Определение № 537 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. София, 19.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500430 по описа за 2026 година э

Производство по чл.248 ал.3 ГПК.

С определение № 21512 от 03.11.2025г., постановено по гр.д. № 10703/2022г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК на С. С. и Д. С. за изменение на решението в частта за разноските.

Производството по делото е образувано по подадени две частни жалби, както следва:. С. Д.

С., чрез адв. Н. Б., и Д. Д. С., чрез адв. Т. М..

Жалбоподателят С. чрез адв.М. изтъква факта, че съдът е тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като е приел, че прилагането на тази норма зависи от материалното затруднение на клиента. Правилното тълкуване е, че уговарянето на безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза е въпрос на свободна преценка и воля на страните по договора за правна помощ. Адвокатът има право да получи възнаграждение при присъждане на разноски от насрещната страна, независимо от материалното състояние на своя клиент. Отказът на съда да присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение, основавайки се на предполагаема липса на материално затруднение на жалбоподателя, е в противоречие с духа и целта на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и константната съдебна практика. Съдът е приел, че жалбоподателят Д. Д. С. не е материално затруднен, обосновавайки се с това, че е съсобственик на "огромен апартамент" и "очевидно не е затруднен материално". Тези твърдения не са подкрепени от нито едно доказателство по делото и представляват самоволна преценка на съда, без да се основават на събрани доказателства или да е предоставена възможност на страните да представят такива. Съдът е пренебрегнал представения договор за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., който сам по себе си е доказателство за постигнатото между страните съгласие относно 1 възнаграждението. Съдът е нарушил принципа на състезателност, като не е обсъдил нито едно от цитираните решения в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, а се е ограничил с формулировката "в решението е цитирана значителна практика, от която е видно, че съдът може да преценява материалната затрудненост на страната". Тази формулировка ясно показва, че не са разгледани новите доводи на страните при произнасянето, а съдът е направил едностранна преценка, без да вземе предвид аргументите на жалбоподателя с негова молба вх. № 123292 от21.10.2025г. Моли за отмяна на Определение № 21512/03.11.2025г. в обжалваната част, постановено по гр. д. № 10703/2022г. по описа на СГС и за уважаване изцяло молбата по чл. 248 от ГПК на Д. Д. С. като се измени Решение № 6179 от 15.10.2025г., постановено по гр. д. № 110703/2022 г. по описа на СГС, в частта за разноските.

Жалбоподателката С. С. твърди, че с постановеното по делото решение съставът на СГС е уважил претенцията за разноските относно заплатените в цялост такси и разноски само наполовина. В решението си СГС посочва, че ищцата претендира за 1/2 от процесния апартамент и толкова са присъдените внейна полза административни такси по делото. В действителност ищцата-частна жалбоподателка е заплатила изцяло разноските по административните такси за делото и ги претендира в цялост, съобразно изхода по делото.

СГС е приел плащането на тези разноски в този вид, като не е указал да се уточнява дали тези разноски са внасяни по равно/дялово/ и дали обвързват/ ползват и в какъв размер и друга страна. Това е ограничило правото на другата страна да посочи и претендира такава част разноски, поради бездействието и пасивността на съда. Едва с решението на СГС се поднася тази изненада на страните. Моли така претендираните административни разноски по водене на делото да бъдат присъдени в полза на реално заплатилата ги страна, а не разделени по-равно. А какви са вътрешните отношения между съсобствениците, относно покриване разноските за съсобствената вещ, това е въпрос на диспозитивни уговорки между тях. Според закона/чл.78 ГПК/, разноските се дължат в полза на страната, която ги е сторила, а не пропорционално съобразно притежаваното или процесно право.

Частната жалба на Д. С. и С. С. е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът намира ч.ж. за основателни, по следните съображения:

С решение № 6179 от 15.10.2025г., постановено по гр.д. № 10703/2022г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, е уважен положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, като е признато за установено по отношение на Е. И. Х. и В. В. Х., че С. Д. С. и Д. Д. С., са изключителни собственици (съсобственици) на: АПАРТАМЕНТ № 48 (четиридесет и осем), на четвърти жилищен етаж, вход „Г“, със настроена площ по нотариален акт от 185,29 (сто осемдесет и пет цяло и двадесет и девет стотни) м2, а реално ≈ 150 м2, състоящ се от кухня, трапезария, дневна, три спални, баня, WC, три тераси и антрета, е граници: от изток стълбище и двор. от юг - *** (петдесет и шест), от запад - двор към трафопост, от долу - ап. № 47 (четиридесет и седем), от горе - ап. 49 (четиридесет и девет), заедно е прилежащо мазе № 10 (десет) с площ 6,56 (шест цяло и 2 петдесет и шест стотни) м2, при съседи: от изток - двор между бл. № 259 и бл. № 258, от юг - мазе № 9 (девет), от запад - коридор, от север - мазе № 11 (единадесет), заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и приспадащата се част от правото на строеж върху мястото индивидуализиран, съгласно нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 126, том № X, рег. 114552, дело 1610 от 2006, по описа на И. Н., нотариус с район на действие СРС, вписан под № *** в регистъра на Нотариална камара, който акт е вписан в Службата по вписванията вх.рег. № 74920 от 06.11.2006г., акт № 135, том LLLXXXVII, дело 49198/2006г., който апартамент е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и пет, точка, осемдесет и шест. точка, едно, точка, четиридесет и осем), гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК; Последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 28.03.2018г., адрес на имота: *** (двеста петдесет н девет), *** (четири), апартамент 48 (четиридесет и осем). Самостоятелният обект се намира на етаж 4 (четири) в сграда с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и пет, точка, осемдесет и шест, точка, едно). Предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и пет, точка, осемдесет и шест). Предназначение па самостоятелния обект: жилище, апартамент. Брой нива на обекта: I (едно). Посочена в документа площ: няма данни, прилежащи части: мазе 10 (десет) идеални части от общите части на сградата. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134,1005.186.1.56 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и пет. точка, осемдесет и шест, точка, едно, точка, петдесет и шест), под обекта: 681 34.1005.186.1.47 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и пет, точка, осемдесет и шест, точка, едно, точка, четиридесет и седем); над обекта:

*** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и пет, точка, осемдесет и шест, точка, едно, точка, четиридесет и девет), стар идентификатор: няма, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Със същото решение като последица от уважаване на иска по чл.124 ГПК е отменен на основание чл.537 ал.2 ГПК, н.а. за собственост на жилище, построено от ЖСК № 93, том II, рег. № 8426, дело 275/2009г., от 17.07.2009г., с който Е. И. Х., ЕГН **********, е признат за собственик на апартамента (чл. 35, ал. 2 ЗЖСК).

Присъдени са разноски като Е. И. Х. и В. В. Х. са осъдени да заплатят в полза на С. Д. С. сумата от 13 186,15 (тринадесет хиляди сто осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева, а в полза на Д. Д. С. сумата от 119,65 (сто и деветнадесет лева и шестдесет и пет стотинки) лева, направени разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С определение № 21512 от 03.11.2025г., постановено по гр.д. № 10703/2022г. по описа на СГС, ГО, 22 състав съдът е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК на Д. и С. С.и за 3 изменение на решението в частта за разноските, касаещи присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение, по реда на по чл.38 ал.2 ЗА.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана жалба от ответниците по делото Е. И. Х. и В. В. Х., която е просрочена. Към момента е върната обратно.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението са депозирани две частни жалби, съответно от ищците С. Д. С. и Д. Д. С..

С Решение № 6179/15.10.2025г. постановено по гр.д. № 10703/2022г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, са присъдени разноски само в полза на С. С. и не са присъдени разноски за адвокатска защита в полза на втория ищец, в лицето на Д. С.. След депозирани молби по чл.

248 ГПК и от двамата ищци, съдът се е произнесъл с определение № 21512/03.11.2025г. по молбите на С. Д. С. и Д. Д. С. и ги е оставил без уважение. Освен това съдът е съобразил факта, че двамата ищци са брат и сестра респ. всеки от тях притежава по ½ идеална част от правото на собственост.

В конкретния случай, съдът е приел и е определил адвокатското възнаграждение върху данъчната оценка на процесния имот. Посочено е, че адв. Б. представлява само ½ от интереса, като съдът е взел за база за изчисляване на адвокатския хонорар данъчната оценка.

Присъденият адв. хонорар е 9 950 лева, т.е. под законовия праг по Закона за ограничаване на плащанията в брой. Претендираният хонорар за първа инстанция е изчислен на база данъчната оценка като минимален размер по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (чл. 7, ал. 2, т. 4). към момента на подписване на пълномощното и договора за правна помощ. Данъчната оценка е 173 900 лв. съгласно удостоверение на л.115 том 1 т.е. половИ.та възлиза на 86 950 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъдат присъдени направените по делото разноски така, както са реално платени от всеки ищец, а не по ½ съобразно квотите в съсобствеността от процесното жилище по следните съображения:

Настоящият състав на съда намира, че ищците са брат и сестра т.е. съсобствениците на процесния имот са обикновени, а не необходими другари по вещен иск за собственост. Затова и доколкото исковете са изцяло уважени, се дължат разноски на всеки ищец така, както са направени, без оглед дяловете им. Единственото отклонение от общото правило е визирано в чл. 355 ГПК, съгласно което страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и чл. 78а ГПК. Постоянна е практиката на ВКС, че когато в делбеното производство възникнат спорни въпроси и когато тези спорове се пренасят в погорни инстанции, разноските се определят по общите правила на чл. 78 ГПК - определение № 60141 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3096/2021 г., II г. о., определение № 193 от 26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о., определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II ГО, определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, I ГО; определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО; определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о. и др. Приема се също, че когато решението на въззивната или на касационната инстанция е в общ интерес, 4 разноските също се разпределят по правилото на чл. 355 ГПК според стойността на дяловете на страните. Особеностите при делбата налагат същия извод – че по правилото на чл. 355 ГПК разноските следва да останат за страните така, както са направени, тъй като рискът от погиване на съсобствената вещ се носи от всички съсобственици.