Решение № 185 от 15.12.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Я., 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Я., VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.А.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200494 по описа за 2024 година

Подадена е жалба от Я. С. Г. от гр. Я., ул. ***, ЕГН ********** чрез адв. Д. Н. от АКЯ. против Наказателно постановление № 24-0813-000540/19.04.2024 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Я. в ОД МВР Я., с което на жалбоподателят на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 15 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради нарушаване на материалноправните и процесуалноправните правила при издаването му, подробно изложени в същата. Иска се да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Процесуалният му представител – адв. Н. от АК-Я. поддържа депозираната жалба и пледира да бъде отменено наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата. Претендират се направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта Петрова оспорва жалбата, като изразява становище, че е безспорно доказано извършеното нарушение от жалбоподателят и пледира съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На *** г. в 22.55 ч. било установено от полицейските служители И. и Г., че жалбоподателят Я. С. Г. управлява лек автомобил Мерцедес З320 ЦДИ с рег. № *** в гр. Я., ж.к. Д. до бл.***, с посока на движение заведение Грация. Автомобилът бил спрян от полицейските служители. След установяване на самоличността на водача на МПС и собственика на автомобила, а именно – жалбоподателят Г. чрез извършване на проверка на документите, жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № *** В 23.02 ч. жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. На Я. Г. бил издаден талон за медицинско изследване № ***, но същият отказал да го получи. Нарушението е констатирано с АУАН серия GA № *** г., който жалбоподателят подписал без възражения.

Впоследствие е депозирано възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН, с което се оспорва фактическата обстановка, изложена в акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 2124-0813-000540/19.04.2024 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Я. в ОД МВР Я., с което на жалбоподателят Г. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на МВР са отнети 15 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя И. и на свидетелите Г. и Г., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на императивните изисквания на чл.42-44 и чл.57 от ЗАНН и на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Не е съществено нарушение на процесуалните правила посочените часове в АУАН и НП на нарушението – 23.02 ч. и 23.20 ч., предвид безспорно установеното от писмените доказателства, че отказът да бъде извършена проверка за алкохол е в 23.02 ч., а проверката е приключила в 23.10 ч., поради което и съдът намира, че не се касае за разминаване на часовете. Проверката е започнала с установяване на нарушението по управление на МПС в 2

22.55 ч., отказа да бъде извършена проверка за алкохол в 23.02 ч. и приключване на проверката по отказа да бъде получен талона за изследване в 23.10 ч. и съставянето на акта.

Отказът да бъде получен талона за медицинско изследване също е част от проверката и елемент от състава на нарушението, а именно жалбоподателят да откаже да изпълни предписанието за химическо лабораторно изследване, което е и сторил.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят Г. е извършил нарушението на основание и на което е издадено и процесното наказателно постановление, с което са му наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят Г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и не е изпълнил предписанието за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като в тази насока са и свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители, които съдът кредитира като обективни и последователни, тъй като добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. Г. в частта им, че жалбоподателят Г. не е управлявал автомобила, преди да бъде спрян от полицаите за извършване на проверка, тъй като противоречат с показанията на полицейските служители И. и Г., констатирали нарушението, като показанията на последните двама са непротиворечиви. Отделно от това, съдът намира показанията на свидетеля Г. за необективни и заинтересовани, предвид това, че се намира във фактическо съжителство с жалбоподателя Г. и чрез даването на показания в насока, че жалбоподателят не е управлявал цели последния да избегне административнонаказателната отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв. В процесния случай на жалбоподателят Г. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, които наказания са законосъобразни. Предвид на това, че срока на лишаването от право да управлява МПС и размера на глобата са фиксирани, същите не могат да бъде предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез ревизиране срока и размера на санкциите.

Освен това законосъобразно административнонаказващият орган е отнел и 15 контролни точки, тъй като разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането 3 и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение предвижда, че за отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или неизпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му да се отнемат 15 контролни точки.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0813-000540/19.04.2024 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Я. в ОД МВР Я., с което на Я. С. Г., ЕГН **********, адрес: ул. ***, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 15 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Я. С. Г. от гр. Я., ул. ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Я. направените по делото разноски в размер на 120 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Я.: _______________________

4