан
- 13.02.2023
- В сила
- 11.04.2023
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за здравето
- чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за здравето
- чл. 157 · Закон за здравето
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 45 · Конституция на Република България
- чл. 56 · Конституция на Република България
- чл. 7 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 240 гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АННА Д. при участието на секретаря ИВАНКА Д. Т.А като разгледа докладваното от АННА Д. Гражданско дело № 20224110100438 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Д. И. срещу Районна прокуратура – Габрово и Л. Д. Т.. Развити са съображения, че на 12.10.2020 година Л. Д. Т. е подал жалба в ОД на МВР - Габрово, в която било посочено, че на 06.10.2020 година ищцата го е заплашила, че ще му „потроши“ автомобила, ако не и бъде предадено медицинското досие на Р. Е. Ш., както и че на същата дата ответникът Т. получил заплашително телефонно обаждане от ищцата, придружено от CMC -и от телефонен номер ***, със съдържание: „идвам утре с адвоката си и ти ебавам майката, боклук“, „върви на когото искаш да се оплакваш, аз съм психопат“, „като малък ме въртяхте, сега е мой ред“, „знам те, че живееш където ти е кабинета“. Твърди, че на 19.10.2020 година, Т. подал втори сигнал до РП - Габрово, озаглавен „предложение“ за предприемане спрямо ищцата на спешни мерки по Закона за здравето. Посочва, че въз основа на това заявление била образувана преписка № 175200 -15863/2020г. на РУ на МВР - Габрово, която била обединена с преписка № 2347/2020г. по описа на РП – Габрово и по която са дадени указания органите на МВР да извършат разпит на съседите и близките на ищцата, за да установят дали е проявила агресия и дали има неадекватно поведение. Твърди, че на 08.12.2020 година РП - Габрово е внесла искане в съда, в което било посочено, че ищцата страда от афективна психоза в обострено състояние, че същата не се отнася критично към здравето си и не провежда лечение.
1
Въз основа на това искане било образувано ЧНД № 1130/2020 година на РС – Габрово, по което била допусната съдебно-медицинска експертиза. От последната се установило, че ищцата е психически здрава и не се налага провеждане на психиатрично лечение, поради което на 16.04.2021 година в открито съдебно заседание съдът отхвърлил искането на прокуратурата за задължително лечение. Навежда доводи, че производството по ЧНД № 1130/2020 година на РС – Габрово е образувано от РП Габрово недобросъвестно и небрежно, без внимателен подбор и прочит на представените доказателства, без подробно и надлежно разследване, и без да са налице необходимите законови предпоставки, като това е било известно или е трябвало да бъде известно на органите на прокуратурата още преди завеждане на делото. Посочва, че ответникът Т. е демонстрирал явна недобросъвестност и желание да навреди и злепостави ищцата, като с действията си по подаване на сигналите от дата 12.10.2020 година и 19.10.2020 година Т. недобросъвестно е упражнил конституционно защитеното си право на жалба, с което е въвел в заблуждение прокуратурата, предварително знаейки или като е трябвало да знае, че няма никакви основания за възбуждане на производство по Закона за здравето срещу И.. Твърди, че органите на прокуратурата от своя страна не са провели разследване с необходимото качество, за да установят авторството на въпросните CMC, дали Т. не е предубеден и дали изобщо са налице основания за възбуждане на производство по 3акона за здравето срещу ищцата.
Навежда доводи, че от момента, в който узнала, че прокуратурата иска настаняването й в психиатрично заведение съзнанието на ищцата изцяло било заето с мисълта, че е дамгосана като психично болна. Това силно я наскърбило, накърнило достойнството и доброто й име сред обществото и съседите й. Изпаднала в тежка депресия, затворила се в себе си и трудно вършела ежедневните си задължения. Дълбоко било накърнено личното й достойнство и загубила увереността си за честност и справедливост от страна на държавата и държавните органи. Направено е искане Районна прокуратура Габрово и Л. Д. Т. да бъдат осъдени да заплатят солидарно на С. Д. И. сумата в размер на 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на подаване на недобросъвестен сигнал и внасяне от първия ответник на искане пред РС-Габрово по реда на чл. 157 от Закона за здравето. Претендира да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Процесуалният представител на Районна прокуратура – Габрово заема становище, че предявеният иск е процесуално допустим, а по същество неоснователен. Посочва, че правомощията на органите на прокуратурата по Закона за здравето не включват възможност за преценка на психичното състояние на лицето. Освен това липсва виновно поведение на прокурора, внесъл в съда предложението за задължително лечение на ищцата. На следващо място счита претендираното обезщетение за прекомерно завишено и несъответстващо на описаните вреди. Направено е искане 2 предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Процесуалният представител на Л. Д. Т. развива съображения за недопустимост на предявените искове, а по същество и за неоснователност. Оспорва, че на ищцата е поставяна диагноза или че е определяна като вменяема или невменяема, че ответникът е призован по ЧНД като пострадало лице, както и че ответникът не е имал преки впечатления от ищцата. Твърди, че на 06.10.2020 година между него и ищцата е проведен личен телефонен разговор, а и същият имал преки впечатления от И. от минали срещи с нея във връзка с участието му като вещо лице по досъдебни производства. Навежда доводи, че в случая не е налице противоправност на деянието, доколкото подаването на жалба /сигнал/ до съответния компетентен орган съставлява упражняване правото на гражданите да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От изисканото и приложено към настоящото дело ЧНД № 1130/2020 година по описа на Районен съд - Габрово се установява, че същото е образувано по искане на Районна прокуратура – Габрово, с което е направено предложение за настаняване на С.
Д. И., с ЕГН ********** на задължително лечение в ДПБ – град Севлиево. Към искането е приложена преписка № 2347/2020 година по описа на РП -Габрово. Видно от последната д-р Л. Д. Т. е подал Жалба, вх. № 175200-15863 от 12.10.2020 година по описа на РУ на МВР – Габрово при ОД на МВР – Габрово. Изложени са оплаквания срещу Р. Е. Ш. и С. И. за отправени към него заплахи. По преписка № 2438/2020 година на ГРП, присъединена към преписка № 2347/2020 година на РП – Габрово е постъпило и Предложение, вх. № 2347/20 от 19.10.2020 година от д-р Л. Д. Т., в което посочва, че в последните дни има впечатления от поведението на С. Д. И. и има съмнения, че страда от афективна психоза. От материалите по ЧНД № 1130/2020 година по описа на Районен съд - Габрово се установява, че И. е представила по ЧНД Амбулаторен лист от 21.12.2020 година, с посочена основна диагноза „Тревожно разстройство, неуточнено“. В проведеното на 25.01.2021 година съдебно заседание, след изслушване на И. и на експерта - психиатър, призован по делото, съдът е допуснал комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, при стационарна форма, като с определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.02.2021 година по ВЧНД № 25/2021 година на Окръжен съд – Габрово, определението е изменено в частта, относно формата на провеждане на експертизата от стационарна в амбулаторна. От приложената по ЧНД комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза се установява, че от изследването на С. Д.
3
И. не се намират данни за психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т.
2 от Закона за здравето. С Решение № 260042 от 16.04.2021 година по ЧНД № 1130/2020 година по описа на Районен съд – Габрово е оставено без уважение предложението на Районна прокуратура – Габрово за настаняване на С. Д. И. на задължително лечение от стационарен тип в психиатрично заведение, като неоснователно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените от С. Д. И. срещу Районна прокуратура – Габрово и Л. Д. Т. обективно и субективно, кумулативно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.
Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Освен обезщетителна функция, то има и превантивна цел – мотивира спазването на дължимата грижа у правните субекти, т.е. отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации /Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ/.
Непозволеното увреждане представлява сложен юридически състав, елементите на който са: деяние - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Деликтна отговорност може да се реализира, само когато между действията и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От изброените елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Следва да се има предвид, че отговорността на държавата за действия или актове на правозащитните органи се реализира по реда на специалния ЗОДОВ, но няма пречка извън хипотезите на чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ отговорността за други незаконни актове и действия на държавни органи да се реализира по реда на общото гражданско законодателство. Поради това и е допустимо отговорността по чл. 7 КРБ да се осъществи и по реда на чл. 49 ЗЗД, както срещу държавата, така и срещу съответното държавно учреждение. В случая по делото ищцата е предявила искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди и от незаконен акт на прокурор при Районна прокуратура – Габрово – искане по реда на чл. 157 ЗЗ. Доколкото в подадената по делото искова молба липсват твърдения за наличието на предвидените в чл. 2 ЗОДОВ предпоставки, следва да се приеме, че е отправено искане за ангажиране отговорността на държавата, чрез държавното учреждение по общия деликтен състав на чл. 49 ЗЗД.
4
В този смисъл, уважаването на предявените кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяването от страна на ищеца на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ неимуществени вреди от ответника Т. и от лица, при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицето/лицата, на които е възложена работата, както и размера на причинените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като при оспорване в тежест на ответниците е да оборят презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая по делото не са налице предпоставките, предвидени в чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на Районна прокуратура – Габрово, която несъмнено отговаря за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. По отношение на исканията на прокуратурата по чл. 157 ЗЗ не е приложим ЗОДОВ, поради което, както бе посочено по-горе преценката за тяхната законосъобразност, от която зависи елементът "противоправност" от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, следва да бъде извършена въз основа на това дали са били налице предвидените в закона условия за внасяне на искането в съда. Следва да се има предвид, че в Закона за здравето не са предвидени предпоставките, при които прокурорът следва да внесе искане в съда, като в чл. 157 ЗЗ е посочено, че задължително настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора. От друга страна в чл. 155 от закона са изброени материално-правните условия, при които е приложимо настаняването спрямо лицата, посочени в чл. 146, ал.
Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17420201-c63a-40b8-b367-d7a19b6356a3